Предизвикателството е да се овладее ръстът на кредитите при приемлив риск, смята председателят на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян
Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 г. В момента е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Булбанк. Преди седмица беше избран за председател на УС на Асоциацията на търговските банки. Бил е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, както зам.-министър на икономиката. Останалата част от професионалния му път минава през "Ърнст енд Янг АФА", "ПрайсуотърхаусКупърс", "Куупърс енд Лайбранд". По образование е инженер - химик. Специализирал е по програма за корпоративни финанси на "Куупърс енд Лайбранд".
Г-н Хампарцумян, неотдавна оглавихте Асоциацията на търговските банки (АТБ). Какви са основните въпроси, които банките трябва да решат в най-близко бъдеще?
-
Предизвикателството пред банковата система у нас е да овладее ръста на кредитите при приемливо качество на риск. То стои както пред сектора като цяло, така и пред всяка отделна институция.
В кои области ще се наложи най-силно да бъде защитаван интересът на банките?
- Не бих казал, че има области, където интересите трябва да бъдат защитавани по-силно или
по-слабо. Тъй като работим в силно конкурентен пазар, е важно да се намерят проблемите, които са общи за всички, и да се защитават тези интереси. А това винаги става в баланс с интересите на нашите
клиенти, с интересите на регулатора, с амбициите на фиска от гледна точка на данъчно бреме.
Къде виждате общите проблеми, които споменахте?
- Например една от дискусиите, които може би ще трябва да водим, е как точно ще трябва да бъдат защитени правата на
потребителите. Имам предвид начина, по който се предоставя информация, възможностите за предотвратяване на някои схеми за измама, етичното поведение на пазара.
Разбира се, има цял ред чисто професионални технически проблеми, които решаваме оперативно заедно с регулатора, със законодателя. Тук се включват подготовката на нови закони, предприемането на нови
регулации от БНБ.
Говорейки за защита интересите на потребителите, предполагам, имахте предвид Закона за потребителското кредитиране...
- Законът и някои инициативи, които не са непременно
свързани с него. Например - в асоциацията да обсъдим и приемем определени правила при предоставяне на финансова информация на клиентите. Някои банкови реклами и търговски предложения в определени
случаи може да се смятат за подвеждащи или трудно сравними с тези на други институции. Може би "подвеждащи" е малко силна дума, но е много важно да се сравняват, образно казано, портокали с
портокали, а не портокали с круши.
Във всяка една търговска дейност потребителят, както и етичните търговци, имат интерес от това. Иначе като банкова индустрия бихме изпаднали в състоянието нашите клиенти да загубят частично
доверието си в нас като банки и като търговци, което е нежелателно. Но това трябва да стане много внимателно, за да не се превърне в инструмент за потискане на конкуренцията.
А сега как клиентите могат да се ориентират коя банка е най-добра за тях?
- Трудно бих могъл в няколко изречения да резюмирам отговора. В крайна сметка клиентът трябва да
бъде в състояние да сравнява различните предложения в зависимост от собствените си нужди, намерения и възможности и така да прецени кое е най-доброто за него. Няма рецепта за това. Разбира се, има
общоприети показатели. Най-грубо казано, когато става дума за кредит, това са финансовите разходи, свързани с обслужването му. Те включват не само лихвите, но и всички други разходи, които се
правят. При депозитите е малко по-сложно, защото трябва да се обърне внимание и на стабилността и репутацията на институцията, в която хората влагат пари или дават активите си за други видове
продукти, които са конкурентни като характеристики на депозитите.
Какви промени ще внесат в банковата политика стъпките за ограничаване на кредитирането?
- Мисля, че отражението ще е индивидуално, тъй като всяка банка има различен набор от
показатели, които влияят върху поведението й, както и различен апетит към поемане на риск. Някои, например, са по-агресивни от другите. Мисля, че е твърде рано да обобщаваме поведението на
банковата система. Реалистично погледнато, може би към септември-октомври ще проличи влиянието на тези мерки. Тогава ще видим дали пазарът се успокоява и дали в крайна сметка системата започва да
приближава параметрите, които БНБ би желала.
А каква първоначална реакция очаквате на тези мерки?
- Първоначалната реакция вече мина. Мисля, че всички си "направиха сметките" как точно да продължат развитието си през
тази година. Трябва да се видят резултатите на системата за март, за да се направят по-коректни коментари. Общо взето, ще видим стремеж към увеличаване на депозитната база. Разбира се, за март
сигурно ще видим по-високи цифри от обичайните по отношение на кредитите. Малко или много, всички ще се стремят да имат добра изходна база към първи април.
