Българинът е изхарчил по 85.37 лв. за застраховки през 2003 г.

Застрахователният и здравноосигурителният ни пазар са все още твърде далеч от европейските стандарти

Общият премиен приход за 2003 г. по общо застраховане е в размер на 591 272 хил. лв., а изплатените обезщетения са в размер на 193 755 хил. лв, гласи официалното съобщение на пресцентъра на Комисията за финансов надзор оповестено в края на миналата седмица. Ръстът на премийния приход от общо застраховане спрямо 2002 г. е 25,95 процента.
Премийният приход по животозастраховане за 2003 г. е 74 737 хил. лв., което е с 49,74% по-малко от премийния приход през 2002 година. Изплатените обезщетения и суми от животозастрахователите са на стойност 42 169 хил. лева.
Реализираният премиен приход и изплатените обезщетения от дружествата за доброволно здравно осигуряване са съответно 6 405 хил. лв. и 2 571 хил. лева. Ръстът в приходите от доброволно здравно осигуряване спрямо 2002 г. е над 93 процента.

За 12-те месеца на миналата година брутния премиен приход на 31-те лицензирани застрахователни компании възлиза на 666.009 млн. лева. За сравнение през 2002 г. премийните приходи бяха 618.156 млн. лв., което означава, че застрахователите са постигнали ръст в дейността си с около 7.74 процента. Резултатът е скромен, но все пак положителен, коментират застрахователните специалисти, а това може само да ни радва.
Израстването на застрахователният ни пазар основно се дължи на общото застраховане. През последната една година животозастрахователния бизнес изпитваше сериозни затруднения и това се вижда от постигнатите финансови резултати.
Факт е, че застрахователният ни пазар от година на година се развива все по-динамично и хората все по-често се обръщат за защита към застрахователните компании. За съжаление обаче този процес е твърде бавен и това до голяма степен се дължи на факта, че застраховането е последващ бизнес, т.е. той в голяма степен се влияе от другите сектори на икономиката. С всички тези фактори се обяснява и ниското застрахователно проникване (частта от БВП, която се пада на застраховането), което през последните няколко години има траен ръст, но въпреки това страната ни остава на едно от последните места по този показател в Европа. През 2001 г. този показател  е бил 1.61%, през 2002 г. той е бил 1.91%, а през миналата се е покачил с 0.03% до 1.94 процента. За сравнение в страните с развита икономика застрахователното проникване е около 10%, а в страни от т.н. нашата черга - Централна и Източна Европа той е 3-4%, което означава, че отново изоставаме.
Повишеното търсене на застрахователна защита се дължи донякъде и на повишена застрахователна култура, коментират експертите. За съжаление това не е масова тенденция - процесът свързан с осъзнаване нуждата от застрахователна защита се забелязва сред ограничен кръг потребители. Болшинството от населението продължават да гледат с недоверие на застрахователите, а парите давани за застраховка считат за излишен разход. За това по-голямата част от населението въобще не се и застрахова. Тези пък, които са задължени да се застраховат по закон (например притежателите на МПС трябва да имат "Гражданска отговорност") заобикалят по всевъзможни начини нормативната уредба само и само да не си купят от предвидените в нея застрахователни полици. За несериозното отношение на населението към застрахователите основна вина има изпълнителната и законодателната власт. През последните години  те не успяха или по-точно не искаха да намерят начини за увеличаване на ефективността (броя на сключените застрахователни договори) при задължителното застраховане. Недопустимо е ежегодно броя на лицата закупили си от задължителните застраховки да намалява.
Продължаваме да ставаме свидетели и на други странни парадокси като например как дадено лице дава луди пари да застрахова своя автомобил (от порядъка на няколко стотин до няколко хиляди лева годишно), а му се свидят да даде 10 лв. (такава е горе-долу средната цена на най-масовите животозастраховки) за застраховка на собствения си живот.
През миналата година българинът е дал средно по около 85.37 лв. за застрахователна защита. Тази цифра няма смисъл да се сравнява с европейските страни, тъй като спрямо техните ежегодни разходи за застраховки е незначително малка. Все пак може да се радваме на макар и малко увеличение на този показател - през 2001 г. разходите за застраховки на глава от населението са били 60.31 лв., а през 2002 г. те са били 78.79 лева.
От дадените за застраховки през миналата година 85.37 лв., за животозастрахователни услуги българинът е заделил средно около 9.58 лв., а останалите 75.79 лв. са застраховка на неговия автомобил жилище и т.н.
Още по фрапиращи са цифрите за допълнително здравно осигуряване. През миналата година приходите от тази дейност възлизат на скромните 6.405 млн. лева. Проникването на допълнителното здравно осигуряване е 0.02%, а средните разходи заделени от българина за доброволна здравна осигуровка са смешните 82 стотинки. Като оправдание за незадоволително ниските резултати може да се изтъкне факта, че законово регламентирано допълнително здравно осигуряване у нас се развива от по-малко малко от две години.

Данни за застрахователния пазар и пазара по доброволно здравно осигуряване за 2003 г.

I. Показатели за мястото на застраховането и доброволното здарвно осигуряване в българската икономика*

*  По данни на НСИ и КФН.

** Данните за 2003г. са предварителни.