Нашенците най-малко ползвали финансови услуги от страните в преход Родните банки щели да се развиват най-динамично в Източна Европа Анализ на Банк Аустрия
Лихвите по банковите кредити и депозити в България и другите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) постепенно ще падат, за да се доближат до нивата в ЕС. Това сочи анализ на Банка Аустрия за
развитието на банковия сектор у нас и в този регион, представен вчера.
Според изследването българите се нареждат на опашката сред страните в преход по използване на банковите продукти и услуги. У нас едва 19% от населението над 15 г. имат активен бизнес с банка. За
сравнение в Словения делът на хората, които ползват банкови услуги, е 98%, в Хърватска - 80%, в Румъния - 34%, в Унгария - 62% и др. "Населението не е платежоспособно, за да има потребност и
възможност да ползва банковите продукти, а и условията на банките ни са причина за този нисък процент", обясни главният изпълнителен директор на "Биохим" Румен Беремски.
Прогнозите на Банк Аустрия са, че нашата банкова система ще отбележи най-динамично развитие до 2006 г. Очаква се активите на банките да растат с 13% средногодишно при 9% среден ръст за останалите
страни в ЦИЕ. Ръстът на депозитите у нас щял да бъде 15%. средногодишно, защото хората щели да си повишат доверието си в банките, а ръстът на кредитите - 23%.
Консолидацията и сливанията на банки у нас били неминуема тенденция, защото по-малките трезори трудно щели да издържат на конкуренцията, твърдят анализаторите. Очаква се още да се намали маржът
между лихвените равнища, в банкирането на дребно да се развият заемите за коли, студентските и ипотечните заеми, а в корпоративното банкиране - заемите за малки и средни предприятия, финансовият
лизинг, консултантските услуги и електронното банкиране.
Анализът посочва още, че броят на банките у нас е намалял от 81 през 1992 г. на 34 през 2002 г. Концентрацията на пазара била сравнително висока, защото първите пет банки по размер на активите
държат над половината от активите на банковата система, кредитите и депозитите на граждани и нефинансови институции. Близо 90% от активите на банкови сектор вече били в чужди ръце, като по този
показател сме на челно място заедно с Хърватска и Словакия. Качеството на кредитите се е подобрило чувствително от банковата криза през 1996 г. досега, смятат от Банка Аустрия. Делът на
ненадеждните кредити се свил от 60% през 1996 г. до 5,5% през миналата година. Разликата между лихвите по депозитите и кредитите намаляла от 154% през 1996 г. на 7,1% през миналата година. Тези
тенденция били доказателство не само оздравяване на банковия сектор, но и за интензитет на конкурентоспособността на банковия пазар. Връщането на доверието на вложителите става бавно, което се
доказва не само от ниските стойности на депозитите като съотношение към БВП, но и от тяхната срочност. През 2002 г. 50% от влоговете били в чужда валута. Само 2,1% от тях са оставени в банка за над
година.
Развитие на банковия сектор в България (1995-2002 г.)
Показател 1995 1996 2002
Брой банки 42 30 34
Ненадеждни кредити (% от кредитното портфолио) 48,4% 56,3% 5,5%
Влогове в чужда валута 32,1% 57,2% 54,8%
Кредити за предприятия(% от БВП) 19,4% 33,2% 14,5%
Пазарен дял на чужди банки(балансова сума,%) - 9,5% 81%
