Ралица Агайн, зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“
Госпожо Агайн, страната ни вече е официален член на ЕС. Какви са очакванията Ви за развитието на застрахователния пазар?
Застраховането е един от най-динамично развиващите се сектори у нас и моите очаквания са, че ще запази високите си темпове на развитие и през следващите няколко години. Специално в областта на
животозастраховането вече е налице един траен висок темп на растеж, който се обуславя от повишаването на доходите и от повишаване на застрахователната култура на населението. В областта на
общото застраховане през последната година бе постигнат успех при разширяване на базата застраховани по „Гражданска отговорност“, което обаче не бе подкрепено от нарастване на премиите. Нашите
очаквания са, че през следващите години в резултат на нарастване на премиите и запазване базата на броя МПС ще се наблюдава и стабилен растеж в автомобилното застраховане. При останалите
застраховки с влизането в ЕС и появата на повече конкуренция от страна на европейските застрахователи българските потребители ще се могат да се радват на по-разнообразни продукти.
България вече е член на ЕС, но все пак е твърде малка като застрахователен пазар и възможности. С какво си обяснявате големия интерес на европейски застрахователи и брокери към
нас?
Броят на изпратените уведомления за упражняване на застрахователна дейност на територията на България (над 40 засега) е свързан с желанието на застрахователи от други държави-членки да предлагат
своите застрахователни продукти и на български потребители. Вероятно една голяма част от тези застрахователи нямат намерение активно да присъстват на българския пазар, но за сметка на това ще имат
готовност, ако български потребители се обърнат към тях за предоставяне на застрахователна услуга, да могат да я предложат. Това са очакванията ни и те се основават на практиката и опита на
последните 10 държави, присъединили се преди нас към ЕС. При тях още в първите месеци броят на подалите уведомления е бил многоброен, докато впоследствие основният дял в застрахователния бизнес са
запазили местните застрахователи.
Очаквате ли да има излаз на български застрахователи на европейския пазар?
Това е и нашата надежда. Знаете че вече има едно уведомление от български застраховател – от „Евроинс“, който иска да разшири териториално дейността си. Очакваме и други застрахователи
да проявят интерес.
Какви са очакванията Ви за застрахователния пазар – прогнозирате ли създаването на нови компании, закупуването на съществуващи, ще има ли фалити?
Картината на застрахователния пазар в България много се промени през последните две години, като преобладаващо участие в българския застрахователен бизнес вече имат предимно големи европейски
застрахователни групи. Тази промяна в акционерното участие на българския застрахователен сектор доведе и до промяна в структурата на пазара и в отношението към потребителите. Значително се
подобриха пазарните практики, а това пък повиши изискванията на всички потребители на застрахователни услуги. Вероятно интересът към придобиване на дялови участия в български застрахователни
компании ще продължи и в бъдеще, тъй като това е сектор, който се развива изключително добре в рамките на стабилно развиваща се икономика.
Преди Нова година застрахователите бяха смъмрени от КФН заради дъмпинг на пазара и нелоялна конкуренция. Какви мерки ще предприемете за пресичане на тази
практика?
Ние открихме процедура по налагане на принудителни административни мерки (за повишаване на цените) на застрахователите, които предлагаха на пазара застраховката на цена, която в бъдеще би била
недостатъчна за изплащане на обезщетения. В резултат на предприетите действия, още преди налагането на принудителните мерки, тези застрахователи коригираха своите тарифи, за да достигнат едно
по-адекватно равнище на премиите.
Одобрени ли са правилата на застрахователните компании за реда и начина за ликвидации на щети?
Правилата за ликвидация на щети не подлежат на одобрение, но още през лятото на миналата година, след първоначалното им представяне в КФН, изпратихме предписание на всички застрахователи, които не
бяха предвидили достатъчно ясни и разбираеми правила за уреждане на претенциите. Всички компании вече имат правилата на своите интернет страници, така че застрахованите да имат лесен достъп до тях.
Какво развитие очаквате по въпроса за катастрофичния пул в България?
Създадена е междуведомствена работна група в МС, но засега няма информация тя да се е събирала и да е изготвила някакъв документ. В този случай КФН може да има подпомагаща роля, тъй като
решаването на този проблем е политически проблем по разпределението на средствата от държавния бюджет. Когато такова решение стане факт, КФН е на разположение за техническото подпомагане на
проекта.
Очаквания на всички специалисти са за висок потенциал за развитие на животозастрахователния пазар. Какви се очакванията Ви в тази посока?
Безспорно, бъдещето е в посока на динамично развитие на животозастрахователния сектор. Подобна тенденция може да се очаква и в областта на доброволното здравно осигуряване, където обемът на
дейността е със скромни размери, което основно се дължи на организацията на държавната система за здравно осигуряване.
Какво предстои през годината пред застрахователния сектор?
На първо място стои предизвикателството българските застрахователи и застрахователни посредници да успеят да се възползват от правото си на свободно предоставяне на услуги и свободно установяване
на територията на други страни-членки. Това е възможност, която те получават след присъединяването към единния вътрешен пазар. Стои и въпросът за навлизането на нашия пазар на застрахователи от
други страни-членки, като към настоящия момент е трудно да се прогнозира какъв ще бъде обемът на дейността, която ще успеят да развият. Според общите правила за взаимодействие между надзорните
институции, КФН ще получи информация за продадените през годината полици от европейски застрахователи след края на финансовата година.
В законодателно отношение какво се очаква през тази година?
Тази година предстои да бъде подготвено и прието изменение и допълнение на Кодекса за застраховането с цел прилагането на Директивата за презастраховането. Ще бъдат прецизирани и някои
текстове, като бъдат синхронизирани с установената практика.
