Гилермо Артур, председател на Международната федерация на администраторите на пенсионни фондове (FIAP)
Гилермо Артур е от Чили. Адвокат. Председател е на Асоциацията в Чили и на Международната федерация на администраторите на пенсионни фондове (FIAP). Бил е министър на труда. Автор на множество материали за пенсиите.
Господин Артур, моля да представите международната организация, на която сте председател.
Международната федерация на администраторите на пенсионни фондове (FIAP) обединява всички асоциации от държавите, провели реформи на основата на капиталовите системи с индивидуални партиди. Тези
асоциации се намират главно в Латинска Америка и в Централна и Източна Европа. Членове на FIAP са институции от 21 страни. Общото, което ни свързва, е капитализирането на средствата и управлението
им от частни дружества. Всички държави-членки на FIAP направихме промени към капиталовата система, при която активните работещи плащат за пенсиите на пенсионираните бивши работници. Както знаете,
това бе обусловено от настъпилата демографска промяна, при която населението остаря и не можеше да се поддържа система, при която младите да финансират възрастните, тъй като младите ставаха все
по-малко на броя за сметка на възрастните. Поради това системите се развиват в такава насока, че работещите да спестяват и да се осигуряват пенсионно за старини, а управляващите дружества на тези
средства ги инвестират в различни дейности от името на осигуряващите се. Доходността (печалбите) от тези инвестиции принадлежат изцяло на работещите. Това е в основни линии същността на системата.
Как ще коментирате прехода на Чили към изцяло частно пенсионно осигуряване?
Ще ви дам пример със себе си: при прехода на Чили от разходопокривната към капиталовата система, ми дадоха акции – израз на моите спестявания в предишния вид фонд. Други държави обаче,
например Аржентина, запазиха смесена система, при която част от осигуровките, които плащат работещите, отива в разходопокривната система, а друга част отива в капиталовата система. При трети
държави, като Колумбия, работещият може да избира между капиталов или разходопокривен модел. И така, в Чили разходопокривният модел бе заменен от капиталов такъв, но държавата гарантира и
една минимална пенсия. Например, ако моите спестявания и пенсионни осигуровки по една или друга причина не са достатъчни за минимална пенсия, държавата добавя размера на средствата, които не
достигат. Трябва да се разбере – старата разходопокривната система и новата капиталова система имат за цел да заместят приходи, които означава, че те не решават проблема на хората, които никога не
са плащали осигуровки. Поради това капиталовата система е част от многостълбова система. В нея управляващите дружества финансират пенсията на работниците, плащали совите осигуровки . И ако някой
работещ се е осигурявал, но тези осигуровки са недостатъчни, държавата додава онова, което липсва. Но ако даден човек не се е осигурявал никога и принадлежи към бедните слоеве на населението,
тогава държавата дава социална пенсия, която наричаме социална помощ.
Кой, според Вас, е най-удачният пенсионен модел за държавите в преход?
Смятам, че разходопокривната система вече не може да даде резултати, тъй като населението остаря и
във всички държави нарасна броят на лицата над 65-годишна възраст. От друга страна, навсякъде намаля раждаемостта, поради което вече не може да функционира система, базираща се на финансиране между
поколенията. В началото на 80-те години в Чили на 12 работници се падаше по един пенсионер. В началото на 2000-та година на всеки пенсионер се падат по 2-ма работещи. Поради това смятам, че
най-адекватната система е капиталовата система, при едно силно участие от страна на държавата, която решава проблема при пенсиониране на лицата, които по различни причини не са натрупали средства.
Как оценявате развитието на българския пенсионен модел?
Считам, че страните от ЦИЕ и в частност България направиха преход към капиталовата система с голям успех.
Тук обаче искам да подчертая, че инвестиционната политика на пенсионните фондове има огромно значение за всяка държава, въвела капиталовата система. Той като това са обществени спестявания, инвестициите са много силно контролирани от регулаторните органи. При някои регулатори има тенденция към диверсифициране на портфейла и използване на тези средства само в рамките на държавата. Това влияе отрицателно върху спестяванията на работещите. В Чили системата съществува от 25 години. Ние сме достигнали до ниво на активите от 100 млрд. долара. От тях 30 млрд.долара представляват осигуровките на работещите и 70 млрд. долара са от доходността, получена от инвестициите на фондовете. Разбира се, ние имаме по-дълга история и при нас имаме голяма либерализация на инвестициите – използват се всички инвестиционни инструменти.
Какъв процент инвестирате в чужбина?
Досега 33% можеха да се инвестират извън страната. Властите увеличиха съвсем скоро този процент на 45. Тоест, 45% могат да се влагат извън Чили и 55% - в страната. След 1 година ще достигнем 80%
инвестиции в чужбина.
Държавата не се ли притеснява от това инвестиране на парите на работещите навън?
По същество те остават в икономиката на държавата. Осигуровките на работещите са 3 млрд. долара годишно. Пенсионните фондове в Чили трябва да инвестират 7 млрд.долара годишно . Пазарът на ценни
книжа обаче не разполага с толкова много инструменти, поради което е необходимо да се разреши тези инвестиции да излизат извън страната.
В какво точно инвестират фондовете в Чили?
Акции на дружества, акции на предприятия, ипотечни облигации. Фондовете участват във финансирането на пътища, летища, пристанища.
Може ли в Чили осигуреният да си изтегли парите преди навършване на пенсионна възраст?
Той може да изтегли тези спестявания само като пенсия, но това може да стане и предсрочно. Ето един пример как точно може да го направи: аз трябва се пенсионирам на 65 години (пенсионната възраст в
Чили е 65 г. за мъжете и 60 – за жените). Но ако финансирам моя фонд, а той формира такава доходност, че спестяванията ми достигнат 70% от заплатата, мога да се пенсионирам и по-рано, преди
навършване на определената пенсионна възраст.
Какъв бе ефектът от стартирането на мултифондовете в Чили?
Мултифондове има в Чили, Перу, Мексико и Словакия. Допреди създаването на мултифодовете, осигурените имаха само 1 алтернатива за инвестиции и тя бе еднаква и за млади, и за стари, и за любителите
на риска, и за по-консервативно настроените. Все едно да се ушие сако, което да стои еднакво добре и на високи, и на ниски, и на слаби, и на пълни. Понастоящем в Чили и Мексико има 5 алтернативни
фондове. Съществуват агресивни фондове, при които има висок процент променлива доходност. Има и консервативни фондове, които не са с такава променлива доходност. Финансовата литература твърди, че
агресивните фондове са по-рентабилни в продължителен период от време, но когато хоризонтът пред осигурения се скъси, защото човекът е в по-напреднала възраст, тогава се препоръчват консервативните
фондове.
С присъединяването си към ЕС България въведе и още еди тип фондове – по професионални схеми. Има ли такъв тип фондове в Чили?
Не.
Ако трябва да обобщите, кои са основните проблеми, които стоят пред пенсионните схеми?
Нека говорим за Западна Европа. Там се създава гигантски дълг, а това означава в настоящето да се направи оценка на пенсиите, които трябва да се изплатят в бъдеще. Когато едно лице се
прехвърли от разходопокривната в капиталовата система, какво се прави в отделните страни с разходопокривните системи? Те отлагат във времето решението, като правят малки приравнявания; намаляват
печалбата; увеличава вноските, но с тези мерки проблемът не се решава. За да се превърне системата в капиталова, трябва да се заяви дълг към всички пенсионери и да се направят разчети как да се
изплати този дълг. Това е едно много трудно решение, поради което в Западна Европа то все още не се взема.
В интервюто са използвани въпроси и от други медии.
