29 Септември 2020, 11:03 Днес (5) | Вчера (10)

Правителството намекна, че би желало предпазно споразумение - сключването му зависи от него, защото присъствието на МВФ в България все пак има цена

02 Декември 2003 в-к "Пари" по статията работи:
A+ A-

Големият проблем е дефицитът по текущата сметка, заяви постоянният представител на МВФ у нас Джеймс Роуф

Въпрос:  Господин Роуф, това може би е първото посещение на мисията на МВФ, която приключва с взаимни компромиси. как се стигна до тях?
Джеймс Роуф: За мен това бе съвсем нормална мисия и първата преговорна мисия за България, в която аз взех участие. Изхождайки от опита, който имам от работата си във фонда, смятам, че е нормално всяка страна да има свои възгледи. Не мисля, че бяхме много раздалечени в мненията си и съм щастлив, че постигнахме споразумение.
Въпрос:  Доста изненадващо бе, че МВФ се съгласи бюджетният дефицит за догодина да остане 0.7%. Защо фондът отстъпи?
Джеймс Роуф: Нашата позиция беше обоснована от безпокойството от нарасналия дефицит по текущата сметка. Но ако разгледаме бюджета за 2003 г. и този за 2004 г., ще видим, че фискалната политика на правителството е доста разумна и предпазлива спрямо външните рискове. Според нас най-важното е, че правителството се съгласи заложеният за 2007 г. бюджетен дефицит да подлежи на корекции, при условие че външноикономическата обстановка продължи да се влошава и е необходимо предвидените за 2007 г. разходи да бъдат преразгледани.
Въпрос:  А какви ще са ефектите върху икономиката като цяло и няма ли по-високият бюджетен дефицит да създаде предпоставки за нарастване и на дефицита по текущата сметка?
Джеймс Роуф: Бяхме загрижени именно за това. Дефицитът по текущата сметка нарасна доста през изминалата година и това се случи в период, когато правителството трупаше излишъци и значително бе ограничило разходите си. Безпокойството ни бе породено от това, че ако всичките средства се изразходят според първоначално заложения бюджетен дефицит за 2003 г., правителството допълнително би влошило състоянието на дефицита по текущата сметка. Смятаме, че намалението на бюджетния дефицит за 2003 г. до нулево равнище е подходящо решение.
Необходимо е също да се овладее нарастването на банковото кредитиране. Надяваме се, че мерките, които БНБ прилага, и по-конкретно упражняваният надзор над отделните банки, ще помогнат за овладяването на този процес. Надяваме се това да доведе и до по-умерени темпове на нарастване дефицита по текущата сметка. Нашата прогноза е, че той ще се стабилизира малко или много в сравнение със сегашния си размер и състоянието му значително ще се подобри през следващата година.
Въпрос:  Каква е прогнозата на МВФ за дефицита по текущата сметка за 2004 година?
Джеймс Роуф: Очакваме той да достигне 7-7.25% от БВП. За тази година прогнозираме 7.5-8%, така че очакванията ни са за по-малък дефицит по текущата сметка през следващата година.
Въпрос:  Запазихте и разходите под черта. какво ви накара да приемете това искане на правителството?
Джеймс Роуф: Всъщност това, което се договорихме с правителството за разходите, записани под черта в бюджета, е, че те ще бъдат изразходвани, когато макроикономическата ситуация е достатъчно добра. Имаме редица безпокойства относно изразходването на парите за изграждане на пътна инфраструктура, които имат най-голям дял от тези разходи. Опасяваме се дали това е най-ефективният начин за използване на средствата, дали изразходването им ще стане напълно прозрачно и най-вече дали външната обстановка и макроикономическата ситуация като цяло биха позволили подобни разходи. Ние се съгласихме с предложението на правителството да се изчакат резултатите от изследването на Световната банка за необходимите за изграждането на пътна инфраструктура разходи, което се прави в момента, да изчакаме до втората половина на 2004 г. и едва тогава да извършим трансфер, но само при условие че макроикономическата ситуация се подобри.
Въпрос: А каква е реалната вероятност тези разходи да бъдат материализирани?
Джеймс Роуф: Не бих желал да коментирам вероятностите. Всичко зависи от посочените фактори. Наистина, очакваме подобрение на макроикономическата ситуация и на състоянието на дефицита по текущата сметка, но да се правят прогнози е доста трудно и както виждате, тази година очакванията ни не се сбъднаха. Мисля, че не е толкова важно да обмисляме вероятностите, а да разполагаме с необходимите резерви, за да можем да се справим в случай на нужда. Това е най-конструктивният подход и българското правителство го използва.
Въпрос: А какво е мнението на фонда за структурата на бюджетните разходи за 2004 г.? Успяхме ли най-накрая да постигнем рационализация?
Джеймс Роуф: За нас най-важен е крайният резултат, какъв е окончателният вариант на бюджетния дефицит. Но е добре, че в бюджета са предвидени средства за делегираните от държавата дейности на общините. Би следвало да се предотвратят проблемите с натрупването на задължения, каквито имаше тази година. Предвидените реформи в здравеопазването също не бива да водят до натрупване на задължения към болници и за лекарства. Добре е, че са увеличени разходите за здравеопазване, тъй като страната изпитва особена нужда от това.
