Български банки пренасят за година близо 1 млрд. щ.д. за Швейцария
Български банки пренасят за година близо 1 млрд. щ.д. за Швейцария, казва холандски колега на българския резидент на НРС в Белград. Американците търсят много интензивно в Кипър участниците в трафика на оръжие с бивша Югославия, твърди журналистът Масис дер Партаут. Страните от бивша Югославия са редовни купувачи на оръжие от Украйна и България през 90-те. Основните канали за трафик на оръжие се създават много преди разпада на Югославия. Александър Василиевич, шеф на Военното разузнаване на Югославия от началото на 90-те ни каза, че от началото на 1991 г. военни агенти, са били инфилтрирани в 9 канала на трафик на оръжие, контролирани от организираната престъпност в района, идващи от България до бивша Югославия. Според него тази операция е била много добре документирана от военното разузнаване и то е било информирано предварително за превоза на оръжие от България до Югославия. Според Василиевич основният доставчик във всички тези канали е била българската компания "Кинтекс". Българските служби нямат информация в тези канали да е замесена "Кинтекс".Василиевич твърди, че трафикът на оръжие е започнал много преди войната в бивша Югославия. Според него интензивното въоръжаване на Хърватска започва през октомври 1990 г. от пристанищата Варна и Бургас. Оръжието е било превозено с корабите "Липа" и "Каролина".Първият такъв регистриран от югославското военно разузнаване транспорт се осъществява през декември 1990 г. "Получих информация, че високопоставен британски офицер предупреди български дипломатически представител в Лондон за информация, стигнала до тях и свързана с кораба "Липа", който трябваше да акостира. Ние знаехме за превозването на 8 контейнера с оръжие от Варна на 31 декември 1990 г. Фирмата, която участваше в бизнеса от хърватска страна, беше "Загребтранс". Оръжията бяха декларирани като цигари и уиски и превозени до хърватския остров Кърк. Според митническата декларация корабът е трябвало да акостира на пристанище Бизерта", казва Василиевич. Василиевич отказва да коментира сръбското участие в трафика на оръжие.
Двойнственото отношение към югоембаргото в България
Отношението към югоембаргото в България винаги е било двойнствено. На политическо ниво страната спазва международните условия. На равнище държавна администрация, в което влизат и разузнавателните служби, има мълчаливо игнориране на проблема. Това важи в много по-голяма степен за първия период - от 1991 до 1995 г., отколкото за втория - от 1998 до 2000 г. Третото ниво е фирмено - определени фирми се възползват откровено от предоставените им възможности. Двойнствената позиция проличава най-силно през 1993 и 1994 година. Една част от кабинета "Любен Беров" покровителства контрабандата, докато друга част се бори срещу нея. "В НСС нямахме самочувствие да контролираме търговията с оръжие- спомня си Георги Шмугарски, директор на Икономическо направление в контраразузнаването, където правят проверка за предоставяне на лицензи за търговия с оръжие. - Когато през 1995 г. започнах работа, наследих хаос от 1992-1994 г. Хаосът беше съзнателно създаден, за да могат бандитите да печелят пари. Контрабандата се беше развихрила до такава степен, че не можехме да я контролираме. Излизаха през Стрезимировци, Станке Лисичево, Връшка чука, Петрич, Кулата. Самите международни наблюдатели на ООН бяха много корумпирани. Това беше преразпределение. Ние бяхме безпомощни. От нашата служба тотално изтичаше информация. Цялата администрация беше абсолютно корумпирана."