Премиерът даде интервю за телевизия Euronews в деня на подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз
Господин министър-председател, действителното присъединяване на България към Европейския съюз би могло да бъде забавено, ако се реши да се задейства предпазната клауза. В такъв случай какво е Вашето мнение за тази предпазна клауза и какви биха могли да бъдат последиците от евентуално забавяне?
Мисля, че това е начин да бъдем подтикнати да действаме със съзнанието, че съществува и този вариант. Във всички случаи ние възнамеряваме да продължим да работим активно до януари 2007 г. и, разбира се, след това.
Все пак безпокои ли Ви наистина тази клауза, последиците от едно отлагане...
Това би било по наша вина, но се надявам да не се случи.
Според проучванията резултатите от парламентарните избори през юни в България са неясни, българската социалистическа партия е с изгледи да спечели. Не се ли страхувате, че всички започнати мерки, за да отговорите на Европейския съюз, биха имали висока политическа цена?
Днес това би могло да изглежда като жертва и да не се разбере веднага. Но с времето за всички става ясно, че членството е главната цел. Представените в парламента партии имат консенсус за присъединяването. Трябва да се приеме не само положителната му страна, но и отговорностите. А що се отнася до мерките - ако в продължение на четири години ние стабилизирахме макро икономиката, то сега приоритет са хората: образованието, здравеопазването и редица важни мерки за гражданите.
България участва в работата по конвенцията за европейска конституция. Какъв е Вашият анализ за цялостния дебат, разразил се по европейската конституция, и в частност дебатът във Франция около бъдещия референдум за конституцията?
За мен това е точно както бе при приемането на еврото, когато хората го докоснаха, възприеха и си дадоха сметка, че Европа се превръща в нещо реално и сериозно. Така, според мен, е и за конституцията. Всички трябва да направят още една стъпка. Но, разбира се, понякога може да има безпокойство в някои страни или политически съображения, но в края на краищата, мисля че трябва да има успех. Като убеден европеец, какъвто съм аз, считам, че трябва да се направи възможното, за да бъде приета тази конституция, от всички.
Въпросът за присъединяването на Турция към Европейския съюз също предизвиква много вълнения. Как възприемате тази полемика и Вие благосклонен ли сте за това присъединяване?
В продължение на 50 години Турция се схващаше като европейска държава, като много важен член на НАТО, а изведнъж, когато се заговори за пари или за други неща, се счита, че тя не е европейска. Това е логика, която не е убедителна за мен.
Една от целите на Вашето правителство бе и влизането в НАТО. Това променя ли отношенията ви с Русия на господин Путин?
Мисля, че руското правителство е прагматично и си дава сметка за развитието на нещата. Впрочем Русия прояви голямо разбиране, защото е трудно все пак да видите за такъв кратък период, че Варшавският договор вече не съществува, че повечето или практически всички негови членове в Европа станаха членове на НАТО. Все пак НАТО е периметър на сигурност, а не е пакт срещу нещо или срещу някого, още по-малко срещу Русия.
Въпрос: Вие съобщихте за изтеглянето на българския контингент от Ирак до края на годината. Поддържате ли това решение, каквото и да се случи?
Много се спекулира по този въпрос. Затова трябва много предпазливо да се отнесем към него и видим как ще се развият нещата в Ирак, какво прави коалицията, становището на Обединените нации, разбира се и нашето обществено мнение. За момента има съгласие да се остане до края на годината.
Сигурен ли сте, че България ще влезе в Европейския съюз през 2007 година и ако да, как мислите – България ще бъде част от тази нова Европа, за която говори г-н Ръмсфелд, или се чувствате по-близък до старата Европа?
Не разбирам философски или исторически погледнато какво означава стара или нова Европа при сегашните обстоятелства, при които живеем. Считам, че има една Европа. От друга страна, дали България ще влезе зависи от усилията, които полагаме –и това правителство, но надявам се и следващото. Убеден съм, че то ще има същата цел. Трябва, разбира се, да бъдем готови като изпълним това, което се изисква от нас, например съдебната реформа. Това е условие, без което не може. Мисля, че сме на прав път.
