Глобалната финансова криза ще се усети от всички

Създаването на наша собствена застрахователна компания е въпрос на икономическа обосновка, коментира пред Insurance.bg Петя Димитрова, изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Пощенска банка

Петя Димитрова започва кариерата си през 1996 г. в американското посолство като асистент на американския консул. В периода 1998-2003 г. заема поста старши мениджър одитор в PricewaterhouseCoopers, където подготвя пазарни проучвания, бизнес планове, финансови доклади, due diligences, одит на мултинационални компании. Участва и в проекти на международни институции като Световната банка, ЕК, ЕБВР и др.
През 2003 г. се присъединява към екипа на Пощенска банка като главен финансов директор, от 2005 г. насам е прокурист на банката, а след обединението на Пощенска банка с ДЗИ Банк заема длъжността изпълнителен директор и член на Съвета на директорите.
Придобива професионалните си квалификации в Англия, Гърция, Белгия, САЩ. Има две магистърски степени - по финанси и банково дело от СУ "Св. Климент Охридски" и от УНСС, както и магистърска степен по бизнес администрация от университета в Шефийлд.

Г-жо Димитрова, какво най-общо се промени след сливането на Пощенска банка и ДЗИ Банк?
Банката стана по-голяма, имаме по-голям пазарен дял – ние сме сред топ банките в България, имаме по-голяма клонова мрежа, имаме повече достъп до всяко населено място, по-близко сме до нашите клиенти, надяваме се, че предлагаме по-голямо разнообразие от услуги, по-качествени, с повече потенциал. Сливането – независимо дали е в банкова или друга институция, винаги е сложен процес. Годината на сливане винаги е трудна и е период на преход, в който се случват много неща. Това, което беше най-позитивното при нас, бе, че успяхме да приключим сливането успешно за много кратко време, без сътресения – нито на пазара, нито на ниво клиент. Не смятам, че нашите клиенти въобще са усетили, че преминаваме през този процес. Дори наши партньори и инвеститори, които наблюдават страната отвън, както и от компанията-майка, бяха безкрайно учудени, че подобно нещо може да се случи за рекордно кратко време.

Беше обявено, че след сливането на двете банки ще наложите юридическото име – Юробанк И Еф Джи България. Очакваше се това да стане през 2008 г. Как върви този процес?
Официално ние сме Юробанк И Еф Джи България. Искахме обаче процесът на смяна на името да е плавен, тъй като това се извършва бавно в каквато и да е икономика. Изграждането на бранд е може би едно от най-трудните неща в цял свят, не само за нашата страна. Като търговска марка оставихме „Пощенска банка“ за известен период от време, но винаги отдолу, във всичките ни реклами, посочваме, че тя е член на групата EFG. Смятаме през 2009 г. да засилим този процес.

Но не сте се отказали от налагането на новото юридическо име?
Не, категорично.

Какво сочат резултатите на банката за полугодието и как се отразяват те на бъдещите ви стратегически планове?
Без да изпадам в цифри, банката определено се развива много добре. Ако гледаме година за година, печалбата ни расте с над 50%. Така че резултатите са много добри – нямаме притеснение, че това ще спре. Единствената причина да направим съвсем умишлено процеса на налагане на новото име по-продължителен беше хората да могат да се запознаят с него и постепенно то да се наложи като бранд. По-скоро искахме да се наложат и двете имена на пазара, т.е. хората да започнат да ни свързват с Юробанк и като име. Плюс това, ако покрай сливането бяхме наложили и новото име, щеше да бъде още по-объркващо – от една страна придобиваме ДЗИ, а пък ставаме Юробанк...

Каква е стратегията ви за разширяване позициите на банката на българския пазар?
И нашите акционери, и ние като ръководство на банката смятаме, че българският пазар има потенциал и ще продължим стратегията си за инвестиране. Инвестираме и в клонове, и в персонал, и в инфраструктура, и в IT-системи – не може да ставаш голям, без да имаш цялата инфраструктура за разрастване на бизнеса.

Нещо по-конкретно от стратегията ви, отделно направление, което смятате да засилите?
През 2007 г. пуснахме взаимните фондове и, ако нещата се развиват добре, ще изнесем тази дейност в отделна компания. Тази година създадохме инвестиционно банкиране и го изнесохме в отделна компания – И Еф Джи Секюритис. Открихме и дружество, което ще обслужва изплащането на заплатите на фирми клиенти (рayroll), което от догодина ще функционира ефективно. Имаме още някои идеи - например разрастване и откриване на застрахователен бизнес. Ние и сега го имаме като отделно звено в банката, но разсъждавахме върху идеята дали да го изнасяме в отделна компания или не.  Друга инициатива е например частното банкиране, което имаме като отделна линия, но бихме искали да го изнесем като отделен бизнес.

Главният изпълнителен директор на банката Антъни Хасиотис обяви още през миналата година, че Пощенска банка планира развитие в сферата на застраховането. Сигурно ли е, че това ще бъде чрез създаване на нова компания, а не примерно на joint venture, придобиване, или пък чрез създаване на застрахователен брокер?
По-скоро ще бъде чрез създаване на самостоятелна компания. Трябва обаче първо да го съгласуваме с нашата компания-майка, тъй като, когато се определя стратегията, тя важи не само за една държава, но и за региона.  Развиваме този бизнес от гледна точка да го имаме като самостоятелно звено в банката. Изнасянето на компания би трябвало вече да е базирано и на някакви цифри, на някаква икономическа обосновка, т.е. да има смисъла да се направи допълнителната крачка. Може би това ще стане, когато той се развие достатъчно – и като пазарен дял, и като продуктова гама. За да го отделим като нова компания, са необходими и инвестиции – иначе като бизнес го имаме. Така беше с инвестиционното банкиране – имахме го в банката, просто решихме, че по този начин ще предложим по-добра услуга, че компанията има бъдеще и пазар за развитие. Така ще постъпим и със застрахователния бизнес. Не бих конкретизирала в момента с дата или цифри.

Работите ли приоритетно с някой брокер?
Използваме най-различни. В момента няма нужда да си концентриран на пазара. Плюс това ние сме достатъчно големи, а и банката има бизнес звена, които ползват най-различни продукти и услуги.

Имах предвид конкретно за имущественото застраховане при отпускането на ипотечни кредити – не отдавате приоритет на конкретна компания или брокер, с който да работите?
Не, но с разрастването на този бизнес идеята ни е да го централизираме.

Във ваша компания?
При всички положения – в този отдел, и впоследствие – в наша компания.

Как оценявате като цяло развитието на банковия пазар в България?
Изключително позитивно, динамично. През последните 5 г. банковият пазар в България напредна много. Банковият сектор е един от водещите в икономиката в тази страна и от гледна точка на направени инвестиции, и от гледна точка на приватизация. Приватизацията в банковия сектор беше една от най-големите, т.е. като сектор тук преките чуждестранни инвестиции са едни от най-големите, изключвайки единични други сделки. От гледна точка на инвестициите, които тези компании направиха в страната – в персонал, инфраструктура и системи, в клонове и т.н., банките са едни от главните генератори на икономиката. Те непрекъснато се усъвършенстват и предлагат нови продукти. Допреди 5 г. се знаеше само за кредити и депозити, а сега има вече най-различни видове структурни продукти, типове финансиране – било то проектни, специализирани, инвестиционни... Банкирането на дребно стана много по-популярно, кредитните карти започнаха да стават по-популярни – започваме да ставаме малко по-некешово общество. Развитието наистина е много динамично и смятам, че това е добре за всички.

Доколко българските банки могат да бъдат засегнати от глобалната финансова криза?
Ние не сме изолирани, не можем да живеем извън това, което става в света. А и това, което става сега, някои сравняват по магнитуд с Голямата рецесия в САЩ. Определено ще има ефект върху всички. В Европа тепърва започва да се виждат признаците на подобна криза. Да, никоя икономика не може да върви само нагоре или само надолу – има такива моменти. Въпросът е, че този път нещата са наистина много сериозни. България все пак е развиващ се пазар. Разбира се, че ще бъдем засегнати, ресурсът ще стане по-скъп, самият поглед върху финансовите пазари – било то борсата, било рейтинговите компании, всичко като перспектива и виждане ще се промени. Аз все още се надявам, че при нас отзвукът ще е по-малък - много по-малък, отколкото в Европа и САЩ. Не може да става и дума за сравнение – ние не сме на този етап от развитието си, ние сме все още развиващ се пазар. Но ще окаже влияние не само върху банковата сфера, но и върху икономиката.

Според някои анализатори Европа може да бъде доста по-сериозно засегната, отколкото САЩ?
Да, така е. За съжаление наистина се чува, че всъщност в Европа кризата тепърва ще започне и ще бъде с по-голяма сила. Аз не бих казала, че трябва да изпадаме в крайности – това, което става в САЩ, е достатъчно силно. Първоначално прогнозите бяха за 2 години, че дъното е стигнато, а сега виждаме, че изобщо не е така – напоследък всяка седмица или през седмица стават много грандиозни събития. Не мисля, че дъното е стигнато или периодът ще е кратък, или пък че Европа ще е по-малко или повече засегната – просто кризата ще си е криза и там, и ще се усети от всички.

Какви темпове в ръста на кредитиране в България очаквате през следващите няколко години?
Както казах, България е развиващ се пазар. Нашият регион – Югоизточна и Източна Европа са различни от Западна и от развитите пазари. Определено темповете няма да са такива, каквито ги виждахме през последните години, но не смятам и че развитието ще спре. Докато за основните икономики говорим за стагнация, то за този регион не бих казала, че става въпрос за същото. За всички обаче ще е по-скъпо, и това е категорично.

Смятате ли, че българинът се научи да работи с банките и има достатъчно доверие в тях, или това, което се случва сега, може ли да повлияе на доверието на българина в банковата система?
Двете неща трябва да се разделят. Мисля, че доверието в системата вече го има и системата се е доказала за този период. Виждате, че банковата система е най-регулираната – ако има нещо в тази страна, което е толкова добре регулирано, това е банковият сектор, с изключителни мерки от страна на централната банка. От друга страна, за научаването трябва да направим разлика между фирми и граждани. Обикновено за гражданите това е по-дълъг период, защото при нас процесът се развиваше малко стихийно, докато навсякъде другаде – поне в развитите пазари – отношението с банката е един дългосрочен процес. Аз винаги го сравнявам с житейския път на човека. Защото през житейския си път ти винаги трябва да правиш финансови решения, независимо през кой етап от живота си се намираш. И тези финансови решения, ако мислиш разумно, винаги са свързани с банка – дали ще ти потрябва кредит, за да си купиш жилище, или някакъв потребителски, дали инвестираш парите си, или искаш да направиш превод или трансфер, или имаш вече инвестиционни решения, които би искал да реализираш в която и да е област. Мисля, че фирмите – поради естеството на работата си – по-бързо се ориентираха, че е хубаво да имаш обслужваща банка, с която да работят дългосрочно. Гражданите, индивидуалните клиенти, все още не мислят така. Може би това е взаимен процес – и банките да могат да ги научат, а и гражданите да възприемат, че е хубаво да бъдеш лоялен клиент и да изградиш едно дългосрочно сътрудничество с дадена банка, за да можеш да бъдеш третиран като ВИП или лоялен клиент. По този начин ти изграждаш и твоя житейски и финансов път, правиш паралела между двете неща. Ако хората започнат да мислят това по-стратегически, дори по-лично, егоистично от своя гледна точка, мисля, че би било по-добре за двете страни.

Кои са най-големите проблеми на българския банков сектор?
Българският банков сектор е в консолидационен процес, който ще продължи. Второ, малките банки ще имат затруднения с ресурса – може би това ще е един от основните двигатели на процесите, тъй като излизането на големите пазари и това да си ликвиден ще става все по-трудно. Именно това ще допринесе и за консолидационните процеси. Другият голям проблем е, че когато ресурсът стане по-скъп, съответно и продуктите ще станат по-скъпи. Съответно големите корпорации, които имат достъп до по-евтини ресурси, ще бъдат по-конкурентноспособни от малките, които ще имат много по-ограничени възможности да излязат на пазарите, които ще са трудни и ще има отсяване. Иначе от гледна точка на рискове, на кредитиране, сме достатъчно рестриктирани от централната банка, така че не виждам накъде повече това би се променило. Оттук нататък развитието на банковия пазар ще продължи – разбира се, не със същите темпове, с които е било преди, но няма да има, поне според мен, някакви големи сътресения, като изключим оскъпяването на ресурса и на продукта. Ако има нещо, което е наистина предизвикателство за нашия банков сектор, това е поскъпването на ресурса и това банките да са наистина ликвидни.  

И последен въпрос - повече мъжки ли е светът на бизнеса у нас?
Не, не бих казала, че е само мъжки или само женски. Въпросът опира повече до квалификация, реализация, професионални качества, отколкото до това дали си мъж или жена. В съвременното общество това все по-малко има някакво значение. По-голямо значение има доколко си квалифициран и професионалист в това, с което си се заел. Мисля, че концепцията за разлика между половете постепенно отмира.