ИТ бизнесът в България отбеляза най-силната си година от началото на прехода
ИТ бизнесът в България отбеляза най-силната си година от началото на прехода, като ръстът на внесените информационни и комуникационни технологии спрямо 2002 г. е 29%, а на хардуер - 40%. Това са прогнозните данни, посочени в проучване на "CBN Панов и Стойчев", независима анализаторска компания. Според единия от представителите й - Людмил Стойчев, България със сигурност ще е в първата тройка по ръст в Централна и Източна Европа.
Част от рекордния ръст вероятно се дължи на срива на долара, който през миналата година поевтиня с близо 16%. Оценката на пазара на информационни технологии у нас е около 250 млн. долара, като тя отчита евтиния долар, продължаващия спад в цените на хардуера и леко нарасналата покупателна способност.
Единствено в сектора на телекомуникационното оборудване има известен застой - основно заради неуспешната приватизация на БТК и очертаващото се насищане на платежоспособното търсене при мобилните оператори, пише още в изследването.
Най-голям потребител на информационни технологии през годината са били най-големите и средните фирми в страната, следвани от т.нар. SO/HO сегмент (крайни и домашни потребители), а на трето място по покупки са държавните и общинските ведомства. Топ групите се водят от около 100 клиента във финансовия сектор, 75 правителствени ведомства, 700 чуждестранни инвеститори, 200 дистрибутори и по около 100 компании в сферата на производството и услугите.
Пазарът на компютри за трета поредна година надхвърли психологическата граница от 100 хил. машини. От CBN обаче допускат, че крайните резултати за продажбите през 2003 г. може и да надхвърлят този брой, особено в сегмента на марковите машини.
Водещите маркови производители с ключови позиции на пазара в България през 2003 са седем - Hewlett Packard(HP), IBM, Fudjitsu Siemens Computers (FSC) и Dell, като към тях могат да се добавят тайванският Acer и японските NEC и Toshiba. В борбата за разпределение на хардуерния пазар, който е между 50-70 млн. долара годишно, доминиращи дялове от по 25-30% са запазили IBM и HP, докато FSC и Dell са се движили в рамките на 10-15 %.
През годината 250-300 фирми асемблатори са сглобили над 80 хил. компютъра, но качествени машини предлагат не повече от 50 фирми, пише още в анализа. Рязкото отваряне на SO/HO сегмента през 2003 осигури добра година за по-силните асемблиращи компании, които обслужваха важни клиенти и успяха да си създадат име в страната, сочат данните на CBN.
"Наблюдаваме стабилен ръст в продажбите на всички продуктови линии - от преносимите компютри и мониторите до мощните сървъри. Софтуерната индустрия също се развива изключително добре - както за родния пазар, така и в посока на разработка на софтуерни приложения за чуждите пазари", коментира Георги Ранделов, генерален директор на българския офис на IBM.
В бизнеса с персонални компютри "HP България" отбеляза ръст в приходите от 25% спрямо календарната 2002, а по отношение на мобилните компютри - 42% (в бройки), съгласно изследване на IDC, световна анализаторска агенция, за първите 9 месеца на 2003. За същия период на изтеклата година HP задържа първата си позиция и на пазара на настолни машини (11% от бройките) за периода януари - септември 2003 г., казаха от българския офис на "Хюлет Пакард".
Въпреки че броят на гаражния тип компании чувствително е намалял в сравнение с предишни години, те продължават да съществуват, а като причина за това се посочва ширещата се неграмотност в избора на персонален компютър. Анализаторите обаче не прогнозират дълго съществуване на гаражните компании и посочват, че през миналата година силно започнаха да се развиват продажбите в търговските вериги и магазините на централни улици в по-големите градове.
"Днес нашият пазар се трансформира. От продуктово ориентиран той се насочва към интегрирани оферти и решения, където цената е само един от най-важните критерии за избор", коментира Ранделов.
Продажбите на принтери също отбелязват двуцифрен ръст в долари. В сектора на матричните технологии 4 марки държат почти всички продажби - Panasonic, Epson, OKI и Star, а след голямата четворка се нарежда Lexmark. В мастилено-струйните принтери HP увеличава пазарния си дял до почти 2/3, като единствено Canon е алтернатива; Epson и Lexmark също имат над 5% от пазара. В сегмента на лазерните принтери HP държи над 3/4 от продажбите, Lexmark е с над 5%, OKI, Canon и Kyocera са претенденти за третото място.
Пазарът на монитори беше белязан с тоталното навлизане на 17-инчовите модели и LCD технологията. Конкуренция там е силна, като 25 марки се внасят от 23 фирми. Продадени са над 100 хил. бройки, а обемът на пазара за първи път ще влезе в границите 18-21 млн. долара. Двата корейски производителя - Samsung и LG, имат общо 1/3 от продажбите, като Samsung смени концепцията и засили позициите си в дилърските канали. Другите три най-продавани марки са Sony, Philips и MAG.
Годината беше динамична и на дистрибуторския фронт, се посочва още в изследването, което припомня, че три от големите компании - Intel, Fudjitsu Siemens Computers и Canon, избраха и нови дистрибутори за България. Независимо от добрата 2003, има индикации, че четири от водещите ИТ вносители (с над 5 млн. долара годишни продажби) изпитват сериозни трудности в бизнеса, твърдят от CBN.
Пазарът на телекомуникационни услуги трайно надхвърли един млрд. долара. Мениджърският екип на БТК задържа ръста в приходите и печалбата на националния телеком въпреки осемгодишния тотален политически провал в приватизацията на компанията и отпадането на монопола й върху гласовата телефония, се казва в анализа. Цифровизацията на фиксираната телефонна мрежа в страната достига 30%. За първи път броят на мобилните абонати пък надхвърли фиксираните, като достигна някъде около 3 милиона. Прогнозата е, че и трите компании за мобилни комуникации ще разчитат на активна подмяна от страна на абонатите на телефонните слушалки от по-нови поколения, за да изплатят голяма част от инвестициите си.
Въпреки че Държавната комисия за далекосъобщенията издаде лиценз на пет компании за гласова телефония, засега според CBN само една от тях ще навлезе сериозно в едрия бизнес догодина.
"Правителство в момента видимо няма и не полага усилия да има - нито политика, нито единна концепция за развитие на информационните технологии, нито бюджет за тях. И докато Доган и ДПС се бориха до последно и успяха 230 хиляди турски семейства тютюнопроизводители да получат 101 милиона лева бюджетни пари в техния си фонд, на Лучано му дадоха 30 за спорта, а за 500-те хиляди ИТ потребители - нищо, ама от сърце", заключават анализаторите от CBN.
