Европа пуска имигрантите през финансово сито
Скандалът в Лондон с тайното разпореждане на британския кабинет да бъдат прескачани някои имиграционни разпоредби за хора с пари от страните кандидатки за ЕС, открои две неща, валидни откакто свят светува: Първо, че финикийските знаци, когато са в големи количества, заобикалят всякакви бариери, и второ, че правителствата на "стара Европа" винаги са били снизходителни към техните притежатели, независимо по какъв начин са ги придобили. Справка: безпроблемните пътувания и фирмите на "картофения бос" Косьо Самоковеца в европейската финансова столица (с която все още имаме визов режим) или фактът, огласен неотдавна, че руският петролен магнат Роман Абрамович е най-богатият човек във Великобритания. Публична тайна е и че заможни българи кътат пари в банки в Обединеното кралство. Гражданите на "Стара Европа" сякаш посвикнаха с мисълта, че
"новите европейци" са необходимо зло,
с което ще трябва да се примирят. Изтънелите им пенсионни фондове заедно с демографската тенденция за застаряване на населението, отдавна алармират, че икономиките им се нуждаят от пресни трудови
попълнения. Дори страни като Испания и Португалия, които доскоро изнасяха емигранти, започнаха да привличат гастарбайтери.
Последните проучвания на "Евробарометър" сочат, че 56% от анкетираните в членките на ЕС са съгласни техните страни да приемат работници, които ще генерират данъци. 80% обаче настояват за строг
контрол над притока от 10-те, които встъпват в клуба на богатите от 1 май.
Таблоиди направиха мрачни прогнози за 1 милион нахлуващи работници, плюс още 220 хиляди, когато България и Румъния се присъединят. Европейската статистическа агенция намали бройката на 500 000. Но
и това бе достатъчно да стресне 15-те досегашни членки на ЕС, които се втурнаха да приемат
мерки за защита от евентуалната "вълна"
Германия и Австрия въведоха преходен 5-годишен период на ограничаване достъпа до трудовите си пазари, който може да бъде продължен до 7 години. Независимо че става дума за мерки, които се прилагат
на доброволен принцип, ефектът на доминото засегна също Холандия, Швеция и Великобритания. Те бяха обещали да отворят изцяло врати на 1 май, но биха отбой и обявиха или че запазват разрешителните
за работа, или че ограничават достъпа до социалното подпомагане.
Въпреки недостига на работна ръка в строителството, общественото хранене и здравеопазването (500 000 незаети места само в югоизточната част на Англия), Обединеното кралство обяви, че
източноевропейците ще могат да работят, ако поне в рамките на година не търсят социални помощи. Холандия внесе законопроект за експулсиране на 26 000 хиляди чужденци. Даже Ирландия, която отначало
твърдеше, че няма да въвежда ограничения, обяви, че за да може гражданин на новоприсъединилите се страни да получава социални помощи, трябва да е живял там минимум 2 години. Впрочем мерките се
отнасят само за 8-те от предстоящите членки, тъй като Малта и Кипър, двете най-малки, но развити държави, са изключени от въведените ограничения.
"Посланието на Великобритания и другите страни от ЕС е ясно, коментира "Файненшъл таймс": Добре дошли в клуба. Моля,
седнете засега на местата за граждани втора класа
Според вестника въпреки липсата на доказателства, че новоприетите ще удавят Великобритания в евтина работна ръка, и че орди от "социални туристи" ще нахлуят, за да изсмучат до дъно държавата на
социалните облаги, правителството е решило да угоди на антиимигрантските настроения, излагайки търсещите работа на експлоатация.
Полша, Унгария, Чехия и Словакия веднага реагираха на тези ограничения. Страните от т. нар. Вишеградска четворка обявиха, че ще вземат реципрочни мерки. "Това означава, че ще наложим на сегашните
членки на ЕС точно същите ограничения, които те налагат на унгарските граждани", заяви говорителят на кабинета в Будапеща Золтан Гал.
Три са митовете, на които робува общественото съзнание в страните-членки, писа сп. "Икономист". Първият е, че имигрантите ще изземат техните работни места. Вторият, че са готови да работят при
по-ниско заплащане и ще подбият доходите им. Третият, че част от генерирани от данъкоплатците
обществени фондове ще отиват за тези навлеци
Осигурените обаче през 1999 г. от имигрантите данъци са надхвърлили с 2,5 милиарда лири стерлинги ($ 4 милиарда) потребяваните от тях обществени услуги като образование и здравеопазване.
Имигрантите са мотивирани да работят по-добре поради желанието си да останат, да се харесат на работодателя и да повишат социалния си статус, посочва списанието.
"Тези, които желаеха да емигрират, вече го направиха. След падането на Берлинската стена имаше голямо движение към ЕС", констатира Жорж Льометр, специалист по миграция в Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие, цитиран от АФП. В края на миналото десетилетие според него около 900 хиляди работници са се установили в държавите от ЕС.
В дългосрочен план ползите от усилния труд на имигрантите, идеите и технологиите ще надделеят над всякакви краткосрочни проблеми, прогнозира Иймън Бътлър, директор на института "Адам Смит" в
Лондон. Други наблюдатели се аргументират, че голяма част от тези потенциални имигранти са млади и квалифицирани. Между 2 и 3 процента са студенти, а една-четвърт вече са завършили висшето си
образование. За България се сочи, че около 8% от студентите са решили да напуснат страната след завършване на образованите си.
"Обратният сценарий е по-вероятен", смята холандецът Жерве Апав, директор на Международната миграционна организация. "Икономическата конвергенция в резултат на разширяването на ЕС ще обърне надолу
тенденцията на обичайната миграция... и ще ускори вълни от завръщащи се разочаровани хора, за които Западът ще е загубил притегателната си сила", смята той.
Междувременно две трети от западните фирми ще изнесат производството си в страни с по-евтина работна ръка - от Полша до България, така че
ново преселение на народите не трябва да се очаква,
оптимистично завърши дискусия по германския радио-телевизионен канал NDR.Най-големият проблем остава за самите държави, от които произхождат мигрантите, смятат специалисти от Европейската комисия. Те ще загубят голяма част от образованото си население, което ще доведе до влошаване на конкурентоспособността на съответната страна.
Британските инструкции
Великобритания тайно въвежда облекчена процедура за бизнесмени от източноевропейските страни-кандидатки за ЕС, включително България, написа лондонският в. "Сънди таймс" преди седмица. Стив Моксън
от британското вътрешно министерство сигнализира вестника, че в имиграционните офиси циркулират инструкции да бъдат прескачани някои важни проверки за източноевропейските бизнесмени, от които дори
не се искало да докажат, че имат някакъв конкретен бизнес на острова или планове за инвестиции.
"Беше ни казано, че трябва да се дават едногодишни или тригодишни визи само по силата на споразумението за асоцииране, без да се искат допълнителни документи. На практика молба от два реда е
достатъчна за получаване на виза."
"Разреших визи на хора, които и след милион години не би трябвало да могат да влязат във Великобритания. Подозирам, че цялото упражнение е схема на правителството, което иска да пропусне колкото се
може повече хора преди 1 май, за да не попаднат в статистическите данни след това", заяви той в пресата.
В понеделник Моксън свидетелства пред Камарата на общините в британския парламент, където бе привикана да отговаря на депутатско питане и министърката на имиграцията Бевърли Хюз. Опозицията поиска
оставката й, а Хюз назначи проверка.
Лондон насърчава хората с предприемачески дух от Източна Европа "съгласно официалните договорености от Споразуменията за асоцииране на страните им с Европейския съюз. Техните заложби ще се от полза
за британската икономика и те ще плащат данъци", заяви пред Прес асосиейшън говорител на британското вътрешно министерство, отричайки да има промяна в процедурата.
Още в края на февруари, когато правителството обяви, че ще амнистира десетки хиляди поляци, чехи и други източноевропейци, работещи от години "на черно" във Великобритания, вътрешният министър
Дейвид Блънкет посочи, че не са достатъчни само твърдите мерки за овладяване на имиграцията, а трябва да има и гъвкав подход за създаване на легални пътища за приемане на нови работници. "Нуждаем
се от законна, управлявана икономическа имиграция съгласно потребностите на нашата икономика", заяви той, цитиран от "Гардиан".
