17 Ноември 2024, 18:33 Днес (1) | Вчера (0)

Съобщението „Няма криза“ държи хората под опасна упойка

26 Ноември 2008 18:58 INSMARKET по статията работи: 1
A+ A-

Полезно в началото, на следващ етап успокоението може да стане причина за много панически реакции

„Кризата – възможни политически варианти за България” бe темата, по която говори пред членовете на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Иван Кръстев, директор на Центъра за либерални стратегии.
http://www.insurance.bg/news/?cat=news&cat_id=1&sn_id=74698
Самият факт, че решавате да поканите в такъв момент не икономист, а политолог е признание, че политическият фактор е един от основните рискови фактори за българската икономика, отбеляза в началото на изложението си Кръстев.
Самите икономически историци ще се съгласят, че пазарът периодично ражда кризи. Но отговорите на правителствата на тези кризи раждат катастрофи. От тази гледна точка динамиката между кризата и отговорите на кризата е нещо изключително важно.
Политологът акцентира на няколко теми с идеята по-скоро да предизвика дискусия и не толкова да изнася лекция, като за начало коментира новината от деня за решението на Европейската комисия да не върне отнетите през юли акредитации.
Решението на Европейската комисия да не върне отнетите през юли акредитации е тежък удар по България – не само репутационно, но и защото се извършва в предизборна година. Обикновено ЕК е изключително внимателна с всичко, което извършва в предизборна година, посочи политологът. И второ - това се случва в момент в който се знае, че всички страни имат ликвидна криза и спирането на този тип пари създава проблем, допълнителен на ликвидността. Каква е причината да бъде изпратено толкова остро послание не е ясно, но  че става дума за политически остро послание - в това съмнение не може да има, подчерта Кръстев.
Със спирането на парите от еврофондовете у правителството са и ножът и хлябът и е важно този нож как ще реже.  Бизнесът сега е по-зависим от правителството, отколкото преди 6 месеца, посочи политологът. Много опасно ще е, ако реши да финансира едни за сметка на други.  Създаването на фаворизирани сектори, и компании, с корупция както на административно, така и на политическо ниво, ще направи положението много по-тежко, защото вече няма друг източник на финансиране и на оцеляване за част от компаниите.
И преди, когато пазарът функционираше, имаше повече свободни средства, банките бяха много по-активни, също е имало такива практики, но те никога не са имали толкова висока цена за бизнеса, колкото ще имат сега, подчерта Иван Кръстев.
Истината е, че Европейската комисия също беше изправена  пред тежкото решение какво да направи: да изпрати остро послание с идеята, че това ще доведе до структурни промени или да вкара ликвидност в системата. Фактът,  че беше избрано първото, едва ли е без значение, отбеляза Кръстев.

Природата на глобалната криза

Разликата с 1996-97 г. е, че тогава ние бяхме в криза, а другите не бяха.  В момента кризата не започна от нас, ние не носим вина за тази криза, нещо повече – тази криза не беше резултат от външен шок. Нито ОПЕК вдигна цените, нито някоя от големите страни влезе в дефолт. Става дума за икономическа криза, която удари в сърцето на финансовия свят и е пряко свързана с проблеми при регулацията на риска. Казвам това, защото в резултат на тази криза и в резултат, че тя се случва навсякъде, много от решенията, които ние ще взимаме или няма да взимаме, де факто няма да имат особено значение. Ако трябва да бъдем напълно честни, правителството, което и да е то, ще може да влияе само на част от процесите. На част от процесите няма да влияе,  особено когато става дума за малък пазар, който е част от един по-голям сектор, в който влизат и излизат на базата на настроенията на пазара.
В момента няма никакъв консенсус между водещите експерти колко ще продължи тази криза. На базата на изключително добри новини от борсите вчера и днес по-оптимистични хора казват, че „може би“, но има други, които казват „не“. Липсата на такава яснота всъщност е много трудна при прилагането на каквато и да било политика, защото ние не знаем дали е влязла в най-острия момент на кризата или този остър момент предстои. И това е нещо, по което трудно ще се стигне до консенсус.

Кой ще загуби най-много

Там, където започна кризата, защото в началото се говореше за криза само на англо-саксонския модел на капитализма, който беше свързан с много високи рискове,  или части от световната икономика, които бяха финансово по-дисциплинирани, не бяха поели тези рискове, но при които ехото отекна по-силно. Казвам го, защото за различните страни и за различните икономики самата идея какво е социално опасно и политически опасно, какво е рецесия, изглежда по различен начин.
България никога не е водила този разговор за нас самите. Китайците твърдят, че при спад под 8% на икономически растеж те разглеждат вече това като рецесия и заплаха за социалната стабилност вътре в страната. При нас колко е това, което ние мислим като реалната рецесионна граница, която заплашва социалната стабилност. Този разговор не се провежда и в крайна сметка един от проблемите на българската криза е, че всъщност няма истински дебат за кризата. Има демонстрация на принципни позиции. Кой бил отляво, кой бил отдясно на кризата.
Иван Кръстев вметна тук един от най-прекрасните по думите му вицове по отношение на кризата, която промени много идеята за ляво и дясно и сега най-добрата дефиниция за ляво-дясно може да бъде видяна на balance sheet-а на банките: nothing left on the right, nothing right on the left.
От тази гледна точка ситуацията е  достатъчно тежка, за да може с принципни позиции да влизаме в нея и в такъв теоретичен нарцисизъм да се говорят едни неща, които може абстрактно да са верни, но нямат никаква релевантност за следващите 6 месеца или една година, коментира политологът.
По негово мнение изключително важно е наблюдението на харвардския икономист Дани Родрик, че независимо от факта, че emerging markets не бяха в основата на тази криза, до голяма степен те ще платят  много висока цена и това ще се случи, защото в резултат на започналата паника на пазара те не се мислят като сигурното място, в което бягат инвеститорите.
Има лека илюзия до каква степен привличането на външни инвеститори в краткосрочен план, особено на малък пазар, може да бъде резултат единствено от това какво ще направи или няма да направи едно или друго правителство. Като че бягат от по-големи територии, отколкото само на една страна.

Няма паника около банките?

Социологическо проучване от октомври показва, че у нас всъщност няма реално паника по отношение на банките и финансовия пазар.  Едва 10-12% от  хората, които са в банковата система (защото около 57% не са там) казват, че биха изтеглили вложенията си, т.е. не наблюдаваме нещо, което да е сравнимо с 1996-97 година.
Липсата на усещане на криза и липсата на паника не пречи да се види, че 34% от населението, които са получили кредити, между тях има две групи, които си заслужава човек да внимава повече как биха реагирали през следващите месеци. Около 25% твърдят, че те вече имат трудност и  не могат да обслужват кредитите си.  Това са главно бедни прослойки, роми и става дума за малки кредити. Но има и 36% които казват, че изпитват временни трудности да обслужват кредитите си. Как ще се развият тези хора ще бъде решаващо през следващите 2-3 месеца, как те ще реагират на новата ситуация.
Има изключително високи инфлационни очаквания в населението. Над 80% от населението има инфлационни очаквания.
Правителството е склонно да реагира на краткосрочни рискове и много често създава дългосрочни. Тъй като на този етап паника не се наблюдава, правителството имайки опита от 1996-97 година, внимава по никакъв начин такава паника да не бъде създавана. Толкова внимава, че леко започва да поставя населението под упойка. Върви разговор, че криза има, но тя е някъде другаде, нас ще ни подмине. Това в първите 2-3-4 седмици е позитивно, защото не позволява на хората да се паникьосат и да извършат напълно ирационални неща, несвързани със състоянието на българската банкова система. Но когато започнеш прекалено да успокояваш  подозрителен човек, каквото е българското общество (с много ниско доверие в институциите), това на следващ етап може да стане причина за много панически реакции. От тук нататък малки кризи, които нямат системен характер, биха могли да предизвикат психологически откат в обратната посока, именно защото съобщението е: няма криза.

Правителството леко се лъже в една цифра

– за процента на безработните като абсолютно число и като процент от заетостта. Нещата може да не са тревожни  в макроикономически смисъл, но ако в един малък град се затвори  структурна предприятие, всички започват да се чувстват застрашени и да реагират по този начин.
Политическото усещане за безработица е нещо много различно от статистиката за безработицата. А две неща, които най-вероятно ще се случат – връщането на гастарбайтерите, носейки усещането за криза от страни като Испания или Германия, и второ - намаляването на трансферите, частните трансфери към семействата, които пряко ще засегнат и по-възрастните хора. Това беше втората пенсионна система, която течеше обратно. Намаляването на тези пари също ще създаде усещане за социална несигурност при нови цени на режийните за ток, парно, енергия, които по принцип са най-взривоопасни от гледна точка на това как населението реагира.
ххх

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Bravo na Krastev. Za parvi pat da pro4eta ne6o smisleno za globalnata kriza i Bulgariq.
#1 | от red star | преди
Валидни за 16:10 15 Ноември 2024
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.8568
GBP 2.4796 2.4887 2.3519
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив