Притокът на капитали, постъпващи в Персийския залив в резултат на небивалото търсене на петрол, доведе до истински бум на капиталовите пазари в региона
На фона на все по-високите цени на петрола и логичното рекордно повишаване на фондовите борси в Близкия Изток, частни акционерни фондове, както и водещи инвестиционни компании, проявяват все
по-голям интерес към региона и особено към богатите държави от Персийския залив.
Ситуацията става още по-интригуваща, след като се очерта и една друга тенденция – самите национални инвеститори от Близкия Изток, които доскоро влагаха парите си в разнообразни проекти в САЩ и
Европа, напоследък се насочват към инфраструктура в собствените си държави.
Може да се каже, че за първи път за подобна тенденция се наблюдаваше след атентатите от 11 септември 2001 година в САЩ. Не е тайна, например, че членовете на кралското семейство на Саудитска Арабия
в течение на десетилетия инвестираха стотици милиарди долари в САЩ.
След като Вашингтон започна война срещу тероризма и особено след като беше приет т.нар. Terrorism Risk Insurance Act (TRIA) от 2002 година, който даде легална възможност на американските власти да
замразяват чужди активи по подозрения в съучастие на тероризма, доведе до активен отлив на арабски капитали от САЩ. Според данни на Financial Times, непосредствено след септември 2001 година,
саудитски инвеститори са оттеглили от американските си сметки близо сто милиарда долара. Според други данни, до края на 2001 година са били изтеглени над $200 млрд.
“Огромните активи, които изтегли Изтокът, така и не се върнаха в страната” – коментира експертът от университета в Бъркли Кристиан Рен.
В същото време притокът на капитали на фондовите борси в Близкия Изток се увеличава от година на година, благодарение на притока на петродолари.
Заради геополитическата нестабилност в много региони и “чукащият” на врата конфликт между САЩ и Иран, цените на петрола преодоляха психологическата граница от $70 за барел.
Шестте държави, влизащи в Съвета за сътрудничество на Арабските страни от Персийския залив (Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Бахрейн, Оман и Кувейт), благодарение на свръхдоходите си увеличиха
инвестициите си в национални проекти с $200 млрд. само за последната година. Според експерти, това ще способства за бързото развитие на икономически реформи и либерализацията на търговията, както и
ще стимулира по-нататъшния ръст на фондовите пазари в региона.
От друга страна свръхпечалбите, които правят страните от Близкия Изток от експорта на суров петрол засилват световните дисбаланси.
Ненаситното глобално търсене на петрол, политическите напрежения и истерията на спекулантите, помирисали лесните пари доведоха до трикратно поскъпване на нефта и природния газ за последните три
години, осигурявайки на страните-износителки невиждани свръхпечалби.
Отчитайки геополитическата ориентираност на петролните нахождения, световните пазари играят в полза на Близкия Изток. Темповете на икономически ръст в района на Персийския Залив през миналата
година достигнаха 6.5%, доколкото петродоларите излетяха от $150 млрд. през 2002 година до рекордните $460 млрд. през 2005 г.
Според оценката на Международния валутен фонд, показателят ще продължи да се повишава и тази година се очаква да надхвърли $500 млрд., което ще доведе до увеличаването на излишъка по текущата
сметка на региона от $32 млрд. (5% от БВП) през 2002 година до $275 млрд. (около 25% от БВП).
Според различни прогнози, подобен гигантски поток от петродолари способства за разширяването на паричната маса в региона, което от своя страна е предпоставка за възникването на спекулативни
сапунени балони в глобалната икономика.
Акциите на арабските компании станаха лидери по ръст на глобалния фондов пазар през миналата година. Взривът на цените на петрола и икономическите реформи в Близкия Изток са основните двигатели на
ръста, обусловен от инвестиционните потоци, насочени в този регион.
Според данни на агенция Bloomberg, осем от десет борсови индекси, отбелязали най-голям ръст през 2005 година са от арабските капиталови пазари.
Несъмнен лидер е египетският фондов индекс CASE 30.
През миналата година CASE 30 отбеляза ръст от 152%, индексът Dubai Financial Market се покачи с 130%. Фондовите показатели на Саудитска Арабия и Йордания са отбелязали също ръст от над сто
процента.
Общата пазарна капитализация на публичните компании в страни като Тунис, ОАЕ, Йордания, Ливан, Катар, Кувейт, Оман, Палестина, Египет, Саудитска Арабия, Бахрейн и Мароко,се е повишила през миналата
година над два пъти – до $1.3 трлн.
Стойността на книжата на телекомуникационната компания Orascom Telecom, базирана в Кайро се е увеличила през миналата година над два пъти, благодарение на концентрацията по сделки за поглъщания.
Ценните книжа на Emaar – са поскъпнали над четири пъти, благодарение на строителния бум в ОАЕ.
Котировките на акциите на Arab Bank Plc, една от водещите кредитни институции в Йордания са се повишили над три пъти, благодарение на ръста на инвестициите в страната.
