Данъкът за застрахователните дружества направи пълен завой.
Данъкът за застрахователните дружества направи пълен завой. На 27 ноември - броени седмици след като правителството одобри измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, застрахователите бяха върнати в изходна позиция. В крайна сметка и догодина компаниите ще се облагат по сегашната схема - с данък върху продадените полици, а не с налог върху печалбата.
Още през 2001-ва застрахователите поискаха да се отмени т. нар. от тях "мутренски данък" (т.е. облагането на премиите, а не на финансовия резултат) и оттогава не са преставали да поддържат това си искане. Едва тази година Министерството на финансите прояви готовност да обсъжда проблема и в крайна сметка се съгласи застрахователите да започнат да плащат данък печалба както всички компании (другото изключение са доставчиците на "импулсни" телефонни услуги и организаторите на хазартни игри, които също се облагат върху оборота вместо с данък печалба).
В замяна обаче се предлагаше в самия Закон за застраховането да се предвиди допълнителен данък, който да плащат клиентите, ползващи полиците. Предвиждаше се той да бъде 3% върху премиите по имуществени застраховки (с изключение на тези за самолети и кораби), а застраховките "Живот" да не се облагат.
"Съпротивата" дойде от съветниците на бюджетната комисия в парламента, които участват в подготовката на текстовете за второто четене, започнало на 26 и завършило на 27 ноември. Един от тях - Валери Борисов, бе категоричен, че идеята премиите да се облагат за сметка на застрахованото лице противоречи на чл.60 от конституцията и ще бъде отменена светкавично. Този текст от основния закон предвижда данъците да се плащат според доходите, докато в случая застрахованото лице трябва да плати данък върху разходите си.
На това място вицепрезидентът на "Алианц България Холдинг" Максим Сираков, който представляваше интересите на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), предложи 3-процентният косвен налог да бъде за сметка на дружествата, но те самите да плащат корпоративен данък. Неговото изказване предизвика искреното учудване на председателя на комисията Нина Радева. Сираков заяви, че въпреки съществуването на данък върху премиите никъде по света той не замества налога върху печалбата. Експертите на бюджетната комисия на свой ред възразиха, че няма страна, в която данъкът върху премиите да е за сметка на ползвателя на услугата.
Министерството на финансите не подкрепи нито една от двете позиции.
В крайна сметка бюджетната комисия реши да запази сегашната схема на облагане на база получени премии. За утеха на гилдията обаче бе предложено ставките да бъдат намалени чувствително. Данъкът върху имуществените застраховки да спадне от 7 на 4.5%, а този по застраховките "Живот" - от 2 на 1.5 процента. Сираков направи алтернативно предложение от името на АБЗ - налогът върху имуществените полици да е малко по-висок - 5%, но вместо това застраховките "Живот" да не се облагат. Той се мотивира с трудната продажба на тези застраховки, които имат и спестовен елемент, но заради въпросния налог не са конкурентоспособни на банковите депозити. Асоциацията очаква премиите по животозастраховане да са под 100 млн. лв. и през тази година да спаднат с 15 процента. "Забравяте да кажете коя е другата причина за намаляване на застраховките "Живот" - фактът, че затворихме вратичките за избягване на данъка върху доходите на физическите лица чрез тях, контрира Велин Филипов от Министерството на финансите. Той обаче подкрепи алтернативното предложение на Сираков, но настоя застраховките "Живот" да се облагат с минимален данък от 0.5 процента.
Обсъждането продължи и в четвъртък (27 ноември), целият нов данъчен режим за застрахователите окончателно се срути. Оказа се, че представителите на застрахователната асоциация помолили предложените от тях промени да не се правят, тъй като в крайна сметка преценили, че данъчната основа се изменя неблагоприятно за застрахователните дружества. Става дума за това, че според гласуваните предишния ден текстове презастрахователните премии, получени от българските компании, не се облагат. Но в същото време отпадна текстът, според който данъчната основа се намалява със сумата на презастрахователните премии, платени от нашите на чуждестранни компании. Това ще ощети големите дружества, които гарантират полиците си в чужбина, докато малките ще бъдат облекчени, обясни Сираков. И тъй като въпросната промяна вече бе гласувана от комисията, застрахователите нямаха друг ход, освен да помолят да се запази изцяло досегашният режим.