Очаквате ли да бъдат направени допълнителни стъпки за ограничаване на кредитирането?
- Това зависи от регулатора. Мисля, че към днешна дата няма такива очаквания. Но отново
припомням, че резултатите от тези мерки ще бъдат оценени през септември. Необходим е по-дълъг период, за да се види как това влияе върху системата извън краткосрочните ефекти, които може да се
наблюдават в зависимост от сезона или намеренията. Например, намеренията на институциите през март бяха да подобрят изходната си позиция за първи април.
А къде са неизползваните възможности за развитие на банките?
- Смятам, че ще видим все по-разнообразни и по-качествени услуги. По някакъв начин те ще бъдат по-гъвкави и ще
отговарят в по-голяма степен на нуждите на клиентите. Това важи както за потребителското, така и за корпоративното кредитиране. Има доста сериозен потенциал, като изключим възможностите за ръст на
банковата система чрез органичен растеж - все още проникването на банковите услуги в България не е много високо.
Но ще видим също и желание от страна на водещите институции, както и на по-агресивните, да предлагат услуги с качество, което ще отличава една институция от друга или един продукт от друг.
Клиентите също ще бъдат по-чувствителни към качеството на това, което им се предлага.
Напоследък депозитите на наши банки в чужбина се увеличават. На какво се дължи това?
- Много е вероятно това да бъде свързано с растежа на системата в абсолютни стойности.
Причините може и да са чисто технически - по определени съображения банките биха държали определени суми в чужди банки. Но не мисля, че това е сериозен проблем. Виждате, че значителен брой
български банки излизат на международните пазари и заемат средства оттам, които след това използват вътре в страната.
За разлика от ситуацията отпреди пет-шест години, в момента имаме много по-нормална ситуация. Да, държат се депозити навън, но също така и пари отвън влизат в банковата система. Очевидно
характеристиките на нашата система я правят атрактивна за външни инвеститори и банки.
В развитието на банковия сектор по-нататък консолидацията или специализацията ще има превес?
- Не мисля, че двете тенденции са в конфликт или че са алтернативни. Напълно
възможно е една банка да остане малка и тясно специализирана в определена ниша и да е рентабилна - т.е. да носи добър доход на акционерите си и да продължи да съществува. От друга страна, процес на
консолидация, който виждаме в света като масова тенденция, също ще се наблюдава. Разбира се, преобладаващите пазарни дялове ще се заемат от относително големи консолидирани и силни институции, но
това не изключва наличието на малки, рентабилни и добре организирани банки.
Има ли нелоялна конкуренция в сектора?
- Не бих казал "нелоялна конкуренция", защото това е доста тежка квалификация. Може би има институции, които в конкурентната борба на
пазара използват по-агресивни методи на реклама или по-агресивни търговски предложения.
АТБ ще реагира ли на това?
- Асоциацията е организация, която се опитва да решава професионалните въпроси по професионален начин. Така че дори и да има реакция тя няма да е
публична.
Зачестяват обирите на банкови трезори. Асоциацията мисли ли за мерки за повишаване на сигурността им? Още повече, че това не е от най-доходоносните дейности за банките, но в същото време
излага на риск името и репутацията им.
- Не само ограбването, но и всички мерки, които трябва да вземе индустрията по отношение на банкови измами, на сигурността, са въпроси, които
банковата асоциация дискутира много активно заедно с другите институции в България, които са задължени или заинтересовани от решаването на тези проблеми. Ще ми позволите да не навлизам в детайли,
тъй като няма нужда да "образоваме" злонамерените хора с намеренията, които имаме, за да се борим с тях.
Винаги се търси балансът между удобствата на клиентите, модерните търговски подходи и сигурността. Много важна е не само физическата сигурност на дадено работно място или даден клон, а цялостната
организация на процеса. Това е начинът да се намалят до минимум възможностите за пробив на криминални елементи както чрез физически нападения, така и чрез измами. Не бих казал, че има единна
рецепта. Въпросът трябва да се решава, като се има предвид организационно и структурно начинът, по който процесите протичат и така да се стигне до обезпечаване на сигурността.
В личен план за вас какво означава тази позиция?
- Асоциацията е професионална организация на банките в България. Затова е голяма чест да бъдеш избран от колегите и от
конкурентите си. За мен в личен план това е може би най-важното. Ролята на такава асоциация е да търси общия интерес между банките и да защитава определени позиции, свързани с него.
