През 1972 г. Националният Съвет по религиозните решения постанови, че застраховането е незаконно от гледна точка на мюсюлманското право Според факихите застраховането има същите основания, както и хазартните игри. Налице е своеобразна игра – в случай на настъпване на застрахователно събитие печели застрахованият, не настъпи ли – застрахователят.
Застрахователният пазар в региона на Персийския залив е отбелязал ръст от $10 млрд. През 2004 г., като е достигнал $2.3 трлн. Това съобщи Уммар бин Сулайман, шеф на регулатора на застрахователния сектор в Дубай - Dubai Financial Services Authority (DFSA).
В някои от държавите от Залива, застраховането в европейския корпоративен смисъл е забранено. Сред тях са членовете на Съвета за сътрудничество между страните в Персийския Залив - Бахрейн, Кувейт, Катар, Оман, Саудитска Арабия и ОАЕ.
Вече над половин век институтът на застраховането предизвиква бурни дискусии сред мюсюлманските правоведи. От една страна съвременното общество налага регулирането на отношенията в областта на застраховането, а от друга - в мюсюлманското право липсва законова база.
В практиката са се наложили два начина за решаване на проблема. В първия случай от отношенията между застрахователите и застрахованите се премахват всички противоречащи на мюсюлманското право елементи. Вторият начин е създаването на организация на дейността на застрахователните компании на основата на принципите и нормите на Шариата. Главните източници на Шариата – Коранът и Сунната, не дават ясен отговор за това дали са разрешени или забранени застрахователните операции от гледна точка на мюсюлманското право. От своя страна задължителните норми (ал Ахкам ал Кита`ийа), съдържащи се в източниците на мюсюлманското право никъде не дават отговор на въпроса дали застраховането противоречи на Шариата.
Според ислямското законодателство натрупването на лихви е забранено. Всъщност ислямът забранява много инструменти, типични за съвременните финансови пазари. Вноските на мюсюлманите в никакъв случай не могат да бъдат вложени в компании за производство на алкохол, свинско, в хазарт или порнография.
Според теорията на правния интерес в Шариата, ако в ислямската общност възникне законова потребност от незабранена от Корана дейност, тя подлежи на удовлетворяване. Това е причината различните правни школи в исляма да тълкуват някои коранични норми като допускащи възможността за съществуване на застрахователни отношения в мюсюлманското общество.
«И Той подчини вам това, което е на небето и това, което е на земята – всичко, произтичащо от Него. Това са - знаменията на тези хора, които разсъждават!” (45:13).
“Между очевидно разрешеното и очевидно забраненото се намира това, което е неочевидно и за мнозина неизвестно дали е разрешено или забранено. Този, който се предпазва от неочевидното и го избягва, запазва вярата си чиста”. ("Ас Сахих” на Ал Бухари).
В основата на Шариата лежи принципът за облекчаване на трудностите за човека, за да може той да се чувства максимално свободно на земята. Друг не по-малко важен принцип гласи, че всяка норма е допустима, ако не влиза в противоречие с мюсюлманското право (т. е. не забранява това, което е разрешено и не разрешава това, което е забранено). Затова не е ясно дали същността на застраховането е разрешена. Някои улеми правят извод за възможност за съществуване на застрахователни отношения на базата на следния хадис (хадис – букв. случка. Разкази за живота и решенията на пророка Мухаммад, систематизирани в Сунната.): “Веднъж Пророкът видял загубил камилата си бедуин и го попитал: "Защо не си вързал камилата си, та ти е избягала?" Бедуинът му отговорил: "Доверих се на Аллах". Тогава Пророкът му казал: "Първо вържи камилата, а след това възлагай надежди на Аллах".
