Емил Гаврилов е роден през 1953 година. Завършва Висше военноморско училище във Варна през 1977 г., второ висше образование получава в СА "Д. А. Ценов" - Свищов, като магистър по застраховане.

Специализира международни икономически отношения и външнотърговска дейност в УНСС - София, а зад граница в Swiss Re - застраховане и презастраховане.

Ръководи ЗАД "Енергия" от учредяването на дружеството през 1993 г. до момента. Женен е, има две деца. Обича лова и колекционира старинни оръжия.

Г-н Гаврилов, АЕЦ "Козлодуй" е между обектите с най-голямо значение за националната сигурност в България. Застрахован ли е срещу евентуални терористични актове?

- По принцип рискът "тероризъм" е изключен от полиците по международна договореност.

Но заради честите терористични актове в националните ядрени застрахователни пулове, членове на ядрената общност, вече се обсъжда възможността за създаване на паралелни пулове, които да обезщетяват именно тези рискове. За съжаление това все още е само дискусия.

А каква застраховка има централата?

- Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда задължава всеки субект, който експлоатира ядрена инсталация, да поддържа такава застраховка.

На 25 юли тази година с Постановление на МС за трета поредна година беше подновена застрахователната полица на Атомната електроцентрала "Козлодуй" за застраховка "Обща гражданска отговорност". Тя покрива отговорността на централата към трети лица за ядрена вреда, съгласно изискванията при прилагането на Виенската конвенция. Тази застраховка е със срок една година и се сключва между АЕЦ "Козлодуй" и Българския национален ядрен застрахователен пул (БНЗЯП).

В повечето западноевропейски страни, притежаващи атомни централи, се сключват подобни застрахователни договори за ядрен риск. При това отговорностите, които се поемат, са огромни във финансово отношение. Затова в тези страни са създадени национални ядрени застрахователни пулове, които обединяват финансовия капацитет на голям брой застрахователни компании. Така компенсирането на отговорността за ядрена вреда става възможно. Между тези пулове съществува активно сътрудничество, което им позволява и да презастраховат чуждите рискове.

Настъпиха ли промени в състава на участниците в българския застрахователен пул?

- От 2003 г. участниците в пула намаляха с един, след като ЗК "Български имоти" не поднови застрахователния си договор. В същото време от миналата година имаме и нов член - ЗАД "Виктория". Има известни промени и в дяловото участие при разпределение на риска между компаниите. На мястото на ЗК "Орел" миналата година избрахме в изпълнителния комитет ЗК "Бул Инс", която увеличи дяловото си участие в пула.

Ще напомня, че БНЯЗП е учреден на 14 юни 2001 г. и в него участват 11 застрахователни компании. Съзастрахователи по тази полица в момента са ЗАД "Енергия", ЗПАД "Алианц България", "ДЗИ-Общо застраховане", ЗК "Бул инс", ЗК "Орел ", ЗАД "Армеец", "Общинска застрахователна компания" АД, ЗК "Евро Инс" , ЗК "Левски Спартак", ЗК Юпитер" и ЗАД "Виктория". За да се спази демократичното начало при управлението на пула, съгласно учредителния договор са избрани управляващ съдружник, изпълнителен комитет и контролен съвет.

С най-голямо дялово участие в БНЯЗП е управляващият съдружник - ЗАД "Енергия". Членове на Изпълнителния комитет са още ЗПАД "Алианц България", "ДЗИ - Общо застраховане", ЗК "Бул Инс", които са следващите по размера на дяловото си участие в пула дружества.

Изискването на Виенската конвенция е българската държава да носи отговорност спрямо лица, пострадали от ядрена авария в размер на 96 млн. лева. Тази сума трябва да бъде обезпечена с банкова или друга финансова гаранция, предоставена от държавата (или АЕЦ). Средствата трябва да са блокирани и във всеки момент при евентуална авария да бъдат използвани за обезщетяване на пострадалите. Другата възможност да се осигури изискваната сума е застраховка на ядрената централа. В такъв случай се обединява финансовият капацитет на група застрахователни дружества и по този начин се гарантира обезщетението в размер на 96 млн. лв., срещу което АЕЦ заплаща съответна премия. По този начин се избягва необходимостта държавата, както и атомната централа, да блокират огромна сума в банкови сметки.

В най-лошия случай отговорността се разпределя между единадесетте компании - в зависимост от това, какъв риск поема всяка от тях, се определя и процентното й участие в пула.

За кого е предназначено това обезщетение от 96 млн. лв. - за работещите в централата или и за пострадалите жители от района на евентуална авария?

- За всички поразени в резултат на ядрена вреда.

А какви щети покрива тази полица?

- Тя не включва материалните щети, които биха настъпили в резултат на експлозия, а става дума само за неимуществени вреди. Застраховката покрива заразяването на хора, облъчването им и всички щети в резултат на радиоактивното въздействие. Обезщетяват се всички събития, валидни за традиционната застраховка "Гражданска отговорност".

Презастрахова ли се извън България този огромен във финансово отношение риск?

- Да, наши презастрахователи в случая са британският, германският, швейцарският, чешкият, словашкият, словенският и хърватският ядрени пулове. Международните ядрени пулове поемат 80% от риска, а останалите 20% се разпределят между застрахователите в националния ни пул. Международните презастрахователни пулове по своята същност се различават от презастрахователните компании и са създадени на същия принцип, както българския пул.

В останалите 20%, които са грижа на български пул, водещо място има ЗАД "Енергия", която поема 28% от риска, следвана от ЗПАД "Алианц България" (21% ), "ДЗИ-Общо застраховане" (15%) и ЗК "Бул Инс" (9.5 процента). Останалият риск се разпределя на по-малки дялове между другите седем участници в пула.

Кога е създадено ЗАД "Енергия" и кои са основните му акционери?

- Както знаете, ЗАД "Енергия" е лидер в застраховането на енергийни обекти с основни акционери НЕК, "Булгаргаз", ТЕЦ "Марица Изток 2", АЕЦ "Козлодуй", Мини "Марица Изток" и е създадено с цел да застрахова енергийни обекти. Това е т. нар. "кептив дружество" (смесено дружество, което се създава между застраховател и мащабен клиент за покриване на неговите рискове). В международната практика кептив дружества притежават големите нефтени и газови компании.

През 1993 г. учредители на дружеството са застрахователно дружество "България", което участва с 50% от капитала, и Националната електрическа компания с 50% дял. Тогава в състава на НЕК влизаха АЕЦ "Козлудуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и всички произвеждащи електроенергия и електроразпределителни предприятия. От 2000 г. като самостоятелни юридически лица (акционерни дружества) от НЕК се отделиха АЕЦ "Козлодуй", "Марица Изток 1", "Марица Изток 2", "Марица Изток 3", ТЕЦ "Бобов Дол" и всички електроразпределителни предприятия. След отделянето им някои от тези самостоятелни акционерни дружества станаха акционери в ЗАД "Енергия".

През 1998 г. "Алианц груп" (Мюнхен) купи мажоритарния пакет на ЗК "България". Така акционер в ЗАД "Енергия" с 50% от капитала стана "Алианц България Холдинг".