В момента се напояват само 0, 4 млн. декара насаждения, колкото са били поливани и преди 60 г.
Иван Върлев*
Отдавна отминаха годините, когато обезлесяването на Амазония и появата на озоновата дупка изглеждаха като истории от един много далечен свят. Сега тенденциите към затопляне на климата, изразено в повишаване на температурите на въздуха и намаление на вегетационните валежи, се считат за установени в глобален мащаб. Прогнозира се, че затоплянето ще продължи и през следващите десетилетия.
За селското стопанство на България несъмнено, най-голямо значение имат реалните климатични промени, които са се случили на територията на страната. На основание на многогодишни наблюдения в три представителни земеделски района на страната, в Института по метеорология е установено съществено изменение на основните климатични фактори. През периода 1960 -- 2000 г. сумата на ефективните температури през вегетацията се е повишила с около 130°С. В синхрон с този факт изпарението от свободна водна повърхност (изпарители с площ 20 m2 !) за 35 години се е увеличило със 100 mm за сезон. За същия период сумата на валежите е намаляла със 74 mm. В заключение авторите отбелязват: "В много случаи е доказано, че тези тенденции през следващите десетилетия... ще запазят характера си...". От тези резултати е ясно, че през разглеждания 40-годишен период е налице трайно настъпление на сушите Известно е, че не всяко атмосферно засушаване дава отражение върху развитието на земеделските култури. Ето защо, за селскостопанското производство и икономиката на страната от първостепенно значение е отражението на сушите върху добивите от основните култури. Дългогодишна информация за тези въздействия има набрана в редица институти и опитни станции. Това неизползвано богатство е натрупано благодарение на упорития труд на десетки изтъкнати изследователи и стотиците техни помощници.Така например в опитното поле на Института по мелиорации и механизация край с. Челопечене , Софийско са установени добивите от царевица при оптимално и без напояване в течение на над 30 години. Резултатите за периода 1966 - 1982 г. показват, че средните добиви от царевица без напояване са 517 кг/дка, a при оптимално напояване - 833 kг/дка, т.е. ефектът от напояването е 61%. През периода 1983 - 2000 г. този ефект е нараснал на 100%, т.е. увеличението е над 1.6 пъти! Изследвания в опитното поле край Горни Лозен, Софийско показват, че ефектът от напояването през периода 1975 - 1983 г е 29%, докато през 1984 - 1992 г. той с е увеличил на 62%, т.е. над два пъти. В опитната станция край Стара Загора в течение на 22 години, след 1972 г. са осъществени изследвания с поливния режим на царевицата на два почвени типа. Резултатите получени на излужена смолница показват че през първия период (до 1982 г.) средният добив без напояване е 556, а при оптимално напояване -1150 кг/дка. През следващите 11 години средните добиви съответно са 450 и 1300 кг./дка. В случая, ефектът от напояването през двата периода е нараснал от 110 на 190%. Същевременно, добивите без напояване са намалели с над 100 кг/дка., което е директен показател за въздействието на сушите. Подобни резултатите показват и изследванията в опитното поле край с. Цалапица, Пловдивско на Институт "Н. Пушкаров". В периода до 1983 г. напояването е увеличило добивите с 85%, а до 2000 г. увеличението е с 230%. Дългогодишни изследвания с основни полски култури при неполивни условия са осъществени в Института край Карнобат. През периода 1967 - 1982 г. средният добив от царевица е бил 564 кг/дка, докато през следващите 15 години е намалял на 421 кг/дка т.е. с над 25%. При слънчогледа съответните добиви са 245 и 141 кг/дка. За разлика от пролетните култури, подобни промени при пшеницата няма. Следователно за района Карнобат, през летния вегетационен период, е налице съществено засушаване. Посочените резултати от представителни опитни полета показват по категоричен начин, че през периода 1983 - 2000 г. сушите са нанесли значително по-големи поражения на българското селско стопанство, отколкото през предходните 15-20 години. Тези поражения се изразяват в хиляди тонове неполучена продукция. Известно е, че до 1990 г. в България се напояваха 6-7 млн. дка земеделски култури. През периода 1997 - 2003 г. те се колебаят под 0.4 млн. дка, при това само за първа поливка. По ирония на съдбата тази цифра съвпада с напояваните земи преди 1944 г. В интерес на истината следва да се отбележи, че през последните 4 -5 години бяха положени значителни усилия за създаване на необходимата нормативна база за нормално развитие на водното стопанство и напояването. С участието на Института по мелиорации и други ведомства бяха подготвени и приети: Закон за водите (1999 г.), Закон за сдруженията за напояване (2001 г.), План за действия по изменения на климата (1999 г.) и редица други. Очевидно, че тази добра нормативна база не е била в състояние да компенсира допуснатите през периода 1990 - 2001 г. сериозни управленчески грешки. Някои от тях са: 1) Не се взеха сериозни мерки за охрана на по-крупните мелиоративни съоръжения, които бяха разрушени и ограбени. Капиталовложенията за всяко от тях надхвърлят милиони левове. 2) По вина на Министерство на земеделието (1994 - 1998 г.) беше изпуснат шанса за получаване на заем от Световната банка в размер на 50 млн. долара за възстановяване на напояването. Тези средства бяха достатъчни за изграждане на инфраструктурата на над 1 млн. дка. 3) По същото време се осъществи некомпетентна политика по отношение на цените на водата за напояване. Те се люшкаха от неизгодни за водоползвателя високи нива до безплатно подаване на водата, което също е икономически нецелесъобразно. 4) Отпусканите от държавата ежегодни субсидии в размер на няколко десетки милиона лева не са допринесли за увеличаването на поливните площи, а очевидно са покривали ведомствени нужди. Списъкът на неудачните решения би могъл да се продължи, но едва ли това ще бъде особено полезно. Упадъкът на напояването у нас води до елементарния извод - при прилагания ведомствен подход, взетите решения и най-вече реализирането им не е било в интерес на селското стопанство. При обсъждането на проблемните въпроси свързани с непосредственото управление на напоителните системи не е търсена компетентната помощ и подкрепа на неправителствените организации, на независимите експертни др. Очевидно, следва да се напомни, че именно тези експерти и специалисти изградиха милиони декари напоителни системи в България и много страни на Близкия Изток и че те управляваха успешно напояването в течение на десетилетия. Създадената ситуация налага взимането на нетрадиционни мерки, следва да бъдат широко обсъдени от специалистите в страната. Без претенции за изчерпателност, някои от тях следва да бъдат:
1.Създаване на "Национален експертен съвет за борба със сушите", например към Министъра на земеделието. Освен ръководителите на съответните ведомства в Съвета следва да бъдат представени: научните институти, неправителствените организации (напр. НТС), независимите експерти и водоползвателите. Една от първите задачи на Съвета следва да бъде организирането на национално обсъждане на проблемите. В резултат, на Министъра на земеделието следва да се предложат неотложни мерки за значително увеличаване на напояваните площи през следващите две - три години.
2. Бракуване на площите и съоръженията, използването на които е икономически нецелесъобразно през следващите 10 - 15 години. Следва да се отбележи, че за охраната на тези съоръжения през последните 12 - 14 години са изразходвани огромни средства.
3.Концентрирано насочване на държавните субсдиии и инвестиции през следващите две - три години основно към районите с най-висока ефективност на напояването (напр. Пловдив, Пазарджик и др.) и последователното им пренасочване към следващите райони.
4.Строг контрол върху изразходването на държавните средства за поддържане на диги и съоръжения предпазващи от наводнения.
5.Икономически обоснована политика по отношение на цените на водата за напояване, съобразена с интересите на водоползвателите.
Подновяване на преговорите със Световната банка за отпускане на заем за възстановяване на напояването.
7.Насочване на производството към използване на сухоустойчиви сортове и хибриди - насока, в която се работи в Института по агробиология.
8.Подготовка на информационни материали и различни форми на обучение, предназначени за водоползвателите, повечето от които нямат достатъчен опит в напояването.
Допуснатото унищожение на част от мелиоративните съоръжения и безспорното настъпление на сушите изискват взимането на нетрадиционни мерки. Те в никакъв случай не могат да бъдат кампания за няколко месеца, а добре обмислена стратегия за близките 5-10 години.
Фактът, че милиарди кубически метра вода от българските реки се оттичат неизползвани към моретата, вместо да овлажняват плодородната ни земя е в разрез с националните интереси. Ако досегашната
линия на пренебрегване на напояването не се промени генерално. селското стопанство ще търпи огромни загуби, а ние ще продължаваме да плащаме данък "недалновидност" в бъдеще .
