29 Септември 2020, 11:00 Днес (5) | Вчера (10)

ЕС иска отделяне на банкирането от застраховането

10 Януари 2004 в-к "Кеш" по статията работи:
A+ A-

Имаме достъп до деветгодишен заемен ресурс - такива средства няма нито една друга българска банка, заяви Джонатан Харфилд, главен изпълнителен директор на ПИБ

Г-н Харфилд, по показатели като приходи на една акция и печалба на една акция ПИБ е водеща кредитна институция в България. Как постигнахте тези резултати?
-­ Те не са толкова големи в сравнение с миналата година. И тази година не е чак толкова изключителна, каквито е имало в миналото. Мисля, че нашата експанзия е доста скъпа. Освен това ние осъществяваме една много консервативна политика за намаляване на риска, което неизбежно води и до намаляване на възвръщаемостта.
През 2003 г. акционерните средства нараснаха с близо 20%, а възвръщаемостта на активите ни е 18 ­ 19%. Ние не считаме за важни само параметри като доход от една акция, а и параметри като доходността на клоновата мрежа и цялостното качество на активите на банката, както и качеството на кредитния ни портфейл.
Тези последни критерии, като качество на активите, ръст на пазарния дял, ефективност на клоновата мрежа, на които обръщахме най-голямо внимание през 2003 г., бяха и продължават да бъдат нашите основни стратегически цели.
­Възможно ли е по-нататъшно успешно развитие на ПИБ при условие, че тя не оглавява финансова група, включваща освен трезора и застрахователни и лизингови дружества? Поне такъв е сега стремежът на повечето български банки.
-­ Въпросът ви е много добър. Практиката показва, че невинаги установяването на подобни тесни отношения между банки и застрахователни дружества води до успех. Погледнете например "Алианц" и Дрезднербанк.
Банкирането и застраховането са различни бизнеси, затова европейските директиви, които регулират финансовите пазари в общността, категорично изискват те да се разделени. Явно скоро и в България създаването на такива финансови групи ще бъде противозаконно.
Лично аз не вярвам в тесните връзки между банки и застрахователни дружества и ако погледнем банките с най-висок рейтинг в света, това са именно трезори, които не са свързани със застрахователни компании.
­Тогава как ПИБ възнамерява да реши хроничния български проблем с недостига на т. нар. "дълги пари", необходими за финансиране на инвестиционни бизнеспроекти?
­- В решаването на този проблем ние сме първопроходци в България, защото вече имаме достъп до 9-годишни заемни средства. Няма друг трезор в тази страна, който да има достъп до такива средства на международните пазари.
С развитието на пазарните реформи в България чуждестранните кредитори все по-охотно ще кредитират най-добрите є банки на средносрочна основа и ние като институция първи се възползвахме от това. Както знаете, емитирахме първата недържавна емисия еврооблигации с обем от 40 млн. евро благодарение на добрия си рейтинг. Явно имаме добра стратегия за международно заемане, с която покриваме в голяма степен нуждите си от дългосрочен ресурс.
Тук искам да поставя въпроса за спазването на договорите за срочни депозити в България. Положението сега е такова, че всеки депозант може да развали срочния си депозит и да си изтегли парите с предизвестие от 1 ­ 3 дни, докато в Англия това въобще не може да стане. Щом си подписал договор за депозит със срок 5 години, значи твоите пари ще си стоят в банката точно 5 години ­ една стабилност, която позволява да се правят по-дългосрочни инвестиционни планове.
Не се ли чувствате като банкер малко депресиран след атаката на МВФ срещу лавинообразно нарастващото кредитиране в България?
-­ Практиката показва, че когато банките не кредитират достатъчно, фондът и Световната банка критикуват финансовата система, че не е достатъчно активен финансов посредник, че не мобилизира достатъчно паричните ресурси на населението и бизнеса. Когато банките започнат да кредитират по-активно, МВФ веднага започва да протестира срещу този растеж на финансирането.
По-добре е да гледаме на кредитирането през призмата на дела му в БВП на България. Тук може да има твърде много банки, но въпреки това населението и фирмите да не банкират достатъчно в сравнение с показателите на световната икономика.
Аз разбирам загрижеността на МВФ, но когато една икономика расте, както е в България, може да си много по-спокоен, затова ние променяме нашата кредитна стратегия. Сега около 50% от нашите депозити са от физически лица, а целта ни през новата година е сериозно да засилим и кредитирането на дребно.
Има ли ПИБ средносрочна стратегия за увеличаване на нелихвените си приходи в общия им обем?
-­ За мене това е едно от най-важните неща. За една класическа банка като ПИБ най-голям дял в печалбите имат лихвените приходи. Въпреки това бих желал между 30 ­ 35% от всички наши приходи да са от нелихвен характер. Става дума за приходи от такси и комисиони. Това е стратегическа цел, която ще постигнем с ппредлагането на повече и по-разнообразни продукти.
Промените в структурата на акционерите на банката през миналата година ще се отрази ли върху средносрочната є стратегия?
­- През изминалата година нямаше такава промяна. Ако имате предвид участието на ЕПИК, то тази корпорация е номинален акционер от седем години и никога не е имала икономически интерес в банката, никога не е имала контролен пакет. ЕПИК действа съгласно споразумението с българските акционери. Така че такъв трансфер на капитала остава формален, защото не води до никаква промяна на контрола върху банката.
Какво ви шокира най-много в началото на вашата работа като банкер в България и от какво продължавате да се шокирате и днес?
-­ Дойдох тук за първи път през 1994 г. Хотелът, в който прекарах най-много време, беше "Шератон" в София. Живял съм в чужбина много години и мога да кажа, че нищо вече не ме шокира. Когато дойдох да живея и работя в България, първото нещо, с което се сблъсках, беше паспортният контрол на летището, който продължи цели три часа. Днес отнема около 15 минути.
Тогава в банковата система имаше доста банкери, които караха коли с по-висока стойност от техните банки. Имаше и някои личности, които не знаеха ­ или не правеха разлика между собственост и мениджмънт, както и не разбираха и разликата между акционерен капитал и привлечени средства. Но това беше преди десет години. Днес виждам една много стабилна банкова система, която се регулира от един отличен банков надзор. Кризата от 1996 г. имаше силен оздравителен ефект върху трезорите, като повиши значително отговорностите им към обществото.
Към какво ще се стремите през 2004 г.?
-­ Ще продължим да разработваме клоновата мрежа. Работим и върху мрежата си от банкомати. Системата за плащане чрез карти е много важна за банката. Искам да видя, че тя е нараснала през 2004 г. с 25 ­ 30 на сто, което ще ни позволи да постигнем и по-голям пазарен дял. Не предвиждам появата на някакви големи пробеми. Ще продължим да въвеждаме новата си пазарна стратегия, изработена и приета в началото на миналата година.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив