Финансовата система сега се изправя пред задачата да въдвори отново принципите на икономическия фундаментализъм, коментират от Allianz
Финансовата криза от 2008 г. е събитие, което ще промени курса на развитие за много години напред. Световната икономика се намира на кръстопът. От икономическа гледна точка е жизненоважно да
се коригира настъпилият дисбаланс в световната икономика. Дойде времето за промяна на политиката с цел изграждане на по-добре балансирана глобална икономика. Това обявиха във Варшава д-р Михаел
Хайзе, директор по икономическите въпроси в Алианц Груп, и д-р Клаус Юнкер, регионален изпълнителен директор на Алианц Нова Европа, при представяне развитието на страните от региона във
времето на икономическа криза и дейността на Алианц като партньор при вземането на дълготрайни финансови решения.
Стадното поведение на участниците на пазара трябва да бъде изкоренено. Необходим е нов подход за управлението на риска, за да се премахне зациклянето и безпомощността на настоящите правила на
контролните и правителствените органи. Краткосрочността трябва да бъде ограничена и заменена с функциониращ ефективен пазарен механизъм, който да насърчава дългосрочните инвестиции.
Финансовата криза ще отбележи края на ерата на бизнес-моделите, изградени върху краткосрочна задлъжнялост и финансовото инженерство. След години на огромен растеж, финансовата система сега се
изправя пред задачата да се възстанови и да въдвори отново принципите на икономическия фундаментализъм. Сега преди всичко банковият сектор е изправен пред исторически оздравителен процес. Ясно е,
че накрая кризата ще възстанови основните принципи за трезва и разумна оценка при менаджиране на финансовия бизнес.
През последните години страните от Централна и Източна Европа отбелязаха внушителни темпове на растеж. В периода от 2004 г. до 2008 г. средногодишният ръст на БВП в Полша е 5,3%. В Русия за същия
период реално БВП се увеличи средно със 7%, а в Латвия дори надхвърли 10%. Един от ключовите фактори, определящи тези темпове, е чувствителното увеличаване на кредитирането. Годишните темпове на
нарастване на кредитите е в границите от 20% до 40% годишно и тези цифри не са изключение, а по-скоро правило. Бумът в растежа отбеляза рязък прелом през изтеклата 2008 година. Икономическа криза
има вече в няколко страни. Други държави скоро ще ги последват. През последните няколко месеца Унгария, Латвия, Украйна, Беларус и Сърбия се обърнаха към МВФ за финансова помощ под формата на заем
или договаряне на меморандум върху плащанията.
През следващите години в тези страни нарастването на БВП ще бъде умерено. Това ще важи предимно за държавите, характеризиращи се с бюджетен дисбаланс, като Латвия и Украйна. Допълнително в
последните години в страните от ЦИЕ растежът на кредитирането беше значително подкрепен от чуждестранните банки. Австрийските банкови институции например бяха много активни в Югоизточна Европа,
докато холандските банки фокусираха своето влияние предимно в страните от Прибалтийския регион. Много банки все още класифицират мащабите на икономическата криза на базата на своите салда. Изглежда
доста невероятно даването на заеми да стартира отново със същата динамика, както и преди кризата. Това обезсърчава перспективите на развитие в тези страни. Вместо темпове на растеж от около 6%,
сравнявайки периода 2004 г. – 2008 г., темпове на растеж от 4% изглеждат по- реалистични.
„Като цяло – обобщи Михаел Хайзе – този процес на изравняване на темповете на растеж ще продължи, но по-умерено. Някои страни няма да могат да компенсират дисбаланса в бюджетите си през 2009
и ще бъдат подложени на сътресения.”
Успоредно с финансовата криза, мегатрендът на застаряване на населението продължава да обхваща страните от Централна и Източна Европа. Трендът на застаряващото население е фактор, който в цяла Европа ще продължи да се отразява както на държавната политика, така и на финансовите институции. Демографското развитие изисква реформи и нови решения относно пенсионното осигуряване. Пенсионната реформа, индивидуалните нужди на клиентите, както и растящите доходи в страните от Нова Европа ще продължат да движат растежа на пазара в средносрочен и дългосрочен план.
Държавното здравеопазване не се справи с предизвикателството и ефектите на застаряване на населението. Така структурираното демографско развитие предлага възможности за нови продукти и иновации в
пенсионното осигуряване, както и голям набор от здравни продукти и услуги. Необходими са всеобхватни реформи за предотвратяване на бъдещи кризи в здравеопазването.
„За да поддържат стандарта на живот и след пенсиониране, хората ще трябва планират своя живот внимателно", коментира още д-р Клаус Юнкер.
АА
