27 Септември 2020, 17:02 Днес (0) | Вчера (0)

Данъчните полицаи ще подслушват телефони

19 Януари 2004 в-к "Стандарт" по статията работи:
A+ A-

Недопустимо е прокурорите да нямат достъп до досиетата, каза Николай Попов. За по-голяма ефективност при издаването на присъди за данъчни престъпления се предлага и прокурорите да имат достъп до данъчните досиета

Създаването на данъчна полиция е обсъждано по един или друг повод при управлението на няколко предишни правителства. Но сега за първи път има политическо решение за създаването на служба за фискални разследвания. Какво налага създаването й, какви случаи ще разследва и какви права ще има новата служба, обясни главният данъчен директор Николай Попов. За по-голяма ефективност при издаването на присъди за данъчни престъпления се предлага и прокурорите да имат достъп до данъчните досиета. 

Въпрос: Г-н Попов, колко са несъбраните данъчни дългове към бюджета и каква е основната причина парите да не могат да се съберат?
Николай Попов: Несъбраните дългове към бюджета са близо 1,8 млрд. лв. Значителна част от тях са на фирми, създадени с единствената цел да натрупат задължения без никакво намерение да ги платят. Проблемите по събирането им са свързани с две групи фактори. От една страна, в повечето случаи   длъжниците нямат имущество което да бъде продадено, за да се погасят дълговете. От друга, честа е практиката да се прехвърлят дружества с големи данъчни задължения на хора от малцинствата или да се препродават десетки пъти с единствената цел да се осуети работата на данъчната администрация.
Тези проблеми могат да бъдат решени с подходящи законодателни промени. Ако се направят нужните поправки в Търговския закон, българското общество ще разполага.
Въпрос:  Министър Велчев направи предложение в парламента да се разшири възможността за достъп на прокуратурата до данъчната тайна, но то не беше разгледано.
Николай Попов: До месец предстои внасянето на законопроект за изменение на Данъчния процесуален кодекс, в който ще бъде разширен кръгът на лицата с достъп до служебната тайна. Предложението е главният прокурор, директорите на националните служби в МВР, Върховната касационна прокуратура, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за държавни вземания и Агенция "Митници" да имат право на достъп до данъчните досиета. Ако мястото на данъчните престъпници е в затвора, а то несъмнено е, трябва да обединим усилията на трите власти, за да се ускори наказателното преследване на финансовите престъпления. Недопустимо е прокурорите да не могат да повдигнат обвинение заради това, че не могат да погледнат в данъчното досие.
Въпрос:  Ако се въведе наказателна отговорност за неплащане на данъци, смятате ли, че несъбраните дългове ще се намалят?
Николай Попов: Не само тежестта на санкцията гарантира законно поведение. По-важното е тази наказателна отговорност да се случи. Да се постигне увереност у нарушителите, че всяко престъпление ще бъде наказано.
Въпрос:  При неплащане на каква сума данъци трябва да се лежи в затвора?
Николай Попов: Данъчният кодекс и Наказателният кодекс съдържат различни определения за това какво представляват данъци в големи и в особено големи размери. Според НК за нарушения в големи размери се смятат тези за над 3000 лв., а за особено големи - над 12 000 лв. Според ДПК сумите са съответно 5000 лв. и 50 000 лв. Стойностите в НК са по-ниски, вероятно защото законодателят е преценил, че това са праговете на обществена опасност на престъплението, за което наказанието е лишаване от свобода. Но засега за неплащане на данъци въобще не е предвидена наказателна отговорност.
Въпрос:  По какви случаи ще работи данъчната полиция?
Николай Попов: Звеното за фискални разследвания е замислено като структура, която се намесва в случаите, когато има съмнения за извършено данъчно престъпление. Нейната роля ще бъде да събере доказателства, които ще послужат директно пред съда. Сега този процес е дълъг и често се извършва от хора, които не са тясно специализирани във финансовата и данъчната материя. Със създаването на тази служба ще намалее значително и корупционният натиск върху нашите служители. От създаването на службата за фискални разследвания ще спечели предимно обществото, защото нейната работа ще повиши значително финансовата дисциплина, което означава и повече средства за пенсионери и социално слаби. От друга страна, персоналът на данъчната администрация ще се чувства в работата си по-сигурен и защитен.
Въпрос: Какви права ще имат служителите в звеното за фискални разследвания?
Николай Попов: Искам отново да подчертая, че това ще са служители на Министерството на финансите, а не полицаи в традиционния смисъл на думата. Нашите очаквания са те да имат права да изискват и изземват документи и доказателства, да претърсват помещения и превозни средства, да използват, ако се налага, специални разузнавателни средства. Тяхната работа ще е свързана с първите стъпки при доказването на едно данъчно престъпление. Предстои ни още работа по съгласуването на техните правомощия с органите на прокуратурата, следствието, със структурите на МВР.
Въпрос:  Докъде стигнаха проверките на хора, чиито декларации за получени доходи не отговарят на притежаваните имоти?
Николай Попов: Вече има резултати от проверките. От пилотните 62 ревизии на физически лица 49 вече са приключили. По тях са определени данъци за внасяне в бюджета в размер на близо 3,2 млн. лв. Това прави средно по близо 65 000 лв. разкрити допълнителни данъчни задължения на ревизия. Мога да заявя, че всеки собственик на луксозен палат или на скъп автомобил ще се наложи да докаже произхода на доходите си. Изключения няма да има.
Въпрос:  Какви са най-често срещаните трудности при тези ревизии?
Николай Попов: Проверяваните обявяват доста разнообразни източници на доходите си, които ние трябва да проверим. Това често е свързано с изпращане на запитвания до данъчните администрации на други държави и изисква много време. При ревизиите собствениците на имоти най-често обясняват, че са взели парите назаем от роднини, те пък ги имат от чужбина и накрая се стига до фирма на някой остров, която не е чувала за собственика в България. В Пловдив един от проверяваните като обяснение откъде има $100 000 беше написал, че ги е намерил в дувара на къщата на дядо си. В един от случаите обяснението откъде са парите е, че те са от благодарна дама от Австрия. Тези твърдения трудно се доказват, трябва да разчитаме съдът да ни повярва.Някои притежатели на скъпи имоти или коли не са ги декларирали пред данъчната администрация. Затова трябва да съпоставим данните си с тези на общините и на митниците, за да видим какви разрешителни за строеж имат собствениците на имотите и какви коли са внесени в страната. Проблем при проверките е и посочване за източник на средствата на доходи, които са освободени от облагане и декларирането им не е задължително. Трудно може да се докаже истинността на такива твърдения. Честа практика е и прехвърляне на собствеността върху имуществото на роднини или възрастни хора. Проблем при извършването на ревизии е и това, че няма единна законово определена методика за оценка на имуществото. Имотите имат своя данъчна оценка, но тя често се различава от пазарните цени. По същия начин стоят нещата с колите и големите различия между реалната цена и застрахователната стойност.
Въпрос:  Какво предстои оттук нататък по отношение на ревизиите на хора с имущество, което не отговаря на декларираните доходи?
Николай Попов: Започнаха проверки на близо 150 души, които притежават имоти на стойност над 400 хил. лв. в София. Вече е подготвен списъкът на хората, които са декларирали, че притежават такива имоти. Имаме снимков материал с разположението на имотите. Ще започнат срещи с хора от столичната община, за да се види какви разрешителни за строеж са дадени в по-атрактивните райони на София и дали готовите имоти са декларирани.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив