26 Май 2020, 11:39 Днес (7) | Вчера (1)

Българският застрахователен пазар е жив и динамичен

21 Ноември 2012 10:35 ИНСМАРКЕТ по статията работи:
A+ A-
Последна редакция: 21 ноември 2012, 10:46

Ако има отпадане на застрахователи, няма да е виновна директива "Платежоспособност ІІ"

Борислав Богоев,
зам.-председател на КФН,
ръководещ управление "Застрахователен надзор", пред ИНСМАРКЕТ

Г-н Богоев, през 2012 година застрахователната индустрия в България навърши 130 години. Година по-рано пък се навършиха 120 години от учредяването на първото българско застрахователно дружество. Къде стои днес България на европейската застрахователна карта?
България „стои“ като част от Европейския пазар на застрахователни услуги  - малко в периферията, но това е по обективни географски и количествени причини, тоест нашият пазар е доста малък по капацитет. Още със започването на процеса  на присъединяване на България към Европейския съюз и след това доста неща се промениха положително. Българското законодателство се хармонизира с европейското и застрахователният бизнес се развива по аналогични правила във всички страни от Евросъюза. България, включително и чрез Комисията за финансов надзор, участва в процесите по вземане на решения и при изготвянето на новото Европейско застрахователно законодателство. Нагледна представа за българския пазар, като част от европейския, е, че на нашия пазар дейност развиват 10 клона на застрахователи от други държави членки на ЕС, заедно с 33-те компании, регистрирани в България. Освен това други 418 застрахователя и 1 579 посредника от Европейския съюз имат право да извършват дейност на българския застрахователен пазар чрез свободата да предоставят услуги. Фактът, че местните застрахователи и тези с чуждестранно представителство се конкурират на нашия пазар, ясно показва, че сме в глобалния свят.
 
Ако погледнем по-глобално към застрахователната индустрия, кои са основните предизвикателства пред бранша в световен план?
Непрекъснато повишаващите се нужди и изисквания на потребителите на застрахователни услуги изискват адекватен отговар от страна на застрахователния бранш. Клиентите стават все по-взискателни, все по-компетентни, което налага застрахователните компании да развиват нови и нови продукти. Да не забравяме, че все още трябва да се предприемат и действия за неутрализиране, или поне за минимализиране на продължаващото проявление на ефектите от глобалната криза.
Накрая, но не на последно място, предизвикателство през целия бранш и надзор в международен план е въвеждането на Платежоспособност ІІ. Това предстои, въпреки многократното отлагане на проекта, и трябва да се подготвяме за новия режим. 

Кои са основните проблеми пред застраховането в България – законодателна база, ниска застрахователна култура, недостаъчна платежоспособност на потребителите, нелоялна конкуренция?
Трудно бих определил която и да е категория като проблемна. Законодателството ни е хармонизирано  с европейското, но извън това са въведени и доста добри практики, съобразени с основните надзорни принципи на Международната асоциация и на застрахователните надзори. Също така, при проявлението на някои негативни явления или практики, характерни за нашия пазар, реагираме своевременно с промени в подзаконовите актове или при необходимост предлагаме промени в Кодекса за застраховането.
Например, в началото на този месец три парламентарни комисии приеха изменение  в Кодекса за застраховането, така че да бъде премахнато определянето на различни премии в зависимост от пола на застрахованото лице. Това изменение стана във връзка с европейска директива.
Що се отнася до поведението на застрахователите, включително и изострената конкуренция в определени моменти, е едно от доказателствата, че българският застрахователен пазар е жив и динамичен и носи белезите, характерни за развитите застрахователни пазари.  

Как ще повлияе на родния пазар директива „Платежоспособност 2“? Има ли вероятност да отпаднат застрахователни дружества от пазара?
С влизането в сила на директивата „Платежоспособност II“ държавите-членки трябва да въведат изцяло нови изисквания към платежоспособността, системите за корпоративно управление, отчетността, публичното разкриване на информация, надзора и регулацията върху застрахователната дейност. Целта е да се въведе нов начин на регулация, насочена към промяна на прилагания подход на формален надзор (такъв базиран на следене за спазването на конкретни количествени изисквания). Предвидено бе директивата да бъде транспонирана в националните законодателства на държавите членки до 31 октомври 2012 г. С приемането на т.нар. Quick Fix Directive (Директива 2012/23/ЕС) срокът за транспониране на директивата Платежоспособност II се отлага от 31.10.2012 г. до 30.06.2013 г. и се определя нова, по-късна дата за начало на нейното прилагане - 01.01.2014 г.
Що се отнася до отпадането на застрахователи – такава вероятност винаги съществува, и за това няма да бъде виновна „Платежоспособност ІІ“.

Какви законодателни и регулаторни  промени предстоят да бъдат въведени в застраховането у нас в близко и по-далечно бъдеще?
Възнамеряваме да направим предложение за промени в Кодекса за застраховането, така че да се осигури още по-засилена защита на потребителите на застрахователни услуги.
Предложили сме и промяна, свързана с ефективното функциониране на информационната система, от която се издават полиците по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предлага се информационната система да включва и система за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и причинените щети (система „бонус-малус”), изискванията към която да се определят с наредба на Комисията за финансов надзор. Заложена е и промяна, свързана с приемането от Комисията за финансов надзор на Методика за определяне на неимуществените вреди (за претърпени болки и страдания). Споменавам само някои от предложените промени в кодекса.

Какво е бъдещето на доброволното здравно осигуряване и какви ще са ползите за потребителите?
Бъдещето на доброволното здравно осигуряване е тясно свързано с бъдещото развитие на здравното осигуряване и не е в нашата компетентност да взимаме отношение по този въпрос. Мога само да кажа, че чрез привеждането на изискванията на Кодекса за застраховането към здравните дружества, правата на потребителите ще бъдат още  по-добре гарантирани. Дейността на здравните дружества в някои аспекти ще бъде облекчена, тъй като се осигуряват по-добри възможности за инвестиране в качествени активи, отпада необходимостта от предварително одобряване на техните здравни пакети и ще могат да извършват дейност на територията на Европейския съюз, ако имат такова желание. 

Ще се наемете ли с прогноза за бъдещето на застраховането у нас след 5 или 10 години?
Въпреки, че не съм нито екстрасенс, нито гадател, все пак ще си позволя да споделя, че съм категоричен оптимист по отношение на бъдещото развитие на застрахователния пазар. Оптимизмът ми не е емоционален, а се базира на историческото развитие на пазара през последните 20 години и перипетиите, през които българският застрахователен пазар и неговия регулатор успяха да преминат успешно.

Визитка:

Борислав Богоев е избран е от Народното събрание за зам.-председател на КФН на 15 юли 2010 г. с 3-годишен мандат.
Роден е на 30 декември 1965 г. в гр. Хасково, магистър по икономика, специалност “Финанси”, и дипломиран мениджър по финансов и банков мениджмънт в международния бизнес от УНСС. Участвал е в над 15 специализирани квалификационни курсове и семинари в сферата на регулацията на капиталовия пазар, организирани от British Know How Fund, Cadogan Financial, London, и ЦМП – София, от Американската комисия по ценните книжа и борси, Франкфуртската фондова борса, Университета на Уисконсин и др.
От 1993 г. до 1996 г. е заемал длъжностите главен брокер, финансово-данъчен консултант, валутен дилър и дилър на ценни книжа. С основаването на Комисията по ценните книжа и фондовите борси през 1996 г. е назначен на длъжност главен експерт, след което става ръководител сектор, а през м. юли 1999 г. в Държавната комисия по ценните книжа е директор на “Емитенти и публични емисии на ценни книжа”. При основаването на Комисията за финансов надзор през 2003 г. е назначен за директор “Инвестиционни посредници" и заема тази длъжност до м. септември 2005 г. През октомври 2005 г. започва работа като управител на инвестиционен посредник „Сомони файненшъл брокеридж” ООД и до избора си за член на КФН ръководи цялостната дейност на Финансова група „Сомони”. От 2006 г. до 2009 г. е заместник-председател на борда на директорите на „Уърлд енерджи” АД, гр. София. От 2006 г. е съдия-арбитър в арбитражния съд към БФБ-София.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив