И учениците на 20 години имат нужда от пари За лекари и учители няма ясни правила, казва Димитър Манолов
Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 г. в София. По образование е строителен инженер. Бил е председател на синдиката на строителните работници към КТ "Подкрепа". От 1994 г. е вицепрезидент на
конфедерацията. Член на надзорния съвет на НОИ, ръководител на делегацията на синдиката в Националния съвет за тристранно сътрудничество, експерт на Европейската комисия. Говори руски и английски
език.
Г-н Манолов, какво става с 13-ата заплата на българина - ще я има ли или не?
- Доста сме притеснени от това, което става с 13-ата заплата. Правителството извади текста за тези възнаграждения от наредбата в досегашния й вид с аргумент, който не звучи лошо. Управляващите
казват така: 13-ата заплата се разпределяше в рамките на отделното ведомство в зависимост от икономисаните от него средства, което водеше до сериозни диспропорции. Някъде взимаха 13-а и 14-а
заплата, другаде не получаваха нищо. При това разпределението беше чисто механично - на брой човек брой левове. Сега от правителството уверяват, че ще подготвят методика за централизирано
разпределяне на спестените пари, но според приноса на всеки държавен служител.
Това предложение изглежда разумно, къде вижда проблем "Подкрепа"?
- Проблеми има на няколко места. Първо - за тази методика се говори в бъдеще време. Никой не знае дали тя ще стане факт или не. От финансовото министерство заявиха на последното заседание на
Националния съвет за тристранно сътрудничество, че ще изчакат резултатите от полугодието и тогава ще мислят как точно ще се уредят нещата с 13-ата заплата. Тоест всичко отива в неопределеното
бъдеще за сметка на текст, който в момента си го има и действа.
Няма ли ясен срок кога трябва да бъде готова методиката?
- При положение че ще се изчакат финансовите отчети за шестмесечието на годината, методиката би трябвало да е готова през септември. Тогава времето за прилагането й ще бъде достатъчно и хората ще
могат да получат 13-а заплата по новото разпределение. Има обаче и друг проблем - управляващите сега говорят само за централната администрация. Тоест министерствата, агенциите, комитетите. Това
обаче не е най-голямата част от бюджетния сектор. Повече средства се разпределят за хора, свързани с други дейности - образование, здравеопазване. За тях не бяха представени никакви ясни виждания и
това много ни притеснява.
Има опасност лекари и учители да останат без 13-а заплата, така ли?
- Точно така - да увиснат във въздуха. Защото по същество 13-ата заплата вече е отменена. Именно тук са големите проблеми, които налагат синдикатите да следят отблизо работата по създаването на
новата методика. За да се появи тя колкото може по-скоро, и то в приемлив вид. Идеята хората да бъдат стимулирани според това, което са свършили, е добра. Въпросът е обаче как това нещо да се прави
обективно. Доколко няма да бъде само по преценка на съответния ръководител, да създава напрежение между хората в колективите. Ако методиката се подготви както трябва и за всички държавни служители,
в края на годината ще има 13-а заплата, разпределена по по-справедливия начин. Засега активно изчакваме и се надяваме това да се случи.
Какви промени настъпват в изплащането на детските надбавки?
- Става дума за едно предложение на две народни представителки. То се основава на въведеното задължително обучение в 12-и и 13-и клас в някои училища. Което означава, че младежите няма как да
завършат на 18 г. Трябва да учат до 20. Очевидно е, че когато си в режим на задължително обучение, не можеш да полагаш труд, от който да имаш редовни доходи. Така че тези ученици остават на
издръжка на семейството си. Освен това сега детските надбавки се изчисляват на базата на доходите на едно лице от семейството. Тоест в момента, в който детето навърши 18 г., доходите на родителите
му
се разпределят на един човек по-малко
Това прави невъзможно получаването на пари и за другите деца в това семейство. Нещата са тежко объркани, затова "Подкрепа" застава зад тази идея да се изплащат надбавки на учениците до 20-годишна
възраст. Това е разумна граница, за да не се получи така, че някой кара по три години един клас, а държавата му плаща до 25 г. Решението е добро, а и не е много скъпо. Ще трябват около 14 млн. лв.
на година. Става въпрос за 70 хил. деца. Но това може да се въведе най-рано от догодина.
Синдикатите пак заговорихте за протести напоследък?
- Най-сериозен е проблемът в енергетиката, свързан с предстоящата приватизиция на енергоразпределителните дружества. Идеята в момента е в приватизационните договори да няма социални клаузи - нещо,
което за нас е абсолютно неприемливо. Това си е чисто изнудване на работещите в енергетиката - защото те нямат право на ефективни стачни действия. По целия свят, където има такива ограничения,
работниците биват компенсирани по някакъв начин. Например с облекчения в колективното договаряне или други преференции. У нас не стига, че нямат право да протестират, но и това се използва, за да
бъдат допълнително мачкани хората. И нищо чудно някой ден с държавата да си решаваме споровете на други места - в международните организации по труда. Не е изключено да се стигне и до граждански
протести.
Да не се готвите да искате оставки на министри?
- Няма такова политическо решение на "Подкрепа", пък и това не е наша работа. Но споделяме критиките, които отправят някои депутати към работата на отделни министри.
Правителството обяви, че ще има увеличаване на минималната работна заплата в страната. Доволни ли са синдикатите?
- Ние предлагахме още тази година минималната работна заплата да бъде 150 лв. Предвид на това, че 2007 г. не е толкова далече. Увеличаването трябваше да започне по-рано, за да бъде по-плавно - сега
ще трябва да се прави по-рязко. Което със сигурност ще натовари бизнеса. Сегашните управляващи увеличиха минималната заплата рязко - с 20 на сто, с идването си на власт. Лошото е, че не развиха
този процес през годините. Новите страни - членки на ЕС, влязоха в съюза на 1 май с минимална заплата 150 евро. А ние искаме да влезем със 150 лв. Мисля, че никой няма да ни го позволи.
Влизането в ЕС предполага още много промени, за които хората не знаят. Какво друго няма да ни позволи членството в Евросъюза?
- Мнозинството българи си мислят, че като влезем в ЕС, ще станем богати. Истината е, че трябва да станем по-богати, преди да влезем в съюза. Лошото е, че никой не говори сериозно за ограниченията,
които ще ни наложи присъединяването. По отношение на технологиите и условията на труд родната индустрия все още е неподготвена за изискванията на ЕС. А това струва пари. Ако не се променят,
продуктите, които се произвеждат в предприятията ни,
няма да бъдат допуснати на европейските пазари. В Европа наричат това, което ние вършим, "социален дъмпинг". Защото в цената на всяка стока се калкулират и разходите за подобряване на условията на
труда на хората. Като нямаме такива разходи, стоките ни са по-евтини от европейските. Но това е нелоялна конкуренция и ще си търгуваме с тях само у нас. Тоест или ще се подобрят условията на труд и
в нашата страна, или ще трябва да закрием предприятията, защото няма да има пазар за продукцията им. Трети път няма.
