23 Август 2019, 23:03 Днес (11) | Вчера (13)

Есента ще видим техническо дъно в реалния сектор

25 Май 2011 12:41 INSMARKET по статията работи:
A+ A-

Светът се крепи на перото на мъдрите, на молитвата на праведните и на милостинята на богатите - разговор с монах Никанор (Христо Мишков) от Църногорския манастир „Св.св. Козма и Дамян” до с. Гигинци

Отец Никанор, разкажете каква е историята на манастира, в който служите?
Според различни източници началото на светата обител „Св. Св. Козма и Дамян” датира още от 11-12 в., като тогава манастирът се е намирал в подножието на връх Тумба (1129 м.) на Църна гора. Направените археологически разкопки на първоначалното и на сегашното местоположение на обителта установяват запазени основи на монашеско крило и защитна кръгла кула.
Гигинският манастир е един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие, нещо повече – той се налага като духовно и просветно огнище за населението в района. През 16 век в обителта се помещавало и килийно училище. През първата половина на 18 век е опожарен от турците, за да възстановен малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които открили лековит извор в близост до сегашните постройки на манастира и решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква.
През 1937 г. манастирът остава без монаси, а след 9 септември 1944 г. комунистическият режим в страната държи като арестанти в обителта офицерите от Пети конен полк от Брезник, заедно с придворни и бивши министри. За кратко сградата на манастира се ползва и за ученически лагер. През 60-те години сградите са отдавани под аренда на животновъди, които буквално разрушават всичко. В стаите са гледани крави, кози, овце, прасета. През този период от обителта изчезват много книги, сребърни ценности, икони, свети мощи. В този вид сегашното братство на манастира го заварва през 1998 г. Под духовното ръководство на архимандрит Евгений и с много усилия братята започват да пригаждат мястото за живот. Заедно с това се организира комитет за възстановяването на обителта. В момента манастирският комплекс се състои от 4 големи сгради и 1 по-малка. 

Как се издържа манастирският комплекс?
По принцип манастирската издръжка се базира основно на дарения от страна на населението и частни фирми. Много вярващи посещават обителта. Водата от аязмото при манастира е лековита и по вярата на хората напоследък има много случаи на изцеления от различни заболявания, включително и ракови.
Освен това монасите осигуряват както препитанието си, така и допълнителни доходи за възстановяването на манастира, чрез земеделие, биволарство и пчеларство. 

Разкажете за себе си?
Роден съм в София през 1975 година. Като малък в квартала децата имахме интересна игра – бяхме си измислили държави, с икономики и фондови борси, и играехме на производство и пазари. „Търгувахме” с олово и калай, които за нас бяха злато и сребро. Оттам у мен се събуди интересът към икономиката. Няма да забравя:  с мой приятел имахме „фирма”, в която държахме поравно „акции”. Аз добре знаех колко и какви са ни „активите”, докато той не беше съвсем наясно с това. Един ден му предложих да купи моите „акции”. Намерих подставено лице и започнахме търговията от някакво условно ниво, да кажем 100 единици. Моят „партньор” обаче нещо се притесни,  „акциите” започнаха да падат и стигнаха до 30 единици. Тогава предложих аз да изкупя неговите „акции” и той се съгласи. Така станах собственик на цялата „фирма”. Баща ми, който следеше играта ни, каза, че ако направя такова нещо в живота, ще отида в затвора, защото било борсова манипулация. Ето как се учехме на бизнес – с игра. Записаха ме да уча в 31-во училище, където се изучаваше икономика и мениджмънт. Нещата, които съучениците ми чуваха за първи път в часовете, на мен би бяха познати, защото вече ги бяхме играли с моите приятели.
През 1999 г. завърших в УНСС специалността „Международни икономически отношения”, направление „Международни финанси”. Имах подчертан интерес към банковото дело и финансите. След казармата започнах работа във финансова къща „Карол”. Фондовият пазар ме привлече заради енигмата, която носи финансовият анализ. Нашата институция беше една от първите, предложили на българи достъп до международните финансови пазари. Аз конкретно се занимавах с финансов анализ и търговия на Nasdaq. Тя се занимава предимно с акциите на високотехнологичните компании и е една от трите основни фондови борси на САЩ, заедно с NYSE и AMEX. Така изкарах при успешна търговия около 2 години, благодарение на анализатора Александър Николов, който беше мой учител.

Значи към онзи момент Вие бяхте постигнал детската си мечта. Какво се случи, та я изоставихте?
Животът, който тогава живеех, ми носеше огромно удовлетворение, но в същото време това удовлетворение беше плътско, душевно, а не духовно. Трудностите, които като всеки човек преживявах, ме накараха да си задам много въпроси. Отговорите им не се съдържат в нито една наука, а единствено и само във вярата. Така ме привлече Божествената благодат, учението на православната църква и на светите отци.

И това се случи без никаква домашна основа?
Без никаква. Дори по свое желание се кръстих едва на 20 години. Родителите ми не са имали разбиране за вярата. Ние, българите, сме християни по дух, въпреки че сред нас има много некръстени или атеисти. Колкото да изличаваме от себе си вярата, тя остава у нас в наследство, дори човек да подценява тайноизвършителната й страна, тоест да приема ритуала само като действие, а не като видим образ на невидимо извършване на духовни процеси. За съжаление, ако го приема така, човек се лишава от духовната благодат. В момента, когато се осъзнах като християнин, много активно се заех да науча повече за вярата.

Как разбрахте, че щастието не е в парите?
През 2001 г. посетих Света гора, видях как живеят монасите, докоснах се до една друга реалност – и физически, и душевно, и духовно. Там реших, че бих поел по този път. Не тръгнах веднага, а изчаках 1 година, за да се изпитам, защото човек трябва да е стабилен в този свой избор, понеже Христос казва, че който стъпи на този път, а поглежда назад, не е достоен за царството Божие. Полека-лека разбрах какво носи Божията благодат, духовният живот, молитвата, опитите човек да се подвизава в добродетели, колкото и малко да са те. Тази Божествена благодат е чувство, което човек няма как да изрази, ако не го изпита. То е нещо, което “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало” (I Кор. 2:9), както казва св.ап. Павел. Бог дава на човека от тази частичка, за да го разположи към тежкия път на лишения и скърби.
От този момент престанах да изпитвам удовлетворение в работата. Когато човек постави духовното пред душевното и плътското, не би могъл да избере потребност от по-низш ранг пред тази от по-висше ниво, каквато е Божията благодат. Тя кара човек да се чувства щастлив въпреки всички трудности, но се дава само чрез духовен живот, който става невъзможен в града, където чувстваш, че си губиш времето. Да – печелиш пари, имаш успехи, познаваш пазара, но всичко това е преходно, ще премине, и какво от това? А в същото време душата на човек остава грешна, далече от Божия образ. Този живот ни е даден да се променим, да се покаем, да станем подобни Богу, колкото можем. Как да го пропилеем за нещо временно, глупаво…
Така животът, който имах, ми се стори много скучен и почувствах, че вече не е за мен. Във вярата човек намира умиротворение, изпитва чувството за безгрижие (но не и безотговорност). Вярата е липса на всякаква тревожност и осъзнаване на факта колко са глупави човешките амбиции да постигне нещо материално. Ние не можем да разберем, че грижите в света ни обременяват и ни лишават от радост. Трябва да проумеем, че е много по-добре да се живее просто.

Как бихте коментирали това, което се случва сега в света?
Това, което се върши в света, е сатанинско по характер и замисъл. То прави живота твърде сложен и е насочено към вземане на решения на принципа кое ме прави по-богат. Хората живеят уж по-удобно, по-луксозно, по-добре, а са многократно по-нещастни. Те сякаш са с изсмукани жизнени сили. По-страшното е, че живеят живот, който ги лишава от Божията благодат. Това важи както за хората в света, така и за България.

Не смятате ли, че България има потенциал за духовно развитие?
В България има много голям интерес към окултизма, към езотеричното, към бесовската духовност. Над нас в пространството най-близо стоят демоните – това свръхестествено разумно живо зло, което се старае да ни отдалечи от Бога, да ни доведе до заблуждение и да ни направи съпричастни на неговото нещастие и на отпадналост от Бога. Едва след този свят идва светът на ангелите. Човек трябва да измине много дълъг духовен път, посочен му от светите отци. Нека вземем за пример св. Иоан Рилски, св. патриарх Евтимий.
А „потенциалът”, който имаме в лицето на баба Ванга, на Петър Дънов, не ни спасява, а ни лишава от Божията благодат още повече. Това за мен е една от причините България така стремително да се стопява като население, защото ние вършим страшна мерзост пред Господ. У нас се счита за нормално всеки да ходи на врачка, но такъв човек, мислейки си, че придобива голяма полза, получава огромна вреда. Нашето общество обаче до такава степен е заболяло от тази болест, че една такава мисъл скандализира много хора. Жалко, че не го разбират. Когато човек е сред хората в днешния свят, му  харесва да се моли, да ходи в църква, защото всички го виждат. Така без да се усети, той почва да се храни с тщеславието и гордостта.

