Приходите от дългосрочните животозастраховки са около 60% от общите постъпления
Брутните премийни приходи на животозастрахователните компании у нас за първите 3 месеца на т. г. възлизат на около 31 млн.лв. (виж таблицата), показва
проучване на INSURANCE.BG. За сравнение през 2003 г. приходите възлизаха на 19.93 млн.лв., което означава, че е инкасиран ръст в дейността от порядъка на 55 на сто. Въпреки това браншът е далече от
резултатите, които постигаше преди години. Например според различни анализатори в края на 80-те броят на животозастрахователните полици у нас е бил между 2.4 и 2.7 млн., а сега те са значително
по-малко.
Повод за оптимизъм обаче има. През 2004 г. събраните от застрахователите премии възлязоха на 101.081 млн.лева. Ако се запази темпът на ръст от първите 3 месеца на т.г., най-вероятно в края на 2005
г. общите приходи от бранша ще надхвърлят 135-140 млн. лева.
Въпреки проблемите, които изпитва българската икономика и сътресенията в банковия сектор от преди години, животозастрахователният бизнес у нас се развива относително добре. Бавно, трудно, на
приливи и отливи, но се развива. Най-големият бич за животозастрахователните компании е постоянната смяна на данъчният режим третиращ тяхната дейност и облагането на доходите на физическите лица. В
момента браншът е изправен пред поредното законодателно безумие, което може да се окаже сериозна спирачка в развитието на животозастрахователния бизнес у нас и да отложи инвестиционните намерения
на сериозни финансови институции, които проучват през последните няколко месеца възможността да стъпят на българския пазар. Как ще се развият нещата засега можем само да гадаем. Едно е ясно -
бъдещето на пазара, влизането на сериозни инвеститори и възможността хората да си купуват адекватна застрахователна защита на прилична цена, зависи от законодателната рамка и икономическата среда у
нас. В момента тя е благоприятна, затова и резултатите на компаниите за първите три месеца на годината са обнадеждаващи.
“Хорото” по събрани премии, както и през първото тримесечие на миналата година се води от “Алианц България живот”. Премийните приходи на компанията към края на март възлизат на 8.415 хил. лв.,
което е с близо 49% повече от постигнатото през 2003 година.
Втори на малка разлика след лидера е ДЗИ с премиен приход от 8.336 млн. лв, което е с над 80% повече от постигнатото за първото тримесечие на миналата година.
Трети по приходи се нарежда “Орел живот”. Освен отличното представяне на т.нар. челна тройка, прави впечатление доброто представяне на “Булстрад Живот” и на новобранеца “ДСК Гаранция”.
Първата компания по приходи традиционно се нарежда веднага след лидерите и ежегодно инкасира сериозен ръст в дейността си. Втората направи своя дебют на българският застрахователен пазар през
септември миналата година, а шест месеца по-късно вече е на 8-мо място по приходи с пазарен дял от около 4.2 процента.
За отбелязване също така е, че 10 от 11 лицензирани от нас компании бележат и то сериозен ръст в дейността си. Обнадеждаващ е фактът, че клиентите не търсят застрахователите (както беше през
последните няколко години) предимно с цел намаляване на данъчните си задължения. Хората вече започнаха да осъзнават предимствата на животозастраховането и си купуват полици именно заради
тях.
В потвърждение на това твърдение е и фактът, че около 607% от приходите са от класическите застраховки “Живот”, които са дългосрочни и имат спестовен елемент. Въпреки позитивните резултати, пазарът
може да се класифицира като все още твърде неразвит, тъй като не е нормално годишните разходи на човек за животозастрахователна защита да възлизат едва на около 12-13 лв., а разходите за
автозастраховки да са около 60 лева. Тези резултати показват, че българският пазар има много голям потенциал, стига да не бъде спъван с икономически, законодателни или данъчни хомоти.
2)От КФН ги е страх, а и не искат да се намесят поради икономически и политически интереси, като получават добри рушвети за това си поведение. 3)Застрахователите имат слаба асоциация и ръководство, хора с ниска професионална квалификация и без международен опит.
4)Гаранционният фонд се източва поради корупция на ръковоството му и умишлено несъбиране на вноски.
5)Кодекса за застраховането е нормативен недонос, като с приемането му горепосочените проблеми няма да бъдат решени.