Преди три години акциите на Orascom Telecom Holding SAE, най-големият мобилен оператор в Близкия Изток струваха под 7 египетски паунда.
Към края на 2005 година същите книжа се търгуват на Египетската фондова борса над цена от 600 лири, като коефициентът на пазарната капитализация на Orascom Telecom, отнесен към чистата печалба на
акция е 1 към 28.
Основната причина за гигантският приток на инвестиции в Близкия Изток е ръста на цената на петрола.
Арабските инвеститори влагат все повече капитали, спечелени от продажба на енергоносители в местните фондови борси, отдръпвайки се от традиционните вложения в ценни книжа на компании от Западна
Европа и САЩ, каквато беше традицията при предишни енергийни кризи.
“Постепенно става проява на добър тон инвестирането в арабски активи, а самите арабски инвеститори виждат възможности за реализация на различни проекти в региона, които не съществуваха преди
няколко години” – коментира Нийл Доунс, партньор в Trowers и Hamlins.
За ръста на капиталовите пазари спомогна и проведените от арабските правителства първоначално предлагане на акции (IPO) на компании като Telecom Egypt и Yanbu National Petrochemicals.
“Цените на петрола, както и реформите в икономиката, осъществени от арабските правителства са в основата на бума” – смята и Хайсам Араби – мениджър в Shuaa Capital.
Престолонаследникът на Саудитска Арабия – принц Уалид бин Талал – един от най-богатите хора на планетата, заяви миналият месец, че стремителният ръст на фондовите пазари в Близкия Изток ще продължи
и през 2006 година, ако стойността на петрола се задържи над нива от $60 за барел.
В същото време аналитици смятат, че множество местни компании са сериозно надценени, което неминуемо ще доведе до спад в цената на книжата им.
“Пазарът ще стъпи отново на земята едва през 2007 година. В крайна сметка няма да се повишава с такива темпове” – смята бин Талал.
В момента преобладаващата част от арабските фондови пазари са отворени за чужди инвестиции в различна степен. Само Риад напълно ограничава пазара си за чужди инвестиции, но тези ограничения ще
паднат постепенно заради изискванията на Световната търговска организация.
Египет е на другата крайност, като пазарът е напълно либерализиран за чужди инвеститори.
Страните от Персийския Залив балансират между местни и чужди инвеститори в компаниите, листвани на местните борси.
Експерти отбелязват, че в близко време няма никакви признаци, че тази ситуация може да се промени. Само от началото на годината фондовите индекси на Йордания и Саудитска Арабия се покачиха над два
пъти.
Според саудитския принц Ал Уалид бин Талял - "Частният сектор трябва да усвои излишната ликвидност. В противен случай ни чака пореден срив на борсата”. Самият бин Талял готви най-голямото публично
предлагане на акции в историята на капиталовите пазари в Близкия Изток.
Престолонаследникът на трона на саудитите заяви пред вестник “Eqtisadiah” (“Икономика”), че планира да продаде на свободния пазар до 30% от компанията си Kingdom Holding.
Бин Талял ще пусне акциите в продажба на фондовата борса в Риад.
Компанията Gingdom Holding притежава различни пакети в дружества като Citigroup (С), Apple (AAPL), Netscape, Motorola (MOT).
Самият Ал Уалид бин Талял притежава състояние, оценено от Forbes на $20.0 млрд., като заема осмо място в ранглистата на милиардерите в света.
Първичното публично предлагане на книжата на Kingdom Holding автоматично ще се превърне в най-голямото IPO в историята на капиталовите пазари в Близкия Изток.
"Решението за провеждането на публичното предлагане на книжата е взето отдавна. То ще се състои през III-то или IV-то тримесечие на текущата година” – посочва Бин Талял пред икономическото
издание.
В интервюто принцът призовава правителствата от Персийския залив да приватизират държавните активи, особено след потопа от капитали, залял региона вследствие на рязкото покачване на цените на
суровия петрол на световните борси от миналата година.
Талял посочи, че борсовите индекси на фондовите борси в Персийския залив могат да отбележат рязък спад, след рекордните постижения, отбелязани през миналата година, което според аналитици, това е
типичен пример на сапунен мехур. За да се справи със ситуацията, Риад намали ограниченията за преки чужди инвестиции в икономиката на страната.
Ал Уалид бин Талал призова и другите правителства от региона да предприемат същата стъпка.
Откритостта на фондовите борси в Близкия Изток (с изключение на Саудитска Арабия) позволяват лесни инвестиции в региона. Като най-открит се смята пазарът в Египет, докато останалите страни от
региона все пак съблюдават известен баланс между националните и чуждите капитали.
В момента на тези пазари директно работят малко над 30 чужди инвестиционни фонда, управляващи над $5 млрд. “Тази сума ще расте с много по-бързи темпове, отколкото това се случва в САЩ, Европа или
Азия”, казва още Рен.
