26 Септември 2020, 07:03 Днес (0) | Вчера (9)

Проф. Стефан Стоилов: Парламентът да разпределя бюджетните излишъци

21 Ноември 2003 в-к "Монитор" по статията работи:
A+ A-

Всяка година в общинските бюджети се залага дупка

Професор Стефан Стоилов е роден през 1928 година. Завършил е Висшия икономически институт "Карл Маркс", сега УНСС. Работил е 30 години в Икономическия институт на БАН. Четири години е бил експерт в централата на СИВ в Москва. В първото правителство на Андрей Луканов е министър без портфейл. Бил е депутат във всички Народни събрания от Великото до 38-мото.


Въпрос: Проф. Стоилов, реалистичен ли е бюджетът за догодина?

Проф. Стоилов: Той е израз на провежданата през последните 4 години крайно консервативна фискална политика. Тя се реализира в условията на валутен борд, когато отсъстват инструментите на монетарната политика. Това означава, че и догодина бюджетът няма да бъде използван като инструмент за правене на силна икономическа политика, която да стимулира растежа и да осигурява високи темпове на модернизация на националното стопанство. Това, че през последните няколко години БВП нараства с 4-4,5% годишно почти не зависи от провежданата от правителствата икономическа политика, в това число и от фискалната.

Въпрос: Ще успеем ли да наваксаме спада в икономика до приемането ни в Евросъюза?

Проф. Стоилов: Икономиката на България влезе в цикъл на възстановяване на осигуряване на високи темпове на растеж. Развитието на страната, с оглед и на проблемите, пред които сме изправени по пътя към ЕС - необходимостта от по-бързо преодоляване на огромните разлики в икономическите и социални критерии и стандарти на ЕС, е недостатъчно. Очевидно е, че без силна икономическа политика, която да осигури на страната 30-40% увеличаване на темповете на растеж, и без активна бюджетна политика, която да води към увеличаване участието на държавата в развитие на инфраструктурата, няма да успеем. Точно в последната сфера ние изоставаме спрямо останалите страни в преход. Държави като Румъния и Хърватия имат многократно по-големи от нас годишни инвестиции в развитие и модернизиране на инфраструктурата.

Въпрос: Това не противоречи ли на плановете на правителството за изтегляне на държавата от икономиката?

Проф. Стоилов: Очевидна е несъстоятелността на тази елементарна учебникарска теза за бързо изтегляне на държавата. Тъкмо в условията на предприсъединителния процес, държавата трябва да се ангажира с по-голямо участие в инфраструктурните проекти. Това не означава, че тя навлиза в икономиката и така отнема територии на частния бизнес. Към това трябвада добавим и необходимостта от финансово рамо на трудно протичащите реформи в здравната сфера и в по-малка степен в образованието.

Въпрос: Не са ли достатъчно парите, които бюджетът и касата отпускат за здравеопазването за догодина?

Проф. Стоилов: Май трябва да се съгласим с оценките на експертите, че здравната ни система не работи на принципа да се плаща за свършена работа. Реформата в тази система започна без някакво сериозно обмисляне. През 1998 г. тя стартира на базата на един проект, подхвърлен от чиновник от Световната банка, без някакви сериозни обсъждания и търсене на силен съвременен, модерен проект за реформиране на системата. Точно затова, на фона големите, остри и засилващи се проблеми в здравеопазването, парите, които се предвиждат за здравеопазване, няма да бъдат достатъчни. Непростимо се забави преструктурирането на здравната мрежа. Изпълнителната власт не успя да премахне причините, които водят до големи дефекти в лекарствената политика и където потъват също огромни средства. Като прибавим и неоправданите разхищения за разкош на здравната каса, става ясно, че една част от допълнително заделените средства просто пропадат. Затова не са виновни гражданите. Статистиката показва, че през последните 2 години те заделят за здравни услуги отделно от това, което се предвижда по консолидирания държавен бюджет, между 600 и 800 лева от оскъдните си силно свити доходи. Може би е време да бъде променен режимът на използване на части от големия резерв на здравната каса.

Въпрос: Има ли сфери, където отпуснатите за догодина средства са необосновано високи?

Проф. Стоилов: Неоправдан приоритет в бюджет 2004-а е държавната администрация. Там ръстът на средствата също е един от най-високите. Вдига се издръжката, разходите за заплати. Излиза, че чрез бюджета за догодина България се стреми да реши проблема за увеличаване на административния си капацитет не чрез повишаване качеството на работещите в тази област хора, а чрез непрекъснато вдигане на бройките, на разходите за сгради, на издръжката им. Експертите са единодушни: екстензивното развитие, на което сме свидетели, не решава проблема. Това не е пътят.

