Няма нито една застраховка, за която времето, когато трябва тя да се сключи да е от такава важност, както селскостопанските застраховки, категорични са застрахователните експерти.
Според тях в нито една друга сфера отлагането на сключването на застраховката не е толкова фатално, колкото в селското стопанство.
Два са т.н. пикови периода за сключване на селскостопански застраховки. Първият е именно сега - месеците март и май. Сега е моментът за застраховането на т.н. пролетници. Към тази група спадат селскостопанските култури като слънчоглед, царевица, кориандър и др. През пролетта се застраховат също така лозята и овощни и зеленчукови градини, уточнява застрахователният експерт на ЗАД "Хановер КООП България" Детелина Живкова. През есента, периода между октомври и декември е времето, в което е най-благоприятно да се застраховат есенниците - пшеница, ечемик, ряпица и др.
Естествено застраховка на селскостопанските култури може да бъде сключена и в през някои от другите месеци, но рискът за стопанина е голям. Например за есенниците след като ги засадите може даже да се свие такъв студ, че те да измръзнат и да се налага да ги пресявате. Няма застраховател, който би ви се хванал да ви застрахова култура, която е вече измръзнала и след това да ви плати обезщетение, коментира експерта на МЗК "Европа" Николай Лесидренски. Трябва да се знае, че застрахователят преди да поеме да носи някаква отговорност прави оглед на обекта, който ще застрахова, така че е много трудно да го надхитрите. Много по добър вариант е да се застраховате навреме, за да не берете ядове вместо плодовете на своя труд, съветват застрахователите.
За съжаление много малко от селскостопанските труженици, които се застраховат коментират експертите от почти всички застрахователни дружества. С всяка година техният брой постоянно намалява, тъй като към застраховка пребягват предимно селскостопански кооперации, а повечето от тях са в окаяно финансово състояние.
Според различни изследвания застрахованите обработваеми площи у нас са около 25-30%, но никой от специалистите не може да се ангажира с точна цифра. Това изследване показва, че българинът или няма застрахователна култура, или пък достатъчно средства, за да си купи застраховка. И двата случая при природно бедствие последиците за него са катастрофални от финансова гледна точка.
Нашите географски ширини не са свързани с кой знае какви природни катаклизми, но все пак и климатът у нас предлага достатъчно градушки, силни североизточни и северозападни ветрове и гръмотевични бури. Градушките падат основно през късната пролет или ранното лято, точно когато култури вече са поникнали, а някои даже са узрели.
Селскостопанският бизнес у нас се развива много трудно и много често със заемни средства. За да се захванат със селскостопанство много често стопаните ползват кредити от банки и от Държавния фонд "Земеделие", а когато ги сполети някакво природно бедствие се чудят какво да правят - да оплакват лошата си участ или да се молят на кредиторите си да ги пощадят. Изход от това положение има и то е ако още в момента на засаждането селските стопани застраховат продукцията си. У нас такива услуги предлагат почти всички общозастрахователни компании. В момента застраховки сключват предимно тези стопани, които получават кредит от банки, от ДФ "Земеделие" или по програмите САПАРД. Полиците се правят в полза на кредитора, като той определя и размера на застрахователната сума, която трябва да е равна на отпуснатия заем. За съжаление броя на застраховалите се по своя воля стопани у нас са все още твърде малко.
Сред лидерите в продажбата на "селскостопански" полици са "Алианц-България", "Булстрад", "Витоша", "ДЗИ-Общо застраховане", "Европа" и "Евро инс" и "Хановер КООП България". Повечето от тези дружества са сключили и договори за сътрудничество с фонд "Земеделие". Според техните клаузи застрахователните полици на тези компании се приемат като обезпечение при отпускането на кредити от фонда. По принцип стопаните, които искат да застраховат продукцията си, трябва да платят цялата премия на застрахователя. Но когато земеделците ползват такъв кредит, застрахователните компании искат само 30% от дължимата премия, а остатъкът плащат по-късно. Условията по застрахователните полици са почти идентични във всички компании. Разликите са в цените и отстъпките, които дават отделните застрахователни дружества, като най-често и те са незначителни.
