БОРИКА има добро бъдеще, заяви подуправителят на БНБ
От гледна точка на ресорите ви в БНБ кои са основните събития, които белязаха миналата година?
- През 2003 г. Българската народна банка реализира един изключително мащабен проект, който ще има особена стойност не само сега, но и за дълги години напред. Това е внедряването на новата платежна система РИНГС. Основната й цел е намаляването на системния риск в банковата система, като в резултат от това се постига и съществено подобряване на ефективността от дейността на търговските банки. Проектът беше внедрен в средата на 2003 г. и до този момент системата функционира изключително стабилно и не е създавала проблеми. Всекидневно през РИНГС преминават около 2000 плащания, което на фона на общия брой плащания на ден, който е 110-120 хил., е твърде малко. От друга страна обаче, обемът на тези плащания е 400 - 500 млн. лв. на ден. За сравнение през останалите платежни системи на ден се обработват 120-140 млн. лв.
Сбъднаха ли се очакванията през РИНГС да преминават около 20% от плащанията, но те да представляват 80% от общата сума?
- Не, не е точно така. Общият брой на плащанията е по-малък и относителният размер на сумата не е чак толкова голям. Но наблюдаваме един устойчив тренд на нарастване на плащанията от началото на внедряването на системата. Банките започнаха да работят с нея малко плахо, което е нормално. Освен нормативно изброените видове плащания през системата могат да преминават и всички други плащания, като техният брой, общо взето, представлява около половината от плащанията през РИНГС. Този факт показва, че с тази система сме създали нова банкова инфраструктура с изключителна полза за бизнеса. Беше извършен и международен одит на системата, не само на нейната функционалност, но и на организацията на дейността й и на правната рамка, в която тя функционира, като получи изключително задоволителна оценка. РИНГС е така изградена, че по много лесен начин ще може след присъединяването ни към Европейския съюз да се свърже с европейската система ТАРГЕТ. Системата за плащания на "Банксервиз" беше изцяло променена, пренаписана, доразвита, качена на нова платформа. Това по същество представлява не модернизиране на старата БИСЕРА, а внедряване на една напълно нова версия на БИСЕРА. Това също премина изключително гладко и без проблеми.
Какво предстои в най-близко бъдеще?
- Предстои много важна законодателна инициатива, свързана с изготвянето на нов закон за плащанията. Сега материята за платежните системи е уредена съвсем фрагментарно в Закона за БНБ и Закона за плащанията, въз основа на което бяха издадени Наредба 3 и Наредба 16. Това съвсем не е достатъчно и във връзка с това, както и с цел хармонизиране с някои от европейските директиви за плащанията ние трябваше да създадем нов законодателен акт. Той трябва да отрази натрупаното досега и това, което се изисква за в бъдеще с оглед нашето присъединяване към ЕС. Такъв акт вече е изготвен и той ще обхване материята за плащанията в страната, за презграничните плащания, за структурата и начина за функциониране на платежната система, за надзора на платежните системи и за уреждане на споровете във връзка с плащанията. Също така в него ще се включат и електронните платежни инструменти. Ще се опитаме да обхванем цялостно материята, свързана с плащанията.
Сериозни промени предвиждат ли се?
- Не. Оценката на модела на платежната ни система беше изключително висока и поради това нямаме намерение да го променяме. Материята, която сега е в наредби, ще я пренесем в закон.
Появиха се информации, че в закона ще се въведе ограничение за кешови разплащания, например за суми над 5 хил. лв.?
- Не сме обсъждали и не сме имали предвид такива разпоредби. БНБ няма законодателна инициатива. Ние ще свършим работата по проектозакона, но после той ще премине през работна група, която е свързана с главата "Свободно движение на капитали" и се ръководи от представители на финансовото министерство. То ще го внесе в Министерския съвет и оттам - към парламента.
Предстои Централният кредитен регистър да работи по нов начин. Какви са вашите очаквания?
- Работата по него е напреднала съществено. Приключили са промените в нормативната уредба, които позволяват включването и на малките кредити. Ще се подобри съществено и комуникацията между регистъра и клиентите, като изградим онлайн предоставяне на информация. Банките обаче трябва да положат допълнителни усилия, за да развият собствените си информационни технологии, за да регистрират своевременно всеки одобрен кредит. Това ще позволи и информацията от регистъра да е най-актуална. Ние гледаме на него и като една от фините мерки, свързани с кредитната експанзия. Смятам, че влизането в сила на новия кредитен регистър ще има повече ефект за кредитоискателите, отколкото за кредитодателите.
Има ли място и смисъл за кредитен регистър, който да бъде ползван не само от банките, а и от други институции?
- Този въпрос се поставя от различни институции, но законодателно в момента това не е възможно. Може да стане само с промяна в Закона за банките. Досега обаче убедителни аргументи за ползването на този регистър от други организации извън банките не съм чувал. Все пак ние боравим с банкова тайна и трябва да се грижим за нея. Други организации биха могли да подобряват управлението на риска при тях по други начини.
Какво става с приватизацията на БОРИКА?
- Следваме една добре обмислена посока. Предоставили сме на Асоциацията на търговските банки стратегическия бизнес план за развитие на БОРИКА за пет години напред и очакваме реакцията им, за да изградим окончателен план за бъдещето на дружеството. Ако секторът се консолидира около единно виждане по какъв път ще се развива операторът, следващата стъпка е продажбата му. Едновременно с това тече пререгистрацията на компанията от ЕООД в ЕАД, което също ще улесни продажбата.
Какво е виждането на БНБ за развитие на БОРИКА - ново дружество ли ще бъде създавано за покупката, какво ще е отношението към банките, които изграждат собствени картови системи, как ще се
разпредели дяловото участие между банките и пр.?
- Това е бъдещ етап. В стратегията не се визира изобщо начинът на продажба на дружеството. Там е описано развитието на компанията съгласно Наредба 16. Нормативната уредба позволява на всички търговски банки да изграждат авторизационни центрове (със собствена картова система - бел. ред.), ако виждат икономически смисъл в това. БОРИКА и за в бъдеще ще събира и ще обработва всички плащания с банкови карти на територията на страната. Това е схема, която според нас е най-безрискова и която осигурява стабилността на платежната система. Всякакви други промени биха довели до дестабилизация и не са в интерес на финансовата стабилност на страната. БОРИКА има добро бъдеще. В момента има едно задържане на инвестиционните намерения, тъй като формирането на новата структура на собственост трябва да се отрази и върху инвестиционната програма. Бих дал за пример въвеждането на риск-мениджмънт системата. Тази инвестиция е сериозна и ще бъде направена, след като новият собственик реши дружеството да го направи. БОРИКА е добре капитализирана, с добра печалба за миналата година и средства за инвестиции има.
Очаквате ли проблеми при разпределението на дяловете в БОРИКА между банките и БНБ ще се намеси ли като арбитър, ако това стане?
- Това е много труден въпрос. Варианти могат да се намерят много - да се отчита степента на участие на отделните банки в този бизнес като брой и обеми плащания, като брой терминали. Може да се определи и лимит за участие на всяка банка, за да не се дава възможност на една или няколко институции да упражняват контрол върху БОРИКА. Това предстои, най-трудните въпроси сме ги оставали за накрая.
Очаквате ли всички банки да се включат в приватизацията на БОРИКА?
- Ние ще предложим на всички банки и се надяваме възможно най-много да участват, тъй като БОРИКА така или иначе ще обслужва всички банки.
БНБ ще запази ли дял?
- БНБ може да запази дял, но това не е определящо. Целта е посредством предоставянето собствеността върху БОРИКА на банките те да поемат отговорност и инициатива за развитието на този бизнес. Това си е техен бизнес, а не на централната банка. За нас единствено е важна сигурността на системата.
Кога очаквате да приключи приватизацията на БОРИКА?
- Очаквам до края на май заедно с АТБ да сме наясно със стратегията за развитие на дружеството. Въпросът как да бъде разпределен акционерният капитал между потенциалните купувачи няма да се разреши толкова лесно и бързо. След това идва летният период и може би есента е реалистичният срок, в който ще се реши бъдещето на БОРИКА.
Божидар Кабакчиев е член на управителния съвет на Българската народна банка, подуправител и ръководител на управление "Банково" от 1999 г. Преди това е бил директор и заместник-директор за България, Полша и Албания в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) от 1997 до 1999 г. Бил е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация през 1994 г. В момента е председател на борда на "Банксервиз" АД и на Националния съвет за платежни системи, заместник-управител за България в Световната банка, ЕБВР, IFC и др. Роден е през 1956 г., завършил е Висшия икономически институт в София. Женен е, има две деца.