Сред факихите (мюсюлмански правоведи) малцина са тези, които смятат, че застраховането еднозначно е забранено от Шариата. Такива спорове са водени често. Тези, които смятат, че застраховането не е изрично забранено, стигат до заключението, че сключването на застрахователен договор се отнася до областта на неодобряваните действия (макрух). За разлика от еднозначно забранените действия (харам), неодобряваните не се преследват от правосъдието. По този начин се получава своеобразен парадокс – от една страна застрахователните договори нямат юридическа сила (фасид), но едновременно с това не са еднозначно забранени от закона (харам).
Някои школи в ислямското право разрешават (фадил) застраховането – например маликитския мазхаб. Той по принцип е относително по-либерален, докато шафиитският мазхаб, преобладавящ за Малайзия, е непримирим към подобна финансова дейност. Още през 1972 г. Националният Съвет по религиозните решения (фатуа) постанови, че застраховането е незаконно от гледна точка на мюсюлманското право.
Ислямските юристи изваждат три “елемента под въпрос” в застрахователните договори - гарара, мейсира и риба. Същността на гарара се състои в това, че при сключването на застрахователен договор, последствията могат да бъдат непредсказуеми, а правните последствия – нееднозначни. Става дума за това, че предметът на застрахователния договор от гледна точка на Шариата е или неопределен, или виртуален. Например застрахователното събитие може да се случи, може и да не се случи. Застрахованият не знае дали ще получи съответната сума в замяна на премията. Освен това клиентът не може да е сигурен, че при настъпило застрахователно събитие застрахователят ще му изплати обезщетение - поради разнообразни причини, например при фалит. И не на последно място – ислямското право изисква срокът на всеки договор да е ясно определен. В противен случай той се счита за недействителен.
Според факихите Мейсир има същите основания, както и хазартните игри. И при застраховането е налице своеобразна игра – в случай на настъпване на застрахователно събитие печели застрахованият, а не настъпи ли – застрахователят.
Що се отнася до Риба – и Коранът, и Сунната забраняват категорично лихвата (2:275-278, 3:130). Основни критерии за определяне на Риба са времето и количеството на стоката (или сумата). Златото може да се продава само за аналогичната маса злато, като това трябва да става едновременно – “вземи, взимам” (Акхаз – Акхазу). В противен случай сделката се оценява като Риба. Очевидно е, че в договор за застраховка има разлики в количеството и сроковете, което също дава основание да се говори за наличие на Риба. Всъщност, сред правоведите има спор и по въпроса дали Риба е задължително лихварски елемент.
Най-радикалните противници на легализацията на традиционното застраховане в рамките на мюсюлманското право са привържениците на алтернативния модел на застраховане, известен като Такаффул (в превод - взаимно предоставяне на гаранции).
Двете страни на Такаффул изплащат вноските си под формата на подарък, при условие парите им да се върнат при настъпване на застрахователно събитие. Известна част от платените вноски се заделят за специален фонд, откъдето се изплаща регулярен доход при настъпване на застрахователно събитие. Тези отношения като правило се основават на добре известния на икономистите модел Мудараба. Застрахованият и Такаффул-компанията са равноправни партньори. Застрахованият участва в съвместното предприятие със свой капитал, а компанията – в ролята на управляващ, влагайки своя труд, знания и опит.
Ислямските застрахователни компании не могат да се занимават с дейност, противоречаща на Шариата – да взимат проценти, да управляват игрални зали, да търгуват със спиртни напитки и др. Съществуването на доверително съдружество обаче не противоречи на мюсюлманското право. Според някои факихи всяка банка трябва да се занимава със застраховане, като сумите от премиите трябва да се използват за дейности, носещи полза на цялата общност (Умма). В случай на нужда застрахованите получават финансова помощ на принципа – помогна на Умма, Умма му помага.
Решението на въпроса за ефективността на ислямското застраховане лежи на плещите не само на икономистите, но и на правоведите, от които зависи осигуряването на правова регламентация на институте Такаффул в рамките на икономическите системи на ислямските страни, в съответствие с нормите на Шариата.
Задачата на факихите е трудна, но не и неизпълнима. Ислямското право вече дълги векове доказва жизненоспособността си и се развива успоредно с обществото, в което съществува.