Как Ви изглеждаше вярата като брокер и как Ви изглежда сега бизнесът като монах?
На всяко място човек може да хвали Господ и да живее според неговите повели. Навсякъде Божията благодат може да докосне човек, какво казва св. Силуан Атонски, и той да търси уподобяването на Бога, стига да го поиска.
Ако брокерите имаха вяра, нямаше да изпадат в истерия или депресия, тоест нямаше да приемат със сърцето си работата, защото най-големият проблем там е емоцията, а емоцията в православния човек винаги е овладяна. У неправославния често не е, а неовладяната емоция винаги води до грешни решения.
А по отношение на това как гледам на бизнеса: човек е изграден от душа и тяло и както се грижи за душата, такива грижи трябва да полага и за тялото. Богатството е дадено  като средство на някои хора за тяхното спасение, ако правилно го използват. Не е грях, че човек е богат, когато го прави с мотива да работи. Една арабска пословица казва, че светът се крепи на три неща: на перото на мъдрите, на молитвата на праведните и на милостинята на богатите.
Бизнес трябва да се прави с по една дума – честната дума. У нас хората, които правят такъв бизнес, са единици. За жалост, много сме далече от това правило. Това ни прави много бедни.

Как оценявате българския бизнес?
У нас няма бизнес. Няма ли държавни поръчки, няма нищо. Отделен е въпросът как се разпределят парите в държавата. Това е страшно, защото държавният бизнес е особено неефективен – прави впечатление страшното разхищение на ресурса, вземат се решения, които нямат възвръщаемост в следващ инвестиционен период. Така погребваме своето благосъстояние. Как няма да сме най-бедната страна в Европа?

Как ви изглежда изходът за България от тази криза?
От духовната криза не виждам изход. Глобално сме в мечи пазар. Можем да видим няколко дъна и няколко върха. Две са големите възможности – по-ниски дъна и по-високи върхове, преди отново растежът да се възстанови; лошият вариант е по-високи върхове и по-ниски дъна. Това означава, че ще се качваме нагоре, после стремглаво ще падаме.
За България има индикация, че дъното на реалната икономика е близо. Реално може би есента ще може да видим техническо дъно в реалния сектор. Защото дъно на фондовия пазар вече имаме. Значи ще трябва да чакаме растежа, който идва със закъснение от няколко месеца, дори около година.

Защо у нас кризата е хронична – вече повече от 20 години?
Не е 20 години. България имаше период на растеж от 2000 година до 2008-ма. Осем години растеж за 20 години е повече от една трета, което е съвсем нормално. Още повече у нас няма пазарна икономика 20 години. Ние имаме сериозни структурни проблеми – имахме преход от един тип икономическа система към друг тип икономическа система. Първата криза дойде целенасочено  и организирано, за да могат да се изкупят активи, които никое частно лице не можеше да си позволи да притежава. Как да се изкупят, освен чрез пълната обезценка. После се мина през преразпределението на ресурси. Как да стане? Начинът се казва инфлация – когато парите ти, дори и да са в банка, се обезценяват. Някои хора обаче излизат много богати в такива ситуации, защото вземат кредити, обръщат парите във валута или ги влагат в реални активи, а всички други  плащат кредитите им. Това се случи и у нас – ограбване на народа от една малка група хора. Това е въставане срещу Божия ред. Христос казва да не правим другиму това, което нам не е угодно. Това е сатанински замисъл по своята сърцевина, покрит със светски съображения от материален характер.

Какво е вашето мнение за застраховането като бизнес?
Като монах ще отговоря, че църквата няма специално отношение към този бизнес, т.е. не е нито за, нито против. Като финансист ще отговоря, че застраховането е много важен отрасъл за всяка една икономика.

Как виждате бъдещето на западната цивилизация?
Хората на Запад намаляват, защото не раждат деца, а го правят, защото са егоисти. Според мен те са разглезени и са материалисти В тази цивилизация демоните унищожават живата сила. Тя загива, защото води борба с Бога.
Ето, през миналия век се проля най-много кръв – през 1-та и 2-та световни войни. И това го направиха не кой да е, а цивилизованите хора на 20 век.
Но докато има духовност, ще има и свят!
Във всички религии се пророкува за един нов и по-добър свят, но това ще стане след хаоса, в който се намираме сега и част от който е сегашната световна криза.

Какво е бъдещето на света?
Хората няма да търсят упование в Бога. Те ще приемат доброволно нов управител на световния ред, нов месия. Някои говорят за появата на Антихриста. Какво означава думата антихрист? Означава не противник, а вместо-божник.

Кога  ще се случи това?
„А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.
Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето”, казва св.ев. ап.Марк (13:32-33).

Какво можем да направим за себе си?
Спасението на човечеството е в историята. В момента можем само да си пожелаем отлагане на лошото и да се стремим лично да го избегнем. И да запомним – Бог не ни желае лошото, но ние с действията си го предизвикваме.

Кой е Бог?    
Бог е Този, Който е!

АА

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 06 Юни 2019
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.7374
GBP 2.4796 2.4887 2.2067
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив