Нежеланите странични ефекти от тази му роля са големи, но ако еврото заеме мястото му, това ще струва скъпо на Европа
Лидерите на страните от BRIC (Китай, Русия, Индия, и Бразилия), които са сред най-големите държатели на американски активи, на среща в уралския град Екатеринбург вчера призоваха за
"по-диверсифицирана" монетарна система, за да се намали зависимостта от световната резервна валута. Държавните глави на Китай и Русия не за първи път тази година повдигат този въпрос. И колкото и
да е вярна забележката от страна на банкерите, че не политиците решават коя ще бъде световната резервна валута, а това в края на крайщата е пазарът, тази забележка не важи за пазарите, където
държавното начало е твърде силно.
Анализаторът на Deutsche Bank Research Норберт Валтер в своя коментар гледа нещата от друга страна. Той приема, че наистина може да се случи доларът да бъде изместен от пиедестала на резервната
валута, като уточнява, че той ще бъде изместен не от специалните права на тираж, нито от китайския юан или от руската рубла, а от еврото - важността на единната европейска парична единици според
него ще нарасне през следващото десетилетие.
Доларът буквално извоюва мястото си на основна световна резервна валута почти преди век в периода между двете световни войни, измествайки британския паунд. Никога досега натрупаните валутни резерви
извън "родината" на валутата не са били толкова големи, колкото през последното десетилетие - еквивалент на 6,5 трилиона долара, смята Валтер. Две трети от тях се държат в долари, като повечето са
в азиатските страни. Тези страни научиха урока си от азиатската криза през 1997 и 1998 г., когато малки резерви в чуждестранна валута означаваха, че страните не могат да поддържат фиксинга на
своите национални валути. Китай с общо 2 трилиона и Япония с 1 трилион изпъкват сред останалите страни. След тях идва групата на страните енергийни доставчици, но за съжаление статистиките на
страните от Близкия изток не са представителни. В доста от големите държатели на долари валутата на САЩ е и основната валута, към която са фиксирани техните национални парични единици.
В много страни фиксинга към долара бе причината инфлацията да се увеличи значително през 2007/2008 г., финалната фаза на последния икономически бум, подчертава анализаторът. Инфлацията надскочи
доста целевите нива в зрелите икономики, но също и в развиващите се и в новите пазарни икономики, като стигна в някои от развиващите се страни двуцифрени стойности заради големия дял на храната и
на енергийните ресурси в потребителските им кошници. Така се превърна в социално дестабилизиращ фактор. Това накара властите да се замислят за цената на доларовата "закачалка" на националните
валути. В резултат на това Китай преразгледа валутната си политика и въведе стъпаловидна и умерена политика за поскъпване на юана. Производителките на петрол от Персийския залив запазиха валутната
си политика, с което оставиха и инфлацията да расте бързо, което от своя страна позволи на балона на недвижимите имоти да се надуе до гигантски размери, обръща внимание Валтер.
Нежеланите странични ефекти от ролята на долара като резервна валута доведе и до дебата сред китайския елит. Обсъждано бе дали да не се отреди на специалните права на тираж (SDR) – виртуална
кошница от световни валути с фиксирани тегла, надзиравана от МВФ - по-голяма роля в международните финансови дела, включително и използването им като резервна валута. Дали SDR са изход от
зависимостта на някои нови пазарни икономики от САЩ? Как би повлияло такова решение на долара? И дали този дебат не е само начало на по-фундаментална реформа на световния валутен ред в посока
даване на азиатските страни – които увеличават дела си в световната икономика – еквивалентно тегло и на валутните пазари?
Китайските умувания са съвсем разбираеми, казва Валтер. Първо, всяка промяна на валутния ред има огромни последствия върху големи портфейли от валутни авоари - особено в Азия. Второ, промените във
валутните курсове драматично влияят върху ценовата конкурентоспособност на страните, които са международно интегрирани като Китай. В същото време обаче е очевидно, че изборът на резервна валута е
въпрос на необятни предварителни технически условия и, ултимативно, на международно доверие. Всяка резервна валута трябва да осигурява дълбока ликвидност и ниска цена на транзакциите, за да се
постигне прозрачност и предсказуемост. Тя трябва да служи като надеждна единица за отчитане, ефикасно средство за транзакции и стабилно да запазва стойността на богатството. Това предполага, че ще
бъде трудно да се избере който и да е технически сложен инструмент, какъвто са специалните права на тираж, за заместител на долара. А що се отнася до това някоя азиатска валута да поеме по-голямата
роля на резервна, времето още не е дошло.
Поставена в тази светлина, на китайската инициатива трябва да се гледа по-скоро като на политически аспирации, отколкото на практично предложение за следващите няколко години, смята Валтер. Но
какво може да се направи ако тревогите около огромните доларови валутни авоари продължават? За момента единствената подходяща алтернатива, като се имат предвид всичките изредени вече необходими за
резервната валута характеристики, е еврото. Ако дивесификацията се смята за опция, тя би трябвало да води до напускане на доларови позиции и поемане на еврови. И макар последствията да изглеждат
логични, влиянието на валутния курс на еврото би причинило повече трудности за Европа, отколкото за Китай. По-нататъшно увеличаване на стойността на еврото, което вече е надценено в сегашната
драматична рецесия в Европа със сигурност няма да бъде добре посрещнато в Берлин и Париж. ЕЦБ ще трябва да намали своите лихви дори още.
ЧХ