Въпрос: А ще бъде ли решен догодина проблемът с неразплатените средства от общинските бюджети?

Проф. Стоилов: Това е практика, която има вече 5 годишна история. Всяка година в бюджета за общините се залага финансова дупка. През 2003 г. има известно намаление, но съществуването й е безспорен факт. И идущата година общините отново няма да бъдат в състояние да покриват своите разходи. Раздаването на няколко пъти през годината на средства от формиращите се излишъци в републиканския бюджет е порочна практика. Тя поставя редица общини в крайно тежко и притеснено състояние. Разпределението на средствата зависи от волята на правителството, респективно от министъра на финансите. Има място за политически сметки. Дали да се даде на община хикс, на община игрек - не.

Въпрос: Как може да се избегне това?

Проф. Стоилов: И в случая се сблъскваме със стар проблем. Трябва да има законов механизъм, който да предвижда разпределението на бюджетния излишък. Многократно е мислено за промяна на устройствения закон на бюджета. Внасяни са и предложения в това отношение. За да се свърши работата, е достатъчно само едно заседание на бюджетната комисия. Но това може да стане само, ако има политическа воля процесът да бъде регламентиран.

Въпрос: В края на годината ли трябва да се разпределят събраните над предвиденото в бюджета средства?

Проф. Стоилов: Според мен това трябва да става на два-три пъти през годината. Каква ще бъде окончателната сума става ясно едва през ноември. Потребностите на страната обаче налагат такова разпределение да се извършва и по-рано. Идеята е министърът на финансите да внася своите предложения за използване на части от този излишък за определени цели в бюджетната комисия. Така Народното събрание ще бъде участник в преценката и във взимане на решенията къде колко да бъдат използвани.

Въпрос: Колко очаквате да е излишъкът тази година?

Проф. Стоилов: Още през 1998 г. квалифицирах разработваните бюджети като лениви в приходната част. И числата, с които можем в настоящия момент да си послужим, показват, че за 5 години сумарно са стигнали до 4-4,5 млрд. лв. Това не е малка сума. Основната причина за формирането на тези излишъци е, че се залагат твърде много резерви и много буфери. Всичко това се оправдава с много рискове за бюджета. Тоест, т.нар. рискове се превърнаха в инструмент, който твърде произволно се използва.

Въпрос: Как се крият приходите?

Проф. Стоилов: По линията от приходите от ДДС е заложен 250 млн.резерв. Аргументите са два - ако отчетем сложната динамика от вноса, откъдето идват главните постъпления на ДДС, увеличението на планирания БВП е с около 8% в номинално изражение. Ако допуснем минимално подобряване на събираемостта, числото, което беше заложено за 2003 г., се очертаваше като занижено точно с посочената сума. Динамиката на вноса се оказа много по-голяма, от предвижданата. Увеличението е 30-40%. Това безспорно изпомпва постъпленията от ДДС. Затова сега се отчита, че главният фактор за това превишение на фактическите приходи, спрямо планираните, са големите постъпления по ДДС. Друг резерв се залага, като се проектира едно по-високо равнище на лихвите в Щатите и в Еврозоната, спрямо това, което реално се очертава от тенденциите. По този начин отново се залага резерв откъм разходите.

Въпрос: Колко над предвиденото ще събере държавата само от тези две пера?

Проф. Стоилов: По линията на ДДС превишението през тази година би трябвало да бъде от порядъка на 300-400 млн. лв. спрямо планираното. Така че към края на годината се очертава излишък от около 3/4 милиарда лева.

Въпрос: Може ли да се улови тази тенденция в следващия бюджет?

Проф. Стоилов: Разбира се. Даже и да се предпостави два пъти по ниска динамика на вноса спрямо тазгодишната, пак се налага корекция поне от 250-300 млн. лв.

Въпрос: Приемате ли идеята за инвестиране на пари от фискалния резерв в инфраструктурни проекти?

Проф. Стоилов: Моето мнение е, че всичко което бюджета мобилизира, за да бъде използвано за увеличаване на инвестициите за подпомагане на икономическия растеж ,заслужава адмирация. Големият проблем е всичко това да бъде направено в ясни, прозрачни условия, в наличието на законова регламентация.

 

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив