Месечен коментар на Елана АД
Грийнспан: „Дефицитът по текущата сметка беше финансиран с известни трудности. На основата на вече натрупания дълг в долари, чуждестранните инвеститори, частни или официални, може да станат
по-малко склонни да финансират растящите нужди за финансиране от САЩ.”Този проблем не е нов – но вече му се обръща голямо значение и от официално лице като Алън Грийнспан. Това означава, че ще бъде
търсен слаб долар през следващите тримесечия.Ползите за САЩ от евтината валута не са за подценяване:· предимство на експортните стоки на световните пазари и стимулиране на
растежа;· намаление на част от огромния търговски дефицит;· внос на инфлация, което премахва опасността от обратната тенденция и в дългосрочна перспектива е положителен фактор.Зад процеса
на обезценка на долара стоят следните дългосрочни фактори:· рекорден търговски дефицит от 489 млрд. USD за 2003 г. и тенденция към по-силно увеличаване на вноса спрямо износа, дори и при спад
на долара;· огромен бюджетен дефицит и прогноза за 500 млрд. USD недостиг през 2004 г., което допълнително ерозира силата на долара;· очаквания за задържане на ниските лихви от Фед през
първата половина на годината.В обратна посока са следните фактори, въпреки по-ниската им тежест:· необходимост от корекция в поевтиняването на долара;· силни темпове на икономически
растеж, които изпреварват останалите развити икономики;· обичайното високо търсене на американски финансови активи, което леко намалява след значителните печалби през миналата
година;· политическият фактор от предстоящите президентски избори.Силите на противоположните тенденции дават превес на факторите, които стоят зад поевтиняването на долара. Не трябва да се
забравя и евентуалната намеса от ЕЦБ на валутния пазар или манипулирането му чрез изявления и коментари. Политиката на банката все още е противоречива, като се редуват предупрежденията и
притесненията за европейската икономика с успокоенията за силните позиции на региона като износител.
Срещата на финансовите министри на Г-7 през септември 2003 г. приключи с призив за повече гъвкавост на валутните курсове. Това означаваше, че азиатските страни трябва да позволят поскъпване на
валутите си спрямо долара. Действителността на пазара не стана по предначертания път – еврото поскъпна много по-силно спрямо долара от очакванията и това постави под натиск към ръст и йената.
Останалите азиатски страни възприеха позиция на копиране на политиката на Япония.В същото време Япония активизира интервенциите си и през януари закупи над 67 млрд. USD. Слабата йена подкрепя
икономическата политика в страната по няколко начина:· подкрепа за износа и за вътрешната икономика, като в същото време негативният ефект от скъпите суровини и материали се компенсира изцяло
от капиталоемката икономика;· възстановяването на стопанството на страната ще елиминира дефлацията в дългосрочен период, а поскъпването на йената ще доведе до намаляване на цените за пореден
път;· интервенциите на валутния пазар са инфлационен фактор – нещо, от което се нуждае японската икономика.Очакванията за намаляване на темповете на интервенциите от BoJ нямат солидни основи,
въпреки голямата намеса на валутния пазар. В промяна на бюджетната рамка за финансовата 2003 година /април 2003 г. – март 2004 г./ беше увеличен таванът на заемите до 100 трлн. JPY. В същото време
в специалната сметка за валутния пазар ще бъде увеличен тавана на средствата за фискалната 2004 година /април 2004 г. – март 2005 г./ от 100 трлн. JPY на 140 трлн. JPY. Това означава, че
централната банка няма да се откаже лесно да защитава нивото от 105 JPY/USD.
ЕЦБ прие политиката на „наблюдател” и остави еврото да поскъпва чак до равнището от 1.29 EUR/USD, когато председателя на централната банка изрази притеснението си за силното движение на валутите.
След настъпилата корекция границата, при която се говори за намеса в подкрепа на долара, е вече 1.35 EUR/USD и най-вероятно не става дума за окончателното ниво. След срещата на финансовите министри
от Г-7 се наложи мнението, че ново покачване на еврото не е желателно. През следващите дни обаче се наложи противоположната идея – изявления от ЕЦБ за силата на еврото и задържането на инфлацията
поставиха под съмнение решителността да се попречи на засилването на единната валута.Плюсовете за Еврозоната от силното евро са:· намаление на инфлационния натиск и слизане под заложения
дългосрочен таван от 2% годишно;· следствие на ценовата стабилност ще бъдат задържани лихвите ниски и възможно най-дълго време реалната икономика ще се възползва от монетарните
стимули;· подкрепя растежът в други големи региони и особено в САЩ, които са важен пазар на компаниите от Еврозоната;· прави по-атрактивни инвестициите в деноминирани книжа в евро и
задържа ниски дългосрочните лихви;· покупки на по-евтини ресурси.Негативните ефекти са:· намаляване на износа в относителна и абсолютна стойност;· спад на корпоративните печалби
поради отстъпките, които правят износителите;· загуби на пазарни позиции в САЩ и Азия.В краткосрочен план става все по-вероятна корекция, която се дължи на нежеланието на финансовото
министерство на САЩ да обяви необходимостта от слаб долар и от коментарите след срещата на Г-7. EUR е все по-чувствително на средносрочна корекция. Очакванията за промяна в монетарната политика на
САЩ са основен фактор при EUR/USD. Според фючърсите на паричния пазар, възможността от 25 б.п. намаление на лихвите през второто тримесечие е около 30%! Това се разминава с прогнозите на повечето
икономисти за покачването им през третото тримесечие и означава, че облигационния и валутния пазари може да бъдат изненадани през следващия месец. В резултат на корекция на очакванията на паричния
пазар в САЩ, в EUR/USD също ще настъпи чувствителна промяна като курсът ще се придвижи в долната част на канала 1.20-1.30.
