Реалността в България и европейските практики
Тематиката за предсрочното погасяване на кредит (потребителски или ипотечен) до сега не е била във фокуса на „МОИТЕ ПАРИ”. От 01.10.2006 г. в България влезе в сила новия Закон за потребителския
кредит и е факт, че всички банки вече го прилагат. Независимо от това, все още има въпроси относно прилагането му. Според законът разходът върху предсрочно погасяваната сума не може да надхвърля
тримесечният еквивалент на годишният процент на разход (ГПР) по кредита. Наблюденията на „МОИТЕ ПАРИ” върху практиката на банките показва, че те спазват текста на закона. В болшинството от
случаите, като такса за предсрочно погасяване на кредита е посочено именно 3-месечният еквивалент на ГПР. Част от банките посочват тази такса, като определен процент, но с допълнение, че разходът
не може да надвишава 3-м еквивалент на ГПР (точно както изисква законът).
Математически 3-месечният еквивалент на ГПР, както е видно се базира на ГПР по кредита. Относно същността на ГПР и неговото изчисление, „МОИТЕ ПАРИ” вече публикува материал, който се намира на
www.moitepari.bg. Всеки, който изплаща даден кредит го е получил при определена лихва и такси. От тези елементи най-общо се формира ГПР, който банката е
длъжна на обяви още при отпускането, а дори и при оферирането на кредита. Същият този процент служи за определяне на разхода при предсрочно погасяване. Размерът му не трябва да надвишава ¼ от ГПР
по кредита при отпускането му и се прилага върху остатъка по кредита, който се погасява предсрочно. Само за илюстрация предлагаме следният пример:
Потребителски кредит за 10000 лв., срок на изплащане 5 г. и договорена лихва 10.50%. ГПР по този кредит е в размер на 11.60%. Да предположим, че клиент желае да го погаси две години предсрочно,
т.е. в началото на 37-ми месец. Остатъкът по главницата по този кредит към началото на 37-ми месец е 4634.70 лв..
Спазвайки предписанието на закона, разходът при предсрочно погасяване по този кредит би следвало да е ГПР : 4. В нашият пример той приема вида: 11.60% : 4 = 2.90%. 2.90% е таксата, която се дължи
от заемателя върху остатъка по главницата, т.е. 4634.70х2.90% = 134.41 лв.
Когато се прави подобно изчисление, резонно се появява един допълнителен въпрос и той е свързан отново с таксите. Общото впечатление на „МОИТЕ ПАРИ” е, че банките не начисляват допълнителни такси.
Всички такси и комисиони вече са калкулирани в ГПР и не би било коректно те отново да се начисляват. Не е изключено да се начисляват и други, различни от първоначалните такси, но сумарно всички
разходи не трябва да надхвърлят левовият еквивалент на ¼ от ГПР по кредита.
Европейската и световна практика
Проучването на „МОИТЕ ПАРИ” относно тази проблематика показва, че въпросът с таксите за предсрочно погасяване не е решен категорично.
Нормативна регламентация за това няма ясно обособена. Съществуващите документи са по-скоро обяснителни, отколкото да налагат императиви. Оказва се, че това е област, която е доста дискусионна. От
една страна регулация по този въпрос няма конкретно разработена, а от друга България, като член на ЕС трябва да приеме правилата. Анализирайки практиките, като цяло за ЕС се оформя специфичен
казус, по който няма яснота. Нашият закон регламентира какъв да е размерът на таксата за предсрочно погасяване. Проблемът в случая е не толкова дали да има или не такава такса, а защо законодателя
е решил тя да е именно ¼ от ГПР. Това беше и отправна точка към анализа на практиките в ЕС и света, като цяло. Подобно ограничение на размерът на таксата не се посочва в нормативните документи.
Нещо повече – интересно е схващането на смисъла на таксата за предсрочно погасяване. Редица източници разясняват, че идеята за тази такса произтича пряко от пазара. Казано с други думи това е
доходността, която банките не биха реализирали по причина, че заемателят погасява предсрочно кредита си. Друго обяснение е, че таксата която се налага е доходността, която банката би получила от
алтернативна инвестиция.
Относно размерът на тази такса, ситуацията сред европейските страни е следната: Някои банки имат такава такса, други не. Тези, които я начисляват обаче не са ограничени в определен размер, т.е.
няма регламент колко може максимално да е той. Някои банки, като прагове поставят 6-м еквивалент на ГПР, други 3-месечен с ограничение да не надхвърля определен процент. Подобна практика се
наблюдава и при нашите банки, но максималният размер на разхода е регламентиран със закон.
По-различна е ситуацията в нашата съседка Румъния. Вземаме нея за пример, тъй като присъединяването ни към ЕС беше заедно и реформите, които провеждат двете страни винаги са били съпоставяни.
„МОИТЕ ПАРИ” има преки наблюдения върху румънския банков сектор чрез www.finzoom.ro, който е част от FinZoom Financial Guide Network. Анализът показва, че в
съседката ни регламентация по този въпрос няма. Там таксите за предсрочно погасяване варират от 0.30% до 4.50%. По тези показатели, банковият сектор в Румъния много прилича на този в ЕС.
Разглеждайки по този начин проблематиката, възникват редица други въпроси, които са достатъчно много, за да не бъдат обхванати в този материал. Част от тях са свързани с предимствата и
недостатъците от това, че в България има ограничение на максималният размер на разхода при предсрочно погасяване. Безспорно това си има своите плюсове, но само предимства ли има от прилагането на
такъв закон. Съществен е и въпросът дали точно ¼ от ГПР е най-удачният максимален размер на таксата, не би ли могъл да е по-нисък, какво би се случило ако е по-голям? До влизането в сила на закона
за потребителския кредит банките свободно определяха размерът на таксата за предсрочно погасяване, имаха тази свобода. След влизането в сила на закона, то те са ограничени в определена граница. В
тази връзка, и като продължение на възникващите въпроси се оформя и още един. Не предостави ли по този начин законодателя възможност на банките, които имаха принципно ниски такси за предсрочно
погасяване да се възползват от ограничението? Така те вече наистина спазват закона и в същото време завишават своята такса. Какво точно се има предвид? Банка имала 2% такса при предсрочно
погасяване и ГПР по даден кредит 11.50%-12.00%, сега посочва като разход ¼ от ГПР. Простите изчисления показват нарастване на таксата до 2.88%-3.00%. Разбира се има банки на които законът наложи да
намалят таксата си.
Съвсем друг остава въпросът, че банкирането на дребно в ЕС е на съвсем различно ниво, че кредитиране на дребно се осъществява основно чрез кредитни карти и т.н.. Разисквайки регламентациите в ЕС
трябва да се отбележи също, че повечето нормативни документи имащи отношение към разходите по предсрочното погасяване на кредит се отнасят предимно за ипотеки. Ипотечните кредити са във фокуса на
вниманието. За жалост в България към момента няма изискване банките да обявяват ГПР по ипотечните си кредити, още по-малко регламентация за разхода при предсрочното им погасяване.
Всички тези въпроси тепърва възникват и ще се търсят техните отговори. „МОИТЕ ПАРИ” ще направи необходимото да внесе доколкото е възможно яснота по тези казуси, като се надява това да е максимално
полезно за потребителите.
Повече информация за офертите на банките, както и за техните такси при предсрочно погасяване на кредит можете да откриете на сайта на „МОИТЕ ПАРИ” www.moitepari.bg.
Иван Стойков
Старши анализатор
потребителски финанси
„МОИТЕ ПАРИ” - Българският Финансов Пътеводител
