Груповият план за застраховане (GRP) е инструмент за управление на рискове в САЩ, който се използва като алтернатива на застрахователните планове, базирани на данните за действителното ниво на плодородност на дадено стопанство (APH- Actual Production History)
Груповият план за застраховане - Group Risk Plan Insurance (GRP) е инструмент за управление на рискове в САЩ, който се използва като алтернатива на застрахователните планове, базирани на данните за
действителното ниво на плодородност на дадено стопанство (APH-Actual Production History).
GRP застраховането (базиращо се на регионалните индекси на плодородието) е въведено отвъд океана като пилотен проект през 1993 година за царевицата и житото. Към края на 90-те години на миналия век
този тип застраховане се разширява и обхваща всички възможни земеделски култури.
Различни проучвания доказват, че застраховането на базата на индекса на плодородието е ефективно при защитата на индивидуален риск от унищожаване на земеделската продукция в дадена ферма, ако
съществува силна корелация между индивидуално показаното плодородие и административния щатски индекс на плодородието. Участието в програмата за индексно застраховане на базата на плодородието
остава на ниско ниво спрямо издадените полици на базата на индивидуалната история на застраховането на дадена ферма. (par. 25, “From Risk-Pooling to Safety Nets” J.Harwood, R.Dismukes, M.Vandeveer,
R. Heifner, 2000).
Варинат на GRP застраховането е застраховането на базата на регионален индекс на доходите на селскостопанските предприятия GRIP. Покритието на GRIP се основава на данните за средно плодородие на
земеделски култури в даден щат и фючърсните стойности на тази култура на стоковите борси към датата на посевната работа. Според последни данни, GRIP се предлага като пилотна програма на
производителите на соя и царевица в щатите Айова, Илиноис, и Индиана.
Културите, които могат да се застраховат по програмата GRP:
- ечемик
- царевица
- памук
- фуражни култури
- соя
- пшеница
Нивото на покритие на щетите – от 60 до 100% от стойността на дадената култура, с изключение на фуражните и пасбищните култури, където нивото на покритие на риска е 55 процента.
За определяне на очакваната реколта в даден щат Федералната корпорация по застраховане на реколтата (FCIC) използва данни от Националната селскостопанска статистическа служба. Данните от нея се
коригират съгласно тенденциите на плодородието в съответния щат и след корекция се използват в разчета на индекса.
Застрахователната премия в долари на сто долара покритие – например ако премията е $1.2 на сто долара покритие и покритието е определено на $225 на акър, то вноската се определя по следния начин:
1.2 / 100 = 0.012
0.012 Х $225 = $2.70 – премия на акър.
Застрахователят не е зaдължен да води документация като отчетност за нивото на плодородие на дадена култура за GRP, но е препоръчително да фиксира ниво на плодородие на различни култури за възможно
използване при други програми за застраховане в бъдеще, които се базират на историята на плодородие на дадена култура в определена ферма.
Участието в програмата на GRP не прекъсва АРН за целите на разчета на застрахователните плащания и определяне на щетата. При преход от една програма за застраховане към друга, застрахователят
провежда необходимите корекции на данните.
Ако застрахователят се върне към план за покриване на щети АРН (по една и съща земеделска култура), неговите АРН данни ще бъдат коригирани и използвани само в случай, че е водила отчети за
плодородност и обемите на производство на дадена култура. Отсъствието на данни за производството и плодородието на дадена култура за последните години могат значително да ограничат участието на
застрахователя в програмите за застраховане, базиращи се върху индивидуална история на производството АРН.