Основните застрахователни рискове
които покриват компаниите са около десет - градушка, буря, проливен дъжд, пожар, наводнение, късно пролетно или ранно есенно осланяване и киша, както и при измръзване, изтегляне, задушаване или запарване на посевите. Всеки селски стопанин може да застрахова продукцията си само срещу един от изброените рискове, може да си купи полица срещу всичките накуп или пък да комбинира няколко риска. Възможните комбинации надвишават четиридесет.
Естествено комбинацията от повече рискове освен по-голяма сигурност, която ви дава може да се купи и на по-ниска цена.
Има компании, които отказват покритие на някои рискове като например тези, които са свързани със суша, болести, екологично или радиоактивно замърсяване, биологично остаряване и естествено отмиране на застрахованите култури и още доста други. Един бърз поглед на предлаганите от компаниите условия за застраховане на земеделските култури показва, че покриваните рискове са значително по-малко от неприетите.
Кой селскостопанските култури подлежат на застраховане?
Съгласно рекламните брошури свързани със селскостопански застраховки, броят на културите, за които се предлага застрахователна защита е около 160 вида. За съжаление реално културите, които се застраховат е не повече от 20, коментира г-жа Живкова. Според нея, а и други експерти култури като лен, коноп, цвекло и соя, които бяха популярни у нас не се застраховат, като най-вероятната причина е, че вече и не се садят. Иначе сред културите, които все още се садят и макар и рядко застраховат са овощни и зеленчукови градини, розови и черничеви градини, лозя, ягоди, малини, културна шипка, културна къпина, овощни разсадници, маточници, вкоренилища, медицински растения, касис, хмел, разсади, семенилища, цветя за семе и продажба и култури в парници и оранжерии; декоративни растения - дървета, храсти, градини, отглеждани на открито като дълготрайни материални активи; новосъздадени трайни насаждения - овощни, ягоди, малини, къпини, касис, рози, лавандула, хмел, лозя и т.н..
На практика на застраховане подлежат всички култури, отглеждани с пазарна цел, независимо къде става това, обяснява експертите по селскостопански застраховки на МЗК "Европа". Изключение прави само продукцията, която се отглежда с опитна цел в научни институти и опитни станции, както и в паркове и градини.
Застрахователната полица обикновено се предхожда от застрахователно предложение, в което се описва колко декара иска да застрахова стопанинът и за каква сума, и опис на културите, които са засети там. Преди години имаше краен срок за сключване на застраховката, но сега тя отпадна. Това означава, че застраховката се сключва през цялата година, а действието й започва с началото на активния селскостопански сезон". Има обаче и компании като "Алианц България", които поставят краен срок за застраховане на различните видове култури като например тютюневите насаждения могат да бъдат застраховани най-късно до 20 юни, а за всички останали култури до 20 май.
Отговорността на застрахователя за различните култури започва по различно време - за култури, каито се сеят като картофи и цветя от луковици - от поникването им; за многогодишни сяти треви /люцерна, детелина, еспарзета и други/ - от започване на вегетацията през втората и следващите години; за култури които се разсаждат /зеленчуци, тютюн, цветя и други/; от момента на разсаждането им на постоянно място; за овощията - от прецъфтяването им и видимото оформяне на плода; за розовите градини - от момента на появяване на цветните пъпки; за лозята - от пускането на реса; за ягодите, малините, къпини и касис - от момента на цъфтежа; за овощните разсадници, маточници и вкоренилища - от появяване на пролетните леторасти. Отговорността продължава до момента на пълното прибиране на реколтата, но не по-късно от обичайното за отделния район време.
Каква е цената на застрахователната защита?