Съществуват и области, които според нас се нуждаят от повече реформи, като образованието и железопътната инфраструктура. Бихме искали да видим по-бърз напредък в тези области, но като цяло сме доволни от бюджет 2004.
Въпрос:  Как бихте коментирали предложението на Министерството на финансите за ежегодно променящ се размер на фискалния резерв, т.е. той да бъде определян от по-голямата от двете величини - плащанията по дълга за следващата година или 85% от плащанията по дълга за следващите 3 години?
Джеймс Роуф: Мисля, че това е много разумен показател за минималния размер на фискалния резерв. В момента реалното му ниво е значително над този минимум. Не мисля, че от Министерството на финансите имат предвид това равнище да се достига всяка година, целта е да гарантират, че разполагат поне с толкова. Струва ни се, че това е добра предпазна мярка.
Въпрос: Това беше последният преглед на двегодишното стенд-бай споразумение. Бихте ли коментирали изпълнението на критериите по програмата? Налице ли са някакви закъснения?
Джеймс Роуф: Това е поредното успешно стенд-бай споразумение за България. Ние сме наясно, че в страната има известно нетърпение спрямо бързото подобряване на условията на живот, но смятаме, че от макроикономическа гледна точка правите най-доброто, на което сте способни. Икономическият растеж е доста висок, инфлацията е ниска, безработицата намалява с драстични темпове. Като цяло програмата е много успешна и почти всички критерии са изпълнени. Както във всяка програма, и в нея има области с известни отклонения от предварително планираното, но при някои като фискалната политика нещата се развиват дори по-добре от планираното.
Въпрос:  Кои са все ощ проблемните области?
Джеймс Роуф: Някои от структурните реформи не се развиват с достатъчно бързи темпове, както е предвидено по програмата.Такъв е случаят с въвеждането на БУЛСТАТ като единен номер за данъчни цели. Но мисля, че по-важното е, че цялостното изпълнение на макроикономическите критерии е добро.
Въпрос:  Договорихте ли някакви допълнителни стъпки по действащото споразумение, които да бъдат изпълнени до заседанието на изпълнителния борд на фонда през февруари?
Джеймс Роуф: Дискутирахме с правителството този въпрос само предварително, като сега трябва да се върнем на него и да го обсъдим с ръководството на МВФ. Но аз не виждам конкретни проблеми, които биха могли да изникнат до заседанието на фонда.
Въпрос:  В такъв случай може ли да се каже, че България е на път да приключи успешно сегашното споразумение с фонда?
Джеймс Роуф: Да, може. Все пак всичко може да се случи, но мисията на фонда остана доволна от изпълнението. Сега трябва да действаме по процедурата - да изготвим доклад, да го представим на изпълнителния борд и да обясним какви са основанията да смятаме, че България се справя добре, а бордът от своя страна трябва официално да одобри прегледа - най-вероятно в началото на февруари 2004 г. Очакванията ни са, че нещата ще се развият така, както е планирано.
Въпрос:  Какви ще са ефектите за българия от сключването на предпазно споразумение с фонда?
Джеймс Роуф: Ефектите ще са сходни с тези от сегашната програма. Сключването на ново споразумение с МВФ е решение на правителството дали иска фондът да продължи работата си в страната, а българското правителство намекна, че би желало това. Основните предимства за България са свързани с помощта и съветите, които МВФ оказва и предоставя във връзка с установяването на дадена политика. Присъствието ни в страната предоставя възможност за оценка и одобрение на водената политика, като по този начин чуждестранните и местните инвеститори придобиват правилна представа за състоянието на страната.
Въпрос:  А можем ли да минем без подписването на ново споразумение с фонда?
Джеймс Роуф: Ние сме поканени в страната от правителството, т. е. то е решило, че изгодите, които България ще получи при подписването на ново споразумение с фонда, превъзхождат цената, която трябва да се плати, защото присъствието на МВФ в България все пак си има цена - правителството трябва да обяснява политиката си, да се споразумява по програмите, да извършва прегледи. Но то е решило да подпише ново споразумение и аз вярвам, че МВФ ще го подкрепи. Въпрос: В България сте от няколко месеца и навярно вече сте придобили представа за състоянието на страната като цяло. Какви предизвикателства очаквате по време на престоя и работата си тук?
Джеймс Роуф: За мен винаги е предизвикателство да опозная добре дадена страна, да мога да обясня икономиката и политиката й на колегите си във Вашингтон, а също да обясня и на хората в тази държава защо е важно да следват определена политика и защо МВФ върши точно това. Мисля, че това ще е и основното предизвикателство при работа ми в България през следващите няколко години. 

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив