“Мнозина оприличават ЕС на лакомо животно”, казва пред електронното издание на Die Welt европейският комисар от Естония Сийм Калас
ЕС управлява бюджет от около 120 млрд. евро. Тази огромна сума представлява голямо изкушение за хора с нечисти помисли. С това няма как да не се съгласи 58-годишният еврокомисар от Естония. Той
обаче допълва, че сумите, които се губят, представляват една незначителна част. Той се е направил труда да провери, каква част от бюджета за земеделие потъва някъде, и се е оказало, че се губят
следите на едва 0.005 % от бюджета на ЕС. Въпреки това Калас се въздържа да определи тези суми като “жълти стотинки”, защото тези пет хилядни от процента все пак дават сумата от 8 млн. евро. Всяка
една от по-големите търговски вериги реализира загуби от кражби в подобни размери, посочва комисар Калас, и добавя, че въпреки това той осъжда всяка форма на кражба или загуба.
Затова и основен приоритет на неговия екип е да се стреми да възпрепятства всеки един случай на измама или корупция.
След присъединяването на България и Румъния към ЕС общността вече наброява 27 страни-членки, и с това тя представлява едно пространство с различни предпоставки за случаи на корупция. Така например
в индекса на Transparency International за корупцията Финландия заема първото място в таблицата, което я прави най-малко корумпираната страна в света, Германия е на 16-то място, а България и
Румъния заемат съответно 57-мо и 84-то място в индекса. На този фон е много трудна задача създаването на общоевропейски правила в превенцията на корупцията.
Комисар Калас обаче е на мнение, че в известна степен вече може да говорим за общовалидни за целия ЕС правила в областта на корупцията. Той определя като голяма илюзия твърдението, че явлението
корупция съществува като проблем само в новите страни-членки на ЕС. Медалът както винаги има две страни. Едната е възприятието на корупцията от гражданите на дадена страна-членка. Да си спомним
напр. за случая със Siemens в Германия или с Total-Fina във Франция. Такива случаи са си работа на отделните страни или компаниите и нямат нищо общо с ЕС, твърди еврокомисарят от Естония.
Той си спомня за два по-сериозни случаи на измами в ЕС. Когато бъде разкрито неправомерно действие със средства, тогава се забавят или спират плащанията към съответната страна. Засегнати от такива
наказателни мерки досега са били Гърция и Великобритания, посочва Калас. И когато бъде доказано, че европейски средства са били използвани не по предназначение, че с тях са били допуснати
злоупотреби, тогава и съответната страна е длъжна да върне тези суми, добавя 58-годишният борец срещу измамите в ЕС.
На въпрос, дали не е твърде наивно да се вярва в самоконтрола, Сийм Калас казва, че няма по-добър път от този на доброволния принцип. Но натискът, добавя еврокомисарят, не идва от законите или
наказанията, а от обществото. Днес голяма част от личната сфера, напр. заплатите на еврокомисарите, отдавна вече не са тайна. И обществото с право може да попита, защо тогава не станат публични и
икономическите участия на отговорни политически представители, които са в позиция да вземат решения?
По-нататък пред Die Welt еврокомисарят Калас обяснява, и как точно смята да доведе до успешен край инициативата си за повече прозрачност на разходите в ЕС. От 2009 година всеки гражданин от
страна-членка на ЕС ще може да се регистрира на специална страница в интернет, и да се информира съвсем точно, колко и какви средства постъпват в дадена икономическа област. Най-голям е интересът
за това, какво се случва със средствата за земеделие и структурните фондове, тъй като тези две области поглъщат до 80 на сто от общия бюджет на ЕС.
