По въпроса за реалната инфлация компетентни са зарзаватчиите
Ао някой още се съмнява в правилността на теорията на относителността, последното изследване на американските икономисти от MHRC идва, за да разсее всякакви подозрения по въпроса. Оказва се, че
догодина българинът наред с литовеца ще е най-проспериращият европеец. Защото абсолютното нарастване на трудовото възнаграждение ще бъде 9%, а реалното - 5,1%. А в световен мащаб ще ни изпреварва
само Индонезия със съответно 13 и 6,5 процента. Навсякъде другаде - и в ЕС, и в Япония, и другаде по света нарастването на доходите ще бъде незначително. Или дори само ще компенсира инфлацията.
Просто живи да ги оплаче човек. Не подлагаме ни най-малко на съмнение обявените от учените цифри. Сериозните научни центрове на Запад правят прогнозите си на базата на дълги и сложни анализи на
състоянието на икономиките на съответните страни. И с помощта на свръхмощни компютърни програми. Но всичко това никак не бива да ни утешава. Най-малко пък да ни служи за повод за самочувствие или
самоуспокоение. Защото става дума за несравнима стартова база През 50-те години в Албания веднъж бе отчетен 100% ръст на промишлеността. Просто защото цялото занаятчийско производство на страната
се оказа равно на това на пуснатите в експлоатация две текстилни фабрики. Нещо подобно е и положението с ръста на българските заплати. Никой не отрича този ръст в абсолютни цифри. Но въпросът е от
каква база се тръгва. И какво реално може да се купи с тях. От тази гледна точка за оплакване сме ние, а не жителите на Западна Европа или САЩ. Сравнителният анализ на покупателната способност на
"изоставащите" европейски заплати, даден от Евростат, показва, че българинът може да купи само една четвърт от това, което си купува европеецът. При това там те дават по 10-15 процента за храна Пак
ще дават по толкова. За разлика от нас, на които половината доходи отиват за чисто биологичното поддържане на организма. А и тези разходи стават все по-скромни. Защото в сравнение с 1995 г. през
2003 г. българинът консумира с 13,8% по-малко хляб, 13 на сто по-малко месо, два пъти по-малко масло, по-малко плодове. И дори по-малко картофи и кисело мляко. При това говорим за средните доходи.
Как оцелява огромното мнозинство от пенсионери, един Бог знае. За разлика от западните им връстници, за които дилемата не е хлябът или парното, а Карибите или Средиземноморието Прав е Айнщайн, че
всичко е относително... Това е едната страна на въпроса. Другата е доколко са достоверни данните на нашенската статистиката. Които американските анализатори са взели за чиста монета когато са
преизчислявали номиналния ръст на българските заплати в реален. Достатъчно е да споменем 15% поскъпване на електричеството, 10% на парното, с 14 на сто - на телефоните, на жп билетите, на
въглищата, на свинското, на сиренето и кашкавала, на хляба и яйцата... Дори уличните продавачи на варена царевица вдигнаха цената тази есен от 50 на 60 стотинки кочана. Търговците на зеле пък не го
свалиха от 25 стотинки килограма срещу 20 миналата година. И в двата случая поскъпването е 20%. Зарзаватчиите са най-наясно с пазарната икономика. И за ръста на реалната инфлация тази година може
да се вярва на тях. А не на Националния статистически институт. Според която тя е само 4,9 на сто. Разбира се, не можем да омаловажим нито постигнатия икономически растеж, нито очакваното повишение
на заплатите. Но те не променят картината на общата ни бедност. Както и на факта, че с тези темпове ще стигнем по стандарт Европа най-рано след четвърт век. И то само ако тя стои на едно
място.
