Надявам се до 2006 година да имаме Кодекс на здравното осигуряване, заяви Пламен Минков
Господин Минков, вашата компания спечели първа награда от международното финансово изложение „Банки, инвестиции, пари” в Пловдив. Как оценявате приза?
За нас е много престижно това, че дружеството „Булстрад-здравно осигуряване”, в присъствието на толкова много финансови институции, бе отличено. Смятаме, че това е един много полезен продукт за хората, който тепърва ще става все по-актуален. За нас фактът, че доброволното здравно осигуряване започва да присъства на подобни конкурси, е много сериозна крачка напред, защото през последните 6-7 години този сектор не можеше да заеме полагащото му се място.
Повече за наградения продукт?
Продуктът е извънболнична помощ и позволява директен достъп до най-добрата квалифицирана специализирана медицинска помощ за осигурените; Позволява достъп до цялата мрежа, с която компанията има договорни отношения, а това са над 110 лечебни заведения.
В цифрово изражение колко са ползвателите на този продукт?
Над 2000 души за период от 4 месеца активно маркетиране.
Три компании „Булстрад” станаха носители на призове на тазгодишното финансово изложение. С какво печели „Булстрад”?
С много сериозна постоянна работа и с грижа за своите клиенти.
Как бихте анализирали картината на здравноосигурителния пазар в началото на 2005-та?
За да се говори за постигнатото и пропуснатото, трябва да се направи една ретроспекция на целия пазар.До 1998 година в България здравеопазването беше изцяло държавно, а след този период,
когато беше приет Законът за здравното осигуряване, се въведоха двете системи – на задължителното здравно осигуряване и на допълнителното доброволно здравно осигуряване. Акцентът и до сега обаче е
в развитието предимно на задължителното здравно осигуряване, граничещо дори с опит по този начин да се върне реформата, като в него бъдат включени мащаби, непредвидени по закон; размиват се
пакетите, вместо да бъдат обособени, и се убеждават с политически цели хората, че едва ли не биха могли да получат безплатно медицинска помощ, финансирана от НЗОК. През този период доброволното
здравно осигуряване се развиваше хаотично и мъчително, без да има ясно обособяване на неговия периметър на действие. От 1998 до 2003 година имаше само две лицензирани компании за допълнително
доброволно здравно осигуряване. През 2003 дружествата станаха пет, а през 2004 се наблюдаваше много силен бум и лицензиране на доброволни здравно осигурителни компании и в момента техния брой е 11.
През 2003 бе създадена и Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Тя бе учредена от три компании, а през 2004 към нея се присъедини още една. От последното Общо
събрание през януари тази година броят им вече е шест, а седмата ще бъде приета на следващото Общо събрание. Все още има четири компании, които не са подали заявление за членство.
Ако трябва да се спрем в измерение на това какво представлява здравноосигурителният пазар, за 2004 година се очаква той да бъде едва 10 млн. лева – един твърде незначителен обем на фона на обема, с
който оперира НЗОК – от порядъка на 500 – 600 млн. лева годишно. В този обем концентрацията е в няколко основни сектора, повечето договори са корпоративни, а самите продукти не са известни на
хората. Секторите, в които са концентрирани обемите, са енергетика, телекомуникации и фирми с чуждо участие. В края на 2004 година започна подготовката на Кодекс на здравното осигуряване. Надеждата
беше с него да се мине към тристълбов модел. Бяха обособени работни групи от широк кръг специалисти, но до днес не се достигна до нищо. Надявам се това да стане факт до края на годината или през
следващата. Смятам, че с тази система на монополни отношения в този сектор, който може би се очертава като един от най-сивите в икономиката, е много трудно да се влезе в Европейската Общност. По
експертно мнение потенциалът на пазара на доброволното здравно осигуряване възлиза на около 500 млн. лева, които представляват ежегодният дефицит в този сектор. И тъй като все пак някой трябва да
покрива този дефицит, за да функционира сектора, това става с парите на всеки един от гражданите на тази страна – пациентите, които се опитват да вървят по лабиринта на т.нар. „безплатни услуги”,
платени от НЗОК. Това са нерегламентираните плащания в сектора.
В този смисъл кои са най-важните за разрешаване проблеми?
На първо място, обособяване на минимален пакет от социален минимум услуги, предмет на задължителното здравно осигуряване; изработване на механизъм за взаимоотношения между НЗОК и дружествата за допълнително доброволно здравно осигуряване и изработване на строго диференцирани пакети; демонополизиране на задължителното здравно осигуряване и предоставяне за управление от избрания фонд на част от задължителната здравна осигуровка, внасяна от работодатели и служители; въвеждане на т.нар. „втори стълб” – допълнително задължително здравно осигуряване и на „трети стълб” – доброволно здравно осигуряване, което да предоставя покрития за високо специализирани клинико-инструментални изследвания, луксозни условия при болнично лечение, лечение в чужбина и т.н. Много основен проблем е и приватизацията на лечебните заведения, както и структурното обособяване на бранша, покриващ здравните рискове. Сега такива рискове присъстват в продуктите на общото застраховане, в животозастраховането, лечебните заведения също под формата на предплатени услуги сключват договори с предприятия и фактически извършват здравноосигурителна дейност без да имат необходимия лиценз. Особено важен е и въпросът за данъчните преференции при сключване на допълнително здравно осигуряване. Съществуващите в момента данъчни преференции са заедно с облекченията за животозастрахователните и пенсионно осигурителните компании. Смятаме, че естеството на здравните компании е твърде различно. Искрено се надяваме, че в кратък срок ще се случи регламентиране на тези проблеми и този сектор действително ще заеме полагащото му се място.
С промените в Закона за застраховането се даде възможност на застрахователите за сключване на медицински застраховки като основен тип продукт. Как това се отрази на здравноосигурителните компании, чиито основен предмет на дейност е здравната сфера?
Това не бе съгласувано със здравните специалисти. Здравното осигуряване, за съжаление, няма това силно лоби, което има застрахователния пазар и това минало, което има застраховането у нас. Според мен това е процедурно нарушение. Асоциацията внесе протест до народното събрание.
Има ли отговор по жалбата ви? И как ще се развие оттук нататък проблемът?
Надявам се скоро да има отговор. Това е нещо, което в следващи нормативни промени, смятам, ще бъде коригирано. Трябва да се върви към ясно разделяне на браншовете, защото това е логиката на обособяването на сектора на животозастраховане, неживотозастраховане и здравно осигуряване. В същност тази промяна в закона може да е станала и чисто случайно, дори мисля, че в самия парламент е направен процедурен пропуск – водещият заседанието тогава отбеляза, че не може да се предлага промяна в други нормативни документи без те да са съобразени с останалото законодателство. Така че се надявам в скоро време да имаме отговор.
Какво ново да очакваме от компанията ви през годината?
Още нови продукти насочени към отделния клиент и, надявам се, още награди за тях.
