Спестяванията на българина са намалели с 622 млн. лв. за шест месеца, гръмна статистика на Института за пазарна икономика.
Спестяванията на българина са намалели с 622 млн. лв. за шест месеца, гръмна статистика на Института за пазарна икономика. Грубо изчислено, това означава, че сметката на всеки от нас през тази
половин година е "олекнала" с около 88 лв. Друг е въпросът колко от нас имат спестовни книжки.
Най-формалното обяснение за появилата се дупка в личните ни авоари е, че прогресивно обедняваме. Че заплатите не стигат и затова посягаме на скътаните с много труд и лишения пари. И ги използваме
било за храна, било за лекарства, било, за да си платим сметката за парно или за образование. За някои хора това сигурно е така. Но като се направи сравнение на статистическите данни от 1999 г.
насам, се вижда, че спестяванията на българите винаги са нараствали. Макар и минимално те са пълзели нагоре, а миналата година дори е имало скок в скътаните пари. Реално 2003 г. с нищо не е
по-различна от предходните, за да "обеднеем" така изведнъж. Освен това да не забравяме, че през лятото от Националния статистически институт отчетоха бум в потреблението на различни видове стоки
извън хранителната кошница. Затова доста по-логично е обяснението на икономистите, че спадът на спестяванията е
свързан с кредитната експанзия
на която е подложен българинът през последните месеци от страна на банките. При постоянното рекламиране на предлагани заеми при облекчени и атрактивни условия хората се втурнаха към трезорите, за
да могат да подновят обзавеждането, да потегнат къщите. Защото пак статистиката сочи, че 1/3 от хората не са ремонтирали домовете си от около 10 години. Повечето карат със старите перални и
хладилници. И сега всеки вижда възможност да пооправи дома си - нещо, което не е могъл да направи от дълги години. Тъй като повечето граждани могат да се вместят в условията на банките за
по-малките кредитни суми - между 1000 и 3000 лв., те са принудени да посегнат на спестяванията си, за да додадат за покупката, от която имат нужда. И закриват влоговете си.
По-съществената причина, която е изиграла голямата роля паралелно с нарасналото кредитиране, за намаляване на спестяванията ни, обаче е
промяната в мисленето
на хората за стойността на парите. Една друга статистика - на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, сочи, че обикновено кътаме в трезорите малки суми. Масово българинът пази между 500 и 1000 лв. Само че те не му носят никаква печалба. Лихвата върху тях е малка. Инфлацията - колкото и ниска да е през последните две години, също си казва думата. Неведнъж са изнасяни данни, че тя всъщност изяжда малките влогове на хората. При това положение българинът се осъзна, че няма никакъв смисъл да внася в банката малкото си левчета. Ползата е, ако държиш суми над 5000 лв., или ако имаш валутна сметка на същата равностойност. А такива лични влогове не са много в родните банки. За средната ръка българи, които могат да си позволят да отделят 20-30 лева месечно настрани, е много по-изгодно да ги внасят в доброволното пенсионно осигуряване. Откъдето при нужда могат да си ги изтеглят обратно.
Изобщо българинът се позападнячи
Той осъзна предимствата да живее на кредит. Така получава всичко, което иска, веднага, вместо да пести дълги години в лишения за нещо, което след 3-4 години ще е морално остаряло. Хората тотално
преосмислиха някогашното правило: бели пари за черни дни. Защото за целта съвременността предлага застраховки. Освен това показател за благоденствието на дадена нация е оживлението в потреблението
и сделките, които се извършват на пазарите.
