Приключването на сагата ще подскаже има ли останали ресурси за промяна и реформи
Кабинетът изненадващо реши да не обжалва пред петчленен съдебен състав решението на ВАС от 9 октомври, което обяви за нищожен избора на Koc Holding-Turk Telecom за купувач на 65% от капитала на
българския телеком. Какво означава този отказ от поредно протакане на сделката, превърнало се в норма на поведение на правителството на Сакскобургготски? Нещо наистина драматично трябва да се е
случило през последните две седмици, за да обърне позицията му на 180 градуса. Не е тайна, че тогава юристката в МС Милошева ад хок прогнозира, че обжалване ще има. Държавният съветник към правния
отдел Кръстьо Кръстев дори обясни, че такава била практиката на правителството - да се използват докрай всички разрешени и възможни варианти...
Хора от министерската кухня твърдят, че решение за бързо приключване на сделката и подписване на договор с австрийския холдинг Viva Ventures е изкристализирало дни преди изборите. А и други нещица
подсказваха, че управляващите трескаво търсят някакво "спасение", което да изтрие поне отчасти срама от задаващия се изборен провал. Не друг, а вицепремиерът Василев, който под път и над път
вдигаше рамене и се измъкваше с редовното "не нося отговорност", беше инструктиран да подскаже в ролята си на принципал преди седмица, че след изборите се чака развръзка. Макар и завоалирано, с
уговорки за загриженост към държавната БТК, казаното от Василев не бива да се подценява. Самият той никога не би проявил самоинициативата "да дърпа дявола за опашката", ако не е получил личната
премиерска благословия за това.
С присъщата си деликатност и нерешителност Симеон Сакскобургготски на свой ред едва ли би предприел подобна стъпка, ако рахатлъкът му с Ахмед Доган не е спаднал до кота нула. Оттук - и отпадането
на козове, с които Доган държеше правителството да не позволява сключването на сделката с Viva Ventures. Разнобоят между премиера и лидера на ДПС пролича и по време на първия тур, и преди това.
След неколкоседмични игрички, с които държа под напрежение коалиционния си партньор, Доган номинира свой кандидат-кмет за София. Сега пътищата им отново се разделиха, като единият предпочете да
подкрепи Софиянски, а другият - Стоян Александров. А задава ли се траен развод, предстои да видим.
Разбира се, както от Василев, така и от кабинета като цяло биха могли да се очакват всякакви изненади. Човек няма как да не подхожда с едно наум при толкова изобретателност, а понякога и откровена
глупост, проявявани от сегашните ни управници. Затова няма да е учудващ и сценарият, ако въпреки логиката на събитията вицето се появи и ни облее с поредната си прочувствена реч, без да каже нищо.
Вариант с твърдо решение да няма сделка обаче би могъл да мине далеч по-безболезнено, ако Василев или АП си затраят, както го правят и досега. Така и така вече се видя, че никакви решения на съда
не са в състояние да накарат хората, от които зависи финалът, да стигнат до него. Друг е въпросът, че евентуален негативен отговор на въпроса ще има ли сделка би бил сериозен и тревожен сигнал към
чуждите инвеститори и западните партньори за ситуацията, в която се намира правителството на Симеон Сакскобургготски след изборите. Тогава, изглежда, инициативата отново ще е в ръцете на
потърпевшите. Ясно е, че изчерпят ли се всички възможности, Viva Ventures ще потърси правата си в международен съд. И ще си получи БТК на тепсия, дори ще трябва да плащаме, за да я вземе.
Но ако трябва да бъдем докрай честни, турският консорциум също би могъл да предяви своите претенции заради цялата каша и илюзорни очаквания, в които беше вкаран от АП и правителството. Защото не
компанията, която е само един кандидат-инвеститор, може да бъде винена за лицемерното и непоследователно поведение на родните пишман приватизатори. На Viva или на Koc Holding, а може би и на двете
компании, някой все пак трябва да плати за загубата на време, ресурси и нерви. Като урок и предпазно средство срещу бъдещо шикалкавене.
