26 Септември 2020, 09:03 Днес (0) | Вчера (9)

Даваме пари на пожарната и без закон Имуществените застраховки да са задължителни и да се покриват от катастрофичен пул

21 Март 2003 в-к "Кеш" по статията работи:
A+ A-

Валери Алексиев, прокурист на “ДЗИ - Общо застраховане” и ДЗИ АД

Г-н Алексиев, считате ли за резонно искането за отделяне на част от приходите на застрахователите за подпомагане на дейността на органите за противопожарна охрана?

- Това не е първи опит в интерес на истината различни държавни институции да се опитват да прехвърлят част от разходите си върху застрахователните компании. Например фонд "Земеделие" получаваше част от премиите по селскостопанско застраховане, след което се прецени, че това е неправилно, и тази практика бе прекратена. Естествено е, че ние, застрахователите, сме против. Това означава нов данък от 10% върху имущественото застраховане, което при различни компании като ДЗИ например заема един значителен дял от премийния приход. Ние говорим за премиен приход по тези застраховки в рамките на 20 милиона, това означава 2 милиона данък към пожарните служби, което е абсолютно необосновано като разход.

В миналото ДЗИ е имала такава практика.

- Не само ДЗИ - всички останали компании в една или друга форма са предоставяли средства на пожарната служба - било за купуване на автомобили, било за превантивни мероприятия, организирани. А дори си спомням, че участвахме в купуването на една голяма стълба за софийската пожарна. Така че ние сме съпричастни и за в бъдеще ще бъдем съпричастни към превенцията, но в рамките на средствата, с които разполагаме. И, разбира се, според възможностите на всеки един застраховател, а не като задължение под формата на такси или данък.

А ако бъде направена промяна в задължителното застраховане и всички имущества да бъдат застраховани срещу пожар?

- Това е интересно и е една тема, която се обсъжда доста от няколко години от страна на застрахователите. Въпросът е следният - наистина има в много страни задължително имуществено застраховане, но проблемът е такъв, че в България много трудно ще се реализира, дори и да бъде приета със закон, една такава постановка. Т. е. как ще накараме това население, което е задължено по закон да си сключва застраховките, да си плаща, след като практиката ни в областта на гражданската отговорност на водачите на МПС показва, че половината от водачите, най-общо казано, продължават да карат без такава застраховка, въпреки че са задължени, има и някакъв санкциониращ механизъм, изграден, и т. н. Ето това е големият проблем. В миналото, когато ДЗИ беше единственият застраховател, до 1997 година това се реализираше чрез данъчните служби. Гражданите бяха задължени, когато си плащат имуществените данъци, да си плащат и застраховките, които покриваха един минимум. Сега въпросът среща две спънки, за да се разреши по същия начин - първо, че данъчните служби нямат право да извършват такава дейност съгласно Данъчнопроцесуалния кодекс, т. е. за тях това е различна от присъщата им дейност. А вторият въпрос е на кой застраховател ще продават застраховките данъчните служби. Това е! Оттук идва въпросът за т. нар. "Пул". Някои мои колеги изтъкват тезата, че ако се направи един пул от застрахователни компании, вече няма да има "Защо си избрал този или онзи застраховател?" (за данъчните говорим) и да попадат под "огъня" на вас, журналистите, а тогава те ще казват: "Да, ние работим за българския пул за катастрофични рискове." Това би могло да се реализира у нас и има такава практика например в съседни страни като Турция.

Какво пречи за създаването на такъв катастрофичен пул?

- Теоретично нищо не пречи. Но обезателно пулът трябва да стъпи върху закон за задължително имуществено застраховане. Трябва да има и изработен механизъм за събиране на застраховките, а това на тоя етап не може да бъде по друг начин освен чрез данъчните по места. В първоначалния си вариант пулът ще се нуждае и от допълнително финансиране. Той още в началото трябва да акумулира някакви средства. Защото, представете си, утре става някакво събитие - пожар, наводнение, срутване, не дай Боже, земетресение и няма да има кой да плати.

А има ли вероятност да се актуализират т. нар. военни рискове у нас и ще се нуждаем ли от специализирана в тази област застрахователна защита?

- Ако вярваме на политиците, военният риск в момента у нас не е висок.

Все пак от гледна точка на "предпазливия застраховател" какво е вашето мнение?

- При нас, в ДЗИ, тези рискове са лицензирани още през 1999 година. Естествено е, че те имат някакво частично покритие. Но по принцип военните рискове в международната практика са изключени. Застрахователите и презастрахователите считат, че когато става въпрос за такива събития като война, масови безредици и други подобни, тези събития неминуемо водят до реализирането на риска. Има сигурност на събитието и това означава за тях, че това не може да е застрахователен риск. Ние не следваме плътно в България тази така установена практика, т. е. позволяваме си някои изключения от нея. Именно това покритие, за което ние говорим в момента - покриването на военни рискове от наша страна, обикновено се включва в каталога на изключенията. Ние покриваме някои рискове, но не и в условията на война в България. Тогава никой не би могъл да устои на плащане при реализиране на риска в условията на война, ако това стане у нас. 

Да се върнем все пак на данъчните тежести в застраховането. Достатъчно премерена ли е тя? Дава ли възможност да се генерира печалба, която да позволява на дружествата да растат?

- Естествено, че не! Начинът на облагане, ние считаме, че е един абсолютно несправедлив. Достатъчно доказателство за това е, че застрахователна компания, която отчита загуба в края на отчетния си период, в същото време да е платила на държавата данък под формата на данък печалба. Това е в момента практиката.

Това е на базата на брутното облагане?

- Точно така, на базата на оборотното облагане на приходите от застрахователни премии и някои други приходи, които реализират застрахователите в момента. Този режим е абсолютно несправедлив. Тежестта е много голяма особено в общото застраховане. Данъчният закон е несправедлив за застрахователните компании и по отношение на другите конкурентни финансови институции на пазара. Например да съпоставим животозастрахователните и пенсионноосигурителните дружества. Продават почти идентични продукти, но данъчната тежест при застрахователите е много по-голяма. Ние сме поставяли многократно този проблем пред съответните данъчни органи, но продължаваме да не намираме разбиране. Този данък бе въведен през 1997 година, когато министър-председател бе Иван Костов. Той внесе законопроекта в парламента с два основни мотива - първият беше липса на законова база, въз основа на която застрахователите образуват застрахователните резерви, т. е. че се дава възможност застрахователите да заделят много средства под формата на резерви. И по този начин си намаляват дохода. Вторият му мотив беше липсата на контрол върху застрахователите. 1997 година беше създаден съответният държавен орган за контрол. Бяха изработени и започнаха да функционират всички подзаконови нормативни актове, регулиращи начина на образуване на застрахователните резерви, но този закон си остана. Мотивите за създаването на закона отпаднаха, но самият закон остана.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив