Еврото: $1.30 или $1.40?

Известният със своя песимизъм по отношение на перспективите на американската икономика и пазарите в САЩ Бил Грос (Bill Gross), управляващ фондовете Pimco, очаква през идната година влошаване на икономическата конюнктура в страната, което по принципи на доминото ще се отрази на целия свят.

Според прогнозата, му представена вчера в Станфордския университет, ръстът на Брутния вътрешен продукт на страната през 2005 година ще е само 2% - 3%.
Той аргументира възгледите си с влошаването на потребителските настроения и понижаването на вътрешните потребителски разходи, съставляващи три четвърти от американския БВП.
Като допълнителен негативен фактор, анализът на Грос посочва ръстът на цените на енергоносителите и в частност суровия петрол.
Отчитайки подобни силно негативни перспективи, Грос твърди, че Федералният резерв на САЩ няма да повишава лихвите поне през първата половина на идната година и предполага, че максималният ръст в краткосрочна перспектива на лихвата по федералните фондове няма да надхвърли 2.5%.
Според него индексът на потребителките цени догодина незначително ще надвиши 3 на сто, а доходността на 10-годишните държавни ценни книжа на Вашингтон към края на идната година ще е максимум 4.5%.
Прогнозите на Грос по отношение на долара са "мечи" - през 2005 година доларът ще поевтинява спрямо основните световни валути, доколкото това е най-елементарният начин за борба с растящия търговки дефицит.

Еврото: $1.30 или $1.40?

В момента няма аналитик, който твърдо да се ангажира с прогнозата накъде ще поеме единната европейска валута спрямо американския долар. Без съмнение поскъпването на еврото в последните две седмици се дължеше на проблемите на САЩ и слуховете от Русия и Китай, и в никакъв случай на успехите на Европа.
По този начин, ако във фокуса на пазара останат структурните проблеми на американската икономика, следва да се очаква продължаващо възходящо движение на курса EUR/USD, докато ако на преден план излязат перспективите на икономическия растеж, това ще доведе до поскъпването на американската валута.

Кое може да доведе до ръст на еврото към $1.40?

1. Продължаването на ръста на дефицитите на САЩ. Дефицитът по търговския баланс в момента гони $700 млрд., а дефицитът на федералния бюджет надхвърля $400 млрд., което води до вълни от продажби на американски долари, тъй като инвеститорите се опасяват, че проблемът са двойния дефицит може да стане неуправляем.
В момента, за да финансира дефицита по търговския си баланс Вашингтон всеки ден трябва да привлича по около $1.8 млрд.
2. Ръст на цените на суровия петрол. Следната цена на петрола през октомври беше $53 за барел. Независимо от факта, че през ноември имаше редица спадове, цените остават значително по-високи, отколкото бяха в началото на годината.
Вземайки предвид вероятността зимата да бъде по-тежка от обичайното в Североизточните региони на САЩ, съществува в близките два месеца сериозна опасност от повтаряне на историческите рекорди от октомври.
3. Оптимизмът, свързан с достигането на нови исторически максимуми. Основна характеристика на финансовите пазари и особено на валутния пазар е тенденцията за ръст над и в течение на продължително време над това, което си представят участниците. Освен това в момента еврото е около ниво $1.30, където няма исторически значими нива на съпротива.

Кое може да понижи еврото към $1.30?

1. Затягане на паричната политика на САЩ. Лихвите по федералните фондове бяха повишени лятото от 50-годишното историческо дъно 1.00% до 2.00% на няколко поредни заседания на ФЕД.
Много аналитици предполагат, че ФЕД ще продължи да втвърдява монетарната политика до достигане на неутрално ниво, което се оценява средно на 3.50 - 4.00%. Ако това се случи, разликата в основната лихва между САЩ и Европа ще достигне 150 до 200 базисни пункта, което може да доведе до продажби на евро срещу долари.
2. Ежемесечните данни на Министерство на финансите за капиталовите потоци в САЩ (TIC), могат да окажат подкрепа на курса на долара единствено в случай, че притокът на капитал надвишава стойността $50 млрд., които са крайно необходими за финансирането на бюджетния дефицит на САЩ.
Рязък скок на долара може да се очаква при показател - приток в порядъка $70-80 млрд., защото пазарът в момента е наситен от открити къси позиции по долара.
"Точно преди година Министерството на финансите съобщи, че чуждестранният интерес към американски държавни ценни книжа е в размер на $15.8 млрд. Тогава тези данни потресоха инвеститорите. Курсът на долара се понижи спрямо основните световни валути с над 1.4% само в течение на сесията", припомнят аналитици от State Street.
Най-вероятно становищата на САЩ и Европейският съюз по въпросите на валутния пазар ще останат и за в бъдеще толкова различни, каквито са и по въпросите от политически характер.
"Ако Европа започне да се "оплаква" , че трябва да носи несъразмерно бреме в регулирането на валутния пазар, САЩ ще отправят нападки по отношение на недостатъчния ръст на икономиката на Стария континент и да настояват за засилване на структурните реформи в еврозоната", коментира Daragh Maher от Calyon.
"Отказът на представителите на Европа без основание да подкрепят един слаб долар, срещу което Министерството на финансите на САЩ ще извади довод, че последните движения на пазара са били неконтролируеми, ще доведе до това, че на представителите на развиващите се икономики не им остава нищо друго освен "зашеметено" да наблюдават развитието на словесния двубой между Европа и САЩ".
Аналитици се съмняват и че президентът на Европейската централна банка Жан-
Клод Трише ще си позволи изобщо някога да използва епитета "брутален ръст", когато стане дума за повишаването на курса на еврото.
 "Трише най-вероятно ще повтаря предишните си изказвания, естествено в по-мек вариант, докато Грийнспан със сигурност ще е много внимателен по въпросите на валутните курсове, тъй като това е в прерогативите на американското Министерство на финансите, а не на ФЕД", смята Simon Hayley от Capital Economics.
Министърът на финансите на САЩ Сноу даде на европейците да разберат, че зад максимата - "САЩ ще продължи да провежда политиката на силен долар", трябва да се разбира - единствено намерението на Вашингтон да продължи да поддържа благоприятни икономически условия и да осигурява дейността на пазарните институции в страната, като по този начин осигури приток на чужди инвестиции, което е и залог за "силен долар".
Аналитици от Capital Economics коментират, че изказването на Сноу изобщо не бива да се тълкува като някакво целево ниво на курса на долара, към което ще се стреми Вашингтон.
Така че може спокойно да се направи заключението, че дори и ЕЦБ и Националната банка на Япония да се намесят на валутния пазар, Федералният резерв категорично няма да участва в тези интервенции. Още повече, че не само Сноу, но и редица ръководители на ФЕД нееднократно подчертаха, че валутните курсове трябва да се определят от свободния пазар.
Министър Джон Сноу, за който вчера стана ясно, че ще запази поста си, подчерта наскоро по време на европейската си обиколка в изказването си пред аудитория в Дъблинския университет, че "силният долар е в интерес на Америка", а валутните курсове трябва да се установяват на свободния пазар, както и че основен двигател на пазара са икономическите данни, към което той се стреми в провеждането на паричната политика на САЩ.
На въпрос, дали властите в САЩ планират да се намесят на пазара, за преустановяване на рекордния ръст на еврото спрямо американския долар, Сноу категорично заяви, че "основна политика на Вашингтон е ненамесата на валутния пазар".
Трише също има за какво да се сърди. След изключително рязкото му изказване от началото на седмицата и заплахите ЕЦБ да проведе интервенция на пазара, по време на редовната среща на Изпълнителния съвет на ЕЦБ вчера, стана ясно, че до коментиране на евентуална интервенция изобщо не се стигнало. Трише за пореден път заяви, че заяви, че ръстът на еврото спрямо долара, комбиниран с рекордните цени на петрола през последните седмици е пагубен за икономиката на еврозоната.
"На всички е ясно, че се наблюдава забавяне на икономиката на еврозоната и причината за тома са сюрпризите на валутния пазар", каза той.
През третото тримесечие ръстът на икономиката на еврозоната е само 0.3% - най-ниска стойност за последната година.
За разлика от някои свои колеги, членът на FOMC на Федералния резерв Едуард Грамлих (Edward Gramlich) заяви, че  - "Бюджетният дефицит на САЩ е заплаха както за националната, така и за глобалната икономика", като разкритикува Белия дом, че липсва политическа воля за решаването на този проблем. "В момента имаме огромни дефицити, а политиката за намаляването им, ако въобще решите да я наричате така, е просто ужасна", заяви Грамлих пред аудитория в Мичигънския университет.
"След десет години, когато кохортите от baby-boom-ърите започват да излизат в пенсия, ние наистина ще имаме сериозен проблем".
Грамлих каза още, че националното ниво на спестяванията се намира на рекордно ниско ниво, което ще се понижава още с промяната в демографски аспект.
Той призова Вашингтон да се върне към политиката на бюджетни ограничения от началото на 90-те години. "Мисля, че тези ограничения бяха изключително ефективни", заяви Грамлих.
Ясно е че много азиатски страни, особено Япония и Китай, стимулират експорта си, подкрепяйки курса на долара и подтискайки националните си валути на ниски нива. Япония - чрез валутни интервенции, а Китай - чрез фиксирания курс на юана.
"Колко дълго ще могат още да го правят. Ако при тях започне сериозен ръст на инфлацията, за което вече има данни в Китай, те ще трябва да прекратят да поддържат долара за сметка на националните им валути. А това от своя страна ще доведе до огромна нестабилност в целия свят", коментира Грамлих.
Според него, пътят на стабилността преминава през силен ръст на националните икономики на страните - основни търговски партньори на Вашингтон, в съчетание с повишаване на размера на спестяванията в САЩ. "За да повишим спестяванията на населението на страната, трябва да съкратим дефицитите си. Аз лично бих искал да се върнем към балансиран бюджет, колкото се може по-скоро", каза още Грамлих.
Грамлих  заяви, че "другите развити икономики трябва да прекратят да стимулират растежа си чрез насърчаване на експорта си, а чрез стимулиране на вътрешното потребление.
Това вероятно трябва да се договори на международен форум".
Резюмирайки изказването си, Грамлих заяви - "финансовата стабилност на целия свят зависи от финансовия аскетизъм на САЩ в съчетание със стимулирането на вътрешното потребление в другите страни".
"Проблемът не е в еврото, проблемът е в долара", заяви от своя страна министърът на финансите на Белгия Didier Reynders.
Премиерът на Люксембург Jean-Claude Juncker, който през януари ще стане първия постоянен президент на еврогрупата, също е привърженик на "силния долар".
След като на всички е ясно, че устойчивото понижаване на американския долар е неизбежна част от корекциите на бюджетния дефицит на САЩ, остава на предстоящата среща ще видим, дали еврозоната ще пожертва част от експортния си потенциал, за да помогне на САЩ да се справи с този проблем.
За всички е ясно, че основният проблем е бюджетния дефицит на САЩ, който е абсолютна аномалия от гледна точка на размера и продължителността му … Позицията на Европа е ясна - корекцията на дефицита на САЩ е необходима и желателна. Европа е готова да участва в решението на този проблем, но ако се налага ръст на еврото, то той трябва да бъде цивилизован. По добре девалвация на долара, отколкото икономически спад в САЩ.
В същото време "евтиният" долар едва ли устройва останалите световни икономики, в това число Япония и Китай, чиито активи в американски държавни ценни книжа в условията на понижаването на курса на американския долар, губят от стойността си.
За справка, по данни на Министерството на финансите на САЩ, Япония е най-големият държател на държавни ценни книжа на Вашингтон ($720.4 млрд. или 38.8% от всички финансови задължения на САЩ).

В списъка на първите десет кредитори са:

2. Китай - 9.4%
3. Великобритания - 7.3%
4. Офшорните зони на Карибите - Бахамите, Бермудите, Каймановите острови и др. - 5.4%
5. Южна Корея 3.6%
6. Тайван 3.1%
7. Германия 2.7%
8. Хонконг 2.7%
9. Швейцария 2.6%
10. Страните-членки на ОРЕС 2.3%
Общият външен дълг на САЩ към 1 декември 2004 г. е в размер на $7.517 849 423 608 трлн.
В крайна сметка неминуемо чуждите правителства ще намалят вложенията си в американски държавни дългови книжа. "Това е само въпрос на време и неминуемо ще се случи когато се появят първите признаци на постепенен ръст на инфлацията и ръст на основната лихва малко над нивото, на което ни се иска да бъде", твърди Грос.
Независимо от негативната прогноза в по-далечна перспектива, 2005 година ще остане в историята с подчертано неустойчива ценова динамика. При отсъствието на ясно изразена тенденция към ръст или понижаване на корпоративните инвестиции и съответно заетостта, ще се засилят дефлационните рискове. Независимо от започналия цикъл на затягане на монетарната политика на САЩ от страна на ФЕД, през 2005 година, тя ще запази стимулиращия характер.
Съветът на Грос към инвеститорите въобще - частни и институционални - е да засилят "компенсационния" дял в портфейлите си и да се замислят сериозно за максимална диверсификация на активите си.
Това ще позволи да се намалят загубите в случай на неблагоприятно развитие на събитията в даден сегмент на пазара.
Важен инструмент могат да бъдат облигациите на Вашингтон, защитени от инфлацията (Treasury Inflation Protected Securities, TIPS), които Министерството на финансите на САЩ , по думите на Грос "издава по силата на случайно хрумване на някого" от 1997 година насам.
Съветът на Грос да се влага в TIPS е познат рефрен. През последните няколко години той нееднократно е призовавал инвеститорите да правят това. Засега най-големият купувач на Treasury Inflation Protected Securities са американските пенсионни фондове, сочи статистиката.
TIPS позволява да се съхранят вложените капитали, преизчислени с минимална лихва и даже дават шанс след известно време да се формира печалба за сметка на ръста на стойността им, свързан с индекса на потребителските цени. Разчетите са елементарни: понижаването на долара води към повишаването на инфлацията.
Грос съветва да се диверсифицират активите и за сметка на чужди валути, акции и облигации.
Според него най-перспективни са книжа, издадени от правителството на Германия - т.нар. "Bundes", а това, което трябва най-много да се избягва са 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ.