Разговор с Бисер Петков, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор"
Господин Петков, като ръководител на управление „Осигурителен надзор“ в КФН, как бихте коментирали резултатите на пенсионния бранш за полугодието на 2006-та?
Резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на текущата година затвърждават формиралата се тенденция на динамично развитие на сектора. Акумулираните нетни
активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2006 г. възлизат на 1 262 236 хил.лв., което представлява относително нарастване с 34,4 % спрямо нетните активи на
пенсионните фондове към 30.06.2005 г. При инвестициите на пенсионните фондове започва да се проявява все по-ясна тенденция към постепенно ограничаване на инвестициите в ДЦК и към по-голяма
диверсификация на портфейла. След влизане в сила в края на февруари на законовите промени в инвестиционния режим на пенсионните фондове, с които отпадна долния праг за инвестиране в ДЦК
и се либерализираха инвестиционните ограничения, започна процес на преструктуриране на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове. Те пренасочиха част от инвестициите си от ДЦК към ценни
книжа, търгувани на регулираните пазари. Например, инвестициите на универсалните пенсионни фондове/УПФ/ в акции на публични дружества към 30.06.2006 г. са в размер на 64 403 хил.лв. или 12,88
на сто от общите инвестиции на тези фондове. Само за последната година вложените в акции средства на УПФ нарастват три и половина пъти. Подобна е картината и при професионалните и при доброволните
пенсионни фондове. Пенсионните фондове са основна движеща сила от страна на търсенето на цяла нова група емитенти на българския капиталов пазар, каквито са акционерните дружества със
специална инвестиционна цел.
Резултатите за първите шест месеца на годината сочат, че все още има какво да се желае в допълнителното доброволно осигуряване. 2006-та бе обявена от пенсионните компании за година на
допълнителното доброволно осигуряване, а в същото време се създава убеждението, че доброволното пенсионно осигуряване все още буксува. Вашият коментар?
Не споделям напълно оценката, че допълнителното доброволно пенсионно осигуряване/ДДПО/ буксува. През последните години е налице трайна тенденция на нарастване на броя на осигурените лица и
нетните активи на доброволните пенсионни фондове/ ДПФ/. Осигурените лица в ДПФ към 30.06.2006 г. са 557 841 и спрямо полугодието на 2005 г. са нараснали с 18 099. За същия период нетните
активи на ДПФ бележат увеличение с 80 млн. лева и достигат сумата 444 607 хил. лв.
Наистина темповете на растеж на доброволните пенсионни спестявания не са така високи, както темповете на акумулиране на ресурс в задължителните УПФ или в колективните инвестиционни
схеми(инвестиционни дружества и договорни фондове). Но въпреки конкуренцията и динамичното развитие на новите форми на спестявания, натрупванията в ДПФ значително превишават вложенията в
колективни инвестиционни схеми. Доброволното пенсионно осигуряване има над десетгодишна традиция и продължава да бъде една от най-популярните у нас небанкови форми на спестяване.
Същевременно този сектор на пенсионния пазар у нас крие голям потенциал за развитие. Реализирането на този потенциал е възможно в условията на нарастващи доходи и възможности за спестяване на
българските домакинства и при наличието на благоприятна регулаторна среда. Под благоприятна регулаторна среда разбирам преди всичко стимулиращ спестяванията данъчен режим и равни възможности за
конкуренция с другите форми на доброволни спестявания. Назряла е необходимостта от предоставяне на законова възможност едно пенсионноосигурително дружество / ПОД/ да учредява и управлява повече от
един доброволни пенсионни фондове, различаващи се по своя рисков профил. Убеден съм,че такава стъпка, наред с вече наличната възможност за доброволно пенсионно осигуряване по професионални
схеми, ще даде тласък за развитието на доброволното пенсионно осигуряване.
Преди броени дни КФН издаде деветият лиценз – на ПОД „Топлина“. Очаквате ли разместване на пазарните позиции в пенсионния бранш и разбиване на силната концентрация на пазара?
След първоначалното лицензиране на девет пенсионноосигурителни дружества през 2000 г., ПОД “Топлина”АД е второто дружество, след “ДЗИ-пенсионно осигуряване”АД, което получава лицензия за
допълнително пенсионно осигуряване. Междувременно “Берлинише Лебен”АД доброволно прекрати дейността си през 2001 г., а през 2003 г. завърши вливането на БПОД АД в ПОК”Доверие”АД. Така че пет
години след влизането в действие на тристълбовия пенсионен модел у нас, броят на лицензираните ПОД се изравнява с първоначалния им брой.
На фона на развитието на пенсионноосигурителния пазар в други страни, където броят на пенсионните компании намалява в резултат на процеси на сливане и поглъщане, българският пазар прави
изключение. Според мен това различие се дължи до голяма степен на широкия предмет на дейност на българските ПОД, които имат законово право да учредяват и управляват пенсионни фондове от
втория и третия стълб и по този начин да постигат икономия от мащаба. Тенденцията към концентрация на пенсионносигурителния пазар е присъща по-скоро за дейността по ДЗПО, поради специфичния начин
на стартиране на системата(лицензираните при старта ПОД разпределят пазар от много на брой поколения) и наличието на някои регулаторни изисквания.
Отговаряйки конкретно на въпроса Ви, не очаквам сериозно разместване на пазарните позициии и съществена деконцентрация на пазара в резултат на навлизането на новолицензираното пенсионноосигурително
дружество. Искам да уточня, че съгласно КСО пенсионната лицензия дава право за извършване на дейност след получаване на разрешение за управление на фонд. Към настоящия момент такова разрешение не е
поискано и докато не бъде издадено, дружеството не може да осъществява дейност.
Има ли заявен интерес и постъпили документи за лиценз на нови компании?
Към настоящия момент няма постъпили в КФН заявления за издаване на пенсионна лицензия на нови
дружества. Очаквам, че евентуално такъв интерес може да възникне във връзка с новата законова възможност за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Спестяванията на осигурените
лица в този нов вид схеми ще се натрупват в нов вид пенсионни фондове, които могат да се учредяват и управляват единствено от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.
Има ли интерес към българския пенсионен пазар от страна на външни инвеститори?
Чуждите инвеститори имат присъствие на българския пенсионноосигурителен пазар. Външни
инвеститори имат значително пряко участие в капитала на две пенсионноосигурителни дружества. С наскоро обявената в медиите сделка по закупуването от страна на Wiener Stadtische на 60% от капитала
на ТВIH, австрийската застрахователна група придобива индиректен контрол върху ПОК”Доверие”АД.
Тази година бяха въведени професионалните пенсионни схеми като един от критериите за уеднаквяване на законодателството ни с това на европейските държави. Има ли вече заявен интерес към
четвъртия вид фонд? Как бе приет той от бранша?
Професионалните пенсионни схеми бяха уредени като законова възможност с обнародвания в бр.56 на ДВ от 11.07.2006 г. Закон за
изменение и допълнение на КСО. Разпоредбите на закона влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС и на този етап е още рано да бъде заявен интерес за получаване на разрешение от
ПОД за управление на Фонд за допълнително пенсионно осигуряване по професионални схеми. Пенсионносигурителните дружества, чрез представители на тяхната асоциация, участваха в подготовката на
законопроекта. Част от техните становища, които се различаваха от становището на вносителя, бяха възприети при окончателното приемане на закона.
Много се изписа и изговори за българския пенсионен модел. В същото време стана ясно, че Стара Европа ще трябва да направи много промени в пенсионното си законодателство заради
демографския срив и нарушаването на равновесието между работещи и пенсионери. Каква е Вашата оценка за БГ -пенсионен модел в сравнение с моделите на пенсионно осигуряване в
Европа?
Пенсионната реформа в България през 2000 г. се извърши по модела на Световната банка като бяха възприети някои специфични и доказали се като удачни за българските
условия решения. България е сред първите страни в Югоизточна Европа, провели радикална пенсионна реформа и нашият опит в провеждането на реформата и във функционирането на системата се радва на
голям международен интерес. С приближаването към членството ни в ЕС се откроиха различията между пенсионните системи у нас и старите страни-членки на ЕС. В европейските страни допълнителното
пенсионно осигуряване е много по-тясно свързано с отношенията на заетост. Работодателите и социалните партньори играят водеща роля при създаването и управлението на т.нар. професионални пенсионни
схеми. Общоприета е обаче констатацията, че Стара Европа изостава с пенсионните реформи и това изостря проблемите на пенсионните системи в тези страни.
Без да съм в състояние да направя цялостно сравнение между българския пенсионен модел и моделите на пенсионно осигуряване в Европа, бих посочил безспорните по мое мнение предимства на нашия
пенсионен модел. Първото от тях е свързано с преносимостта на пенсионните права. При системите с индивидуални партиди/сметки/, каквато е българската система на допълнително пенсионно осигуряване,
тази преносимост е пълна. Не така стои въпросът с преносимостта на пенсионните права при преобладаващата част от професионалните схеми в европейските страни. Загубата или смяната на работа много
често води и до загуба на пенсионни права. Това е сериозен проблем, решаването на който се търси с подготвяната Директива за подобряване на преносимостта на допълнителните пенсионни права.
Друго предимство на българския пенсионен модел е в прилагането само на схеми с определен размер на вноските. В европейските страни традиционно доминират пенсионните схеми с дефиниран размер на
плащанията. През последните години финансирането на поетите задължения ставаше все по-трудно за работодателите/спонсорите на тези планове и това доведе до масово затваряне за нови членове на такива
схеми и преминаване към схеми с дефинирани вноски.
Един от обсъжданите и важни въпроси е за данъчното законодателство. От асоциацията обявиха на нарочна среща, че новият данъчен закон е срещу логиката на пенсионната реформа. Какъв е Вашият
коментар?
Комисията за финансов надзор изрази своето официално становище по предлаганите промени в данъчния режим на пенсионните фондове в приетите от МС данъчни законопроекти в писмо
до министъра на финансите. В общи линии нашата позиция съвпада със становището на БАДДПО, което получи широк публичен отзвук. Данъчните облекчения са жизнено необходими за развитието на ДПО и
данъчният режим следва да бъде трайно установен. Очакваме, че при обсъжданията на законопроектите в Народното събрание ще бъде взето под внимание нашето становище.
Имате ли усещането, че въпреки популяризирането на българския пенсионен модел, повечето от българите нямат никаква представа колко ще вземат като се пенсионират? Защо?
Основното изискване към всяка пенсионна система е да осигурява адекватни по размер пенсии. Възприето е тази характеристика на пенсионните системи да се измерва чрез коефициента на заместване
на дохода, който бъдещата пенсия ще осигурява. Дългосрочните разчети за равнището на общия коефициент на заместване, осигуряван от трите стълба на реформираната ни пенсионна система, са за 70-75%,
в това число 40% от първия стълб, 15% от втория стълб и 10-20% от третия стълб. Поради това, че капиталовите схеми у нас са с дефиниран размер на вноските, те не гарантират определен размер на
пенсията. Размерът на пенсията от допълнителното пенсионно осигуряване зависи от много фактори: размерът на осигурителните вноски, реализираният доход от инвестиране на средствата, размерът на
таксите и удръжките на пенсионноосигурителните дружества и др. Освен това противоречивата и непълна регламентация на фазата на изплащане на пенсии в КСО затруднява точните разчети.
КФН организира пенсионен форум у нас през есента. Повече по тази инициатива?
КФН организира през м. Октомври международна конференция на тема:”Ролята на допълнителното
пенсионно осигуряване в Европейския съюз”. Конференцията се организира в рамките на туининг пректа “ Укрепване на административния капацитет на КФН за прилагане на европейското законодателство в
областта на ценните книжа,пенсионното осигуряване и застраховането”. Като лектори са поканени представители на академичните среди и регулаторните институции от страните-членки на ЕС. Предвидените
теми за обсъждане на конференцията са свързани с ролята на пенсионните фондове за осигуряване на адекватни и устойчиви пенсии, инвестиционния избор на осигурените лица и регулирането на фазата на
изплащане в системата на допълнителното пенсионно осигуряване.