Тарифните числа за отделните групи рискове са изчислени на базата на многогодишни статистически наблюдения и са разпределени в рискови класове, съобразени с географското проявление на рисковете, по който показател повечето компании разделят територията на България по региони и населени местта в няколко (при различните компании е различно разделение) различни рискови класа. Най-общо застрахователната премия се определя в зависимост от посевната площ на културата, договорената застрахователна сума на декар и тарифата за избраното покритие от рискове. Например застрахователната сума (максималнияр замер на обезщетение) за 1 декар царевица и слънчоглед варира от 9 до 60 лева. Цената се формира като процент от застрахователната сума, който варира от 4 до 8%. Това означава, че ако искаме да застраховаме например 10 декара с царевица при максимална застрахователна сума от 60 лв. на декар ще заплатим за застраховката около 30 лева. Съответно премията може да бъде заплатена еднократно или разсрочено на вноски. Почти всички застрахователни компании предвиждат и различни бонуси при селскостопанското застраховане свързани с липсата на щети през предходните години, отстъпки при еднократно или разсрочено до определена дата заплащане на премията, отстъпки за дългосрочно застраховане и т.н..
Например при застраховане на големи площи, засети със селскостопански култури, компаниите са склонни да получат премията на няколко вноски - най-често три, като последната част от цената на застраховката се внася при реализиране на продукцията. Стандартно първата вноска от премията е 30-40%, но може да се договори и значително по-малка сума, в зависимост от възможностите на застрахования. Отстъпките в цената са колкото важен, толкова и деликатен момент, смятат специалистите от бранша. Ако премията бъде платена наведнъж, застрахователите правят отстъпка в цената на полицата от 15-25 процента. Ако стопанинът не е имал щети през последната година, застрахователят може да направи и до 45-50% отстъпка.
При сключването на застрахователен договор освен размерът на застрахователната премия от особена важност е и застрахователна сума. Застрахователната сума се определя по взаимно договаряне, съобразно с очакваните добиви и пазарните условия в страната. Трябва да се знае, че застрахователната сума не може да надвишава действителната стойност на реколтата. Освен това застрахователните суми се договарят с клиентите съобразно техните производствени възможности, като за ориентация е повечето компании имат изготвени таблици за минимални и максимални застрахователни суми на декар.
Застрахователният договор влиза в сила от 00.00 часа на деня, следващ плащането на първата вноска. Според условията на повечето компании застрахованото лице е длъжно в рамките на пет дни от
настъпването на събитието
или узнаването за него да уведоми застрахователната компания. Трябва да се знае обаче, че щетата трябва да бъде обявена не по-късно от 15 декември на текущата година. Застрахователят от своя страна трябва да изпрати също в рамките на пет дни свои експерти, за да проверят на място нанесените щети. Ако щетата възникне при прибирането на реколтата, огледът от застрахователя трябва да бъде направен в 10-дневен срок. Оценката на щетите се прави от комисия, в която влизат представител на застрахователя, застрахованият и вещо лице. Оценката се прави на място и може да бъде окончателна или предварителна. Размерът на щетата се определя чрез преброяване и пресмятане на изцяло запазените, частично увредените и напълно унищожените растения и плодове в пробни парцели с еднакви размери, разположени по начин, обхващащ културата в увредения блок. Когато увредената култура продължава своето развитие и се очаква известно нейно възстановяване и намаляване на първоначално причинената загуба или е трудно с точност да се определи размерът на щетата, се извършват две оценки: предварителна - след събитието, и окончателна - непосредствено преди прибиране на реколтата.
При окончателна оценка "Алианц-България", "Булстрад" и "Европа" изплащат обезщетенията в рамките на 10 дни, а ДЗИ и "Витоша" - в 15-дневен срок. Изплащането на изчислените обезщетения се извършва след окончателното прибиране на културите, но не по-късно от 20 декември на текущата година.
Ако застрахованият не е съгласен с оценката, може да поиска извършване на втора оценка при условие, че увредените култури се запазят в същото състояние, в което са били при първия оглед, или се оставят представителни пробни парцели. Искане за втора оценка се прави писмено не по-късно от 7 дни след като на застрахования стане известна първата оценка. При втората оценка Застрахованият може да ползва вещо лице за своя сметка. Когато има различие между двете оценки и не се стигне до споразумение, двете страни посочват трето вещо лице - арбитър, разноските за който се поделят. Неговото заключение е окончателно за доброволното уреждане на спора.
