Застрахователният ни сектор завършва много достойно и със стабилни резултати една тежка за обществото година

В навечерието на Новата 2021 г. ИНСМАРКЕТ разговаря с Константин Велев, председател на УС на АБЗ и изпълнителен директор на "ЗАД Армеец" АД. Вижте какво каза той за пандемията, поуките от нея и бъдещето на застраховането.

Г-н Велев, в края на 2020 г., бихте ли направил анализ как посрещнаха изпитанието COVID-19 застрахователните компании у нас?
Пандемията COVID-19 изправи света и нашата страна пред предизвикателства, за които не съществуват готови решения. Цели сектори на световната и на националната ни икономика пострадаха много тежко от здравната криза и от ограничителните мерки, които я съпътстваха. В момента се намираме във втори локдаун, който се очаква да продължи и в началото на 2021 г., поне до края на м. януари. Той може и да не е чак толкова обхватен като първия през март-април (поне за България), но е достатъчно тежък. Отново цели бизнеси нямат възможност да работят, а други,  свързани с тях, търпят загуби, макар и в по-малък размер. Всичко това се отразява и на пазара на труда и жизнения стандарт на домакинствата. Вече на всички ни е ясно, че пандемичната ситуация ще внесе трайни изменения в живота ни и в начина, по който правим бизнес и общуваме.
Пандемията и съпътстващите я мерки по затваряне и ограничаване се оказаха един вид "тест" и за устойчивостта на кризи и стабилността на нашия застрахователен сектор. С огромно удовлетворение мога да заявя, че всички ние, застрахователните компании, го преминахме успешно и пазарът се развива стабилно, въпреки цялостната икономическа обстановка. Последно обявените от Комисията за финансов надзор пазарни резултати към края на третото тримесечие показват, че пазарът като цяло се движи около нивата на предходната 2019 г., която беше една чудесна година за целия сектор. Т.е. кризата е задържала пазара на нивата от миналата година и е заличила ръста, с който стартирахме 2020 г. през първото тримесечие. Естествено, вътре в рамките на общото представяне се вижда, че някои бизнес линии са пострадали съществено: напр. животозастраховането регистрира отчетлив спад, за разлика от общото застраховане, което е дори с малък ръст; значителен, над 40% е спадът по застраховките, свързани с туризма (Помощ при пътуване), предвид драматичното свиване на пътуванията. Кризата има различни проявления и на ниво компания в зависимост от особеностите на нейния застрахователен портфейл.    
Говорейки за предизвикателствата на здравната криза, следва да подчертая бързата реакция на целия сектор за адаптиране на бизнес процесите към принудителната дистанционност, наложена от ограничителните мерки. В рамките на дни компаниите извършиха сериозни промени в процедурите си на работа и направиха доработки в информационните си системи така, че да бъдат в услуга и от полза за своите клиенти. В следващите няколко месеца се предложиха нови дигитални решения, като напр. мобилни приложения, нови продукти и услуги, допълнителни облекчения за клиентите. Застрахователите реагирахме много адекватно и бързо на нуждите на хората от застрахователна защита във връзка с COVID-19. На пазара се предложиха продукти – както групови, така и индивидуални, покриващи този риск. А наред с всичко това застрахователите демонстрирахме и нашата съпричастност към проблемите и нуждите на обществото в този момент на изпитание за всички. Много благотворителните инициативи на застрахователите бяха насочени към здравния сектор, но също така и в помощ на най-пострадалите, най-нуждаещите се.
Така че застрахователният ни сектор завършва много достойно и със стабилни резултати една тежка за обществото година.
 
Кое се оказа най-голямото предизвикателство и как се справихте?
Основното предизвикателство идва по линия на намалената стопанска активност в резултат на пандемията и ограничителните мерки, свързани с нея. Известното раздвижване през летните месеци беше последвано от трудна есен и втори локдаун, който може да има и по-тежки последици за бизнеса и хората от първия. Положителното за нас е, че застрахователният сектор продължи да се развива стабилно, въпреки всички здравни и икономически проблеми и това се потвърждава като тенденция, както вече казах, от данните за деветмесечието на 2020 г. На годишна база премийният приход за целия сектор е 2 166 млн. лв., едва с 0,87% по-нисък от същия период за 2019 г. В общото застраховане ефектът "COVID" се изразява по-скоро в ограничаване темпа на развитие и запазване на приблизително същите нива като предходната година. Към края на м. септември има дори слабо нарастване на премийния приход от 1,74% на годишна база. Спад на бизнеса се отчита при животозастраховането, което е очаквано в условията на стагнация и икономическа несигурност за голяма част от населението. При тези трудни условия е безспорен успех за целия сектор, че успяхме да запазим нивата от миналата 2019 г., без да допускаме значителен спад по основните линии бизнес.  

Колко време ще отнеме възстановяването?
Възстановяването е пряко свързано с цялостните икономически процеси в страната и по света, а те от своя страна зависят от развитието на пандемичната ситуация. Овладяването на здравната криза ще доведе до постепенно възстановяване и на икономическата среда. Иска ми се да вярвам, че появата на първите ваксини е и началото на този процес, но това все пак е само началото. Неяснотите по отношение на здравната ситуация, ограничителните мерки и невъзможността на бизнесите и домакинствата да прогнозират тяхното отражение в краткосрочен, а и средносрочен план, ще се отразяват върху икономиката поне до средата на 2021 г.
 
По традиция застраховането е доста консервативен бранш, който оценява предпазливо технологичните нововъведения. Успя ли секторът да се реформира през годината?
Тази година определено беше добра за технологичното ни развитие. Пандемията послужи като "катализатор", ако мога да се изразя така, на процесите на дигитализация в сектора. Не бих казал, че и преди това ние не сме обръщали внимание на технологичното обновяване и модернизация на продуктите и услугите. Напротив, всички компании влагаха през годините много ресурси в тази посока. Променената ситуация обаче обърна и нагласите на клиентите. Ако преди пандемията повечето от тях предпочитаха да дойдат в офиса на застрахователя или да се обърнат към обслужващия ги посредник, сега, било защото са принудени, било защото се пазят и ги е страх за здравето им, предпочитаха нещата да се случват дистанционно: да си платят вноската през интернет, например, вместо да идват в офиса, или да си регистрират щета онлайн. Това наложи  с изключително бърз темп в много съкратени срокове да въведем разнообразни дигитални решения, насочени както към обслужването на клиентите ни, така и към оптимизиране на вътрешните бизнес процеси в условията на новата реалност. Подобриха се онлайн услугите, премина се към повече "дистанционност" в комуникацията. Всъщност, нововъведения, които преди година биха били "новина" – дистанционно сключване на застраховки, дистанционен оглед и завеждане на щети, медицински преглед от разстояние вече се възприемат като нормални и дори очаквани от клиентите. Разбира се, не навсякъде можем да бъдем изцяло дистанционни. Трябва да отчитаме, че съществуват нормативни бариери за по-настъпателна дигитализация на продуктите – напр. сключването на застраховки по електронен път е свързано с редица ограничения и изисквания на съществуващата законодателна рамка. И това е въпрос, които би следвало да се адресира в бъдеще.  

Какви поуки извлякохте от пандемията и какво следва оттук нататък?
Пандемията промени много – мисля, че ние, като общество, все още не сме в състояние цялостно да обхванем, анализираме, дефинираме всичко онова, което няма да продължи по старому. Може би, защото все още подсъзнателно се надяваме, че когато пандемията отмине, ще се завърнем във времето преди нея. Реалността е друга. Както казах, хората се променихме – като нагласи, очаквания, потребности. А това налага на всеки бизнес, включително и нашия, да се пренастрои към тези променени очаквания и потребности. Дори класическите продукти вече имат нова форма, обслужването протича в по-голяма степен дигитализирано. Персоналният контакт се заменя с дистанционното общуване посредством технологиите. Тези тенденции ще се задълбочат и в следващите години, много след като пандемията отмине.

Можем ли да говорим, че идва съвсем нова ера в застраховането – нов вид продукти, нови линии на бизнес и различен портфейл, нови канали за продажби, нови регулации?  Какво ще е лицето на този бизнес в новите реалности?
Не знам дали да го нарека чак "нова ера", но поне един нов етап в застрахователния бизнес, наука и в застрахователната култура на обществата вече е факт на по-динамичните пазари и няма да закъснее да се почувства и в България. Имам предвид дигитализацията на живота във всичките му аспекти, която се отразява и на начина, по който правим бизнес и на продуктите, които предлагаме. Дигитализацията и изкуственият интелект помогнаха много в контактите, комуникацията и обслужването на клиентите, оптимизирането на бизнес процесите на застрахователите, намалиха някои административни разходи, подобриха възможностите ни за оценка на рисковете. В същото време дигитализацията доведе и до появата на нови рискове, които също изискват застрахователно покритие, а именно киберрисковете. Вече не са екзотика застрахователните продукти, които покриват най-разнообразни проявления на киберриска – от загуба или кражба на данни до прекъсване на бизнеса поради хакерски атаки. Пазарът на киберзастраховки расте с огромни темпове в световен мащаб, стимулиран от понасяните загуби в резултат на киберпрестъпления. Ако през 2018 година тези загуби са били оценени на около 3 милиарда щатски долара (по данни на Internet crime Compliance Center (към ФБР),  през 2021 г. се очаква те да се удвоят. В Европейския Съюз също вече се обсъждат стратегии за създаване на катастрофични пулове за покриването на киберриска и пандемичния риск по подобие на пуловете за природни бедствия.
Разбира се, заедно с промяната на бизнес средата идват и новите регулации. Още с встъпването си в длъжност, новата Европейска комисия обяви, че един от двата основни приоритета на мандата й в сферата на финансовите услуги ще бъде тяхната дигитализация. Целта на ЕК е да направи европейските финансови услуги по-ориентирани към цифровите технологии и да стимулира иновациите и конкуренцията между доставчиците на финансови услуги в ЕС. Вярвам, че българските застрахователи се подготвяме адекватно за това предизвикателство.

Кои са най-важните и най-близкостоящите за разрешаване проблеми в българското застраховане?
Тук едва ли ще кажа нещо ново, което да не говорим през последните вече три години. За съжаление, здравната криза и ограничителните мерки сериозно забавиха развитието на проекта по методиката за определяне на неимуществените и имуществените вреди по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Един голям за пазара ни проблем, свързан с непредвидимостта при определяне на този тип щети и ежегодно генериращ големи плащания. Аз много се надявам работата по този проект да се динамизира през следващата година и да стигнем до приемането на тази методика. Има, разбира се, и други важни за застрахователния ни пазар теми, които пандемията забави.   

Каква е прогнозата Ви за резултатите в края на 2020 г. и какви са очакванията Ви за 2021-ва?
Ако се запазят пазарни тенденции, очертали се към деветмесечието, то можем да очакваме, че ще завършим годината при нива, близки до тези от 2019 г., общо за пазара. В момента е трудно да прогнозираме как ще се развие здравната обстановка през следващата година, какви ограничения ще бъдат прилагани и редица други фактори, които влияят на развитието на пазара. Надявам се постепенно здравната криза да остане зад нас, за да може да започне възстановяването на икономиката. Искрено вярвам, че нашият застрахователен пазар ще продължи все така успешно и стабилно да се развива и през 2021 г.