Двойнственото отношение е свързано и с катастрофалното състояние на българския ВПК. ВПК е в колапс, констатира Временна анкетна комисия с председател Иван Пушкаров, създадена на 25 ноември 1992 г. от 36-то Народно събрание да извърши оценка на отбранителната индустрия и на търговията със специални продукти. Комисията прави извод, че "почти катастрофално въздействие върху икономиката на ВПК оказаха възникналите през последните три години ембаргови ограничения, свързани с войната в Залива и югокризата". От 2, 399 851 млрд. лв. през 1988 г. специалната продукция спада на 1, 170 990 млрд. лв. през 1992 г., тоест с повече от 1, 2 млрд. лв. Официалният износ на специална продукция през 1991 г. е около 170 млн. щ.д. През 1992 г. - 329 376 154 щ.д. (реално износът е двойно по-малък - за около 140 млн. щ.д.). През 1994 г. той е около $150 млн., а през 1995 г. се движи между $120 млн. и $150 млн. "Нашата философия беше, че военната ни индустрия трябва да работи и да изнася. Ако зависеше от мен, лично аз щях да контрабандирам, и парите от това да влизат в държавата. Да, имаше фирми, специално създадени за преодоляване на контрабандата. Не си спомням имена" - казва бивш отговорен служител от контраразузнаването от периода на първото югоембарго. "Колко пъти съм казвал на Жан Виденов (министър-председател от 1994 до 1997 г.) - хайде да изнесем оръжие за Югославия, не искаше и да чуе. Жан беше непреклонен. От гледна точка на държавната администрация при нас всичко беше по закон - ние стриктно спазвахме изискванията на югоембаргото. Сега, след време, разбирам, че не всичко е било така, както изглеждаше, че някои хора направиха пари"- казва днес заместник-министър на вътрешните работи.Според Кольо Парамов, главен ревизор на БНБ от 1992 до 1997 г. "благодарение на валутните приходи от Сърбия през Македония нашата банкова система функционираше на нормално ниво. Много от парите идваха физически у нас. Сърбите отбягваха банките в Македония, защото нямаха гаранция, че ще направят реален превод. ПИМБ и "Елитбанк" направиха добри пари от това, включително от експорт на сръбска валута за швейцарски банки. Пренасяха я кеш във военни мешки. Парите бяха товарени на самолети като ценни пакети - това беше банкова легална операция. Ежедневно вървяха по 10-12 млн. щ.д.. За една година (периода 1993-1994 г.) бяха изнесени около 1 млрд. щ.д. Без тези трансфери на пари и оръжие българската и македонската мафия не можеха да се замогнат и осъществят. Откриваха и закриваха сметки в банките непрекъснато. Регистрираха се фирми за по ден-два, после се закриваха, регистрираха се нови. Нямаше кой да започне дело срещу търговията с оръжие през този период." Проблем през този период е липсата на информация. Няма такива данни и днес, а всички решения на МК все още представляват класифицирана информация. За този период няма обобщена информация за реалния износ на оръжие, минал през митниците. Липсата на информация е много сериозен проблем и за Сърбия. Държавните служители в Сърбия отричат някога да е съществувал такъв бизнес, независимите анализатори се плашат да говорят по темата, тъй като мнозина от участниците са все още на високи позиции.
Странната война на секретните служби
Търговията с оръжие по време на югоембаргото не е приоритетна за българските разузнавателни служби. В различен период някои от тях активно работят с публично известните с контактите си в Сърбия български търговци на оръжие. По това време редица сигнали до Центъра остават без последствие. Информацията е по-важна от всяка кауза - тази философия е в основата на прагматизма на всяка специална служба, обяснява един бивш директор на контраразузнаването. Нещо повече, днес общото впечатление е, че чуждите специални служби контролират фирми и личности, за които са имали информация, че нарушават активно югоембаргото. Масис дер Партаут, главен редактор на кипърския седмичник "Financial Mirror" казва, че американската администрация много интензивно е търсила в Кипър хора, които са участвали в трафика на оръжие за бивша Югославия. "По време на моето разследване за финансовите транзакции на режима на Милошевич в Кипър открих, че много от документите на фирми-участници в контрабандата на оръжие бяха иззети от техните регистрационни дела в съда и от делата им в Централната банка. Във всички досиета виждах бележка "взети от американското посолство в Никозия". "Това не беше приоритетна задача за нас. Много от информацията за доставки на оръжие през Кипър за Югославия идваше при нас от Турция. Давахме справки до висшестоящите органи, но справките оставаха без последствие. Никаква реакция" - твърди източник от военното разузнаване. "Имаше информация за доставка на ракети "земя-въздух" - "стрели" в Сърбия. Нямаше как да се знаят обемите. Никъде не се регистрираха" - твърди друг източник. "Стрелите" са българска модификация на руските ракети "земя-въздух" - "игли". Българският вариант се произвежда във ВМЗ-Сопот. Една игла струва 50 000 щ.д. и има успеваемост 80%. Една стрела струва 10 000 щ.д. и е с успеваемост 35-40%. Но ако уцелиш от първия път, стрелите излизат по-евтини. Това обяснява голямото им търсене. Един скрит от българската общественост до този момент факт - израелският самолет, свален през 2002 г. в Момбаса, Кения, от хора на "Ал-Кайда", е обстрелван с български стрели. Те са идентифицирани по номера на осколките на ракетите, че са произведени във ВМЗ-Сопот през 1991-1993 г. Изнесени са през 1993 г. от "Армимекс" за Йемен. Сделката е за около 8 млн. щ.д. между Министерството на отбраната на Йемен и българското Министерство на отбраната. Резидентът на НРС в Белград от 1993 до 1996 г. казва: "Имахме такава задача, но тя не беше приоритетна. Възможностите на нашата резидентура в Сърбия бяха ограничени. (Военното ни разузнаване има в Белград до 2000 г. много по-голям състав - 14 души, в сравнение с политическото ни разузнаване - едва 4 души - б.а.). Нищо от това, което писах по този повод, не получи развитие. Центърът преценява, той знае най-добре какви мерки трябва да се вземат. Но Центърът не реагира". Неговият колега-холандец в сръбската столица му казал: "Озаптете вашите търговци на оръжие, продават на Босна. Преминали са българската граница с чешки номера на тировете". В конкретния случай става дума за изнесено през 1994 г. 6 тира българско стрелково оръжие, минохвъргачки и муниции, за Босна. Пратката формално е предназначена за Албания.
* Публикацията се осъществява със съдействието на Медия-Фокус, Сърбия и Черна гора, и с финансовата подкрепа на Датската асоциация на разследващите журналисти
Време на хаос
Първото оръжейно ембарго над Югославия е гласувано с Резолюция №213 от 1991 г. на Съвета за сигурност на ООН. С нея е наложено ембарго върху доставките на оръжие, боеприпаси и военно оборудване за СФРЮ. На 24 юли 1991 г. резолюцията на СС на ООН влиза в сила в България. През декември 1995 г. Югославия подписва в Париж Дейтънското споразумение и ембаргото е свалено. Югославия започва да сътрудничи на международната общност с идеята да стане една от страните членки във Васенаарското споразумение. На 31 март 1998 г. СС на ООН гласува с 14:0 (Китай въздържал се) да бъде наложено отново оръжейно ембарго над Югославия във връзка с етническото прочистване на Косово. То е премахнато през 2000 г.Закон за контрол над търговията с оръжие в България е приет през ноември 1995 г. един месец преди първото югоембарго. На практика законът започва да се прилага едва през 1997 г., при новото дясноцентристко правителство на Иван Костов. Периодът 1991-1995 г. е период на хаос, контрабанда и неработеща държава. Държавният монопол върху търговията с оръжие постепенно е изместен появяват се първите частни фирми за търговия с оръжие. Лицензирани са както държавните фирми "Кинтекс", "Армимекс", "Елметинженеринг", "КАС Инженеринг" и "Тератон", така и частните "Делта-Г" на Николай Гигов и "Ширио" на Емилиян Гебрев, по-късно след 1995 г. "Норууд" на Петър Манджуков. Като превозвачи на специална продукция получават лиценз авиокомпаниите "Ер София" на Лилян Тодоров и на космонавта Георги Иванов, и "Ер Зори" на брата на Виктор Бут Сергей Анатолиевич Бут.
