Коректно е 4% от здравната вноска да отива в здравните компании

Реалистично е да очакваме новият здравноосигурителен модел да започне да функционира през 2012 година - разговор с Николай Мишкалов, изпълнителен директор на "Булстрад здраве"

Господин Мишкалов,  след години на игнориране, най-накрая здравните компании са на път да излязат като основни играчи на пазара на здравни услуги.
Така е. Промените в здравното осигуряване започнаха преди  десетина години със създаването на  Националната Здравноосигурителна Каса и...приключиха с това, въпреки че се предполагаше това да е само първата стъпка. Пазарът остана нереформиран. Проблемите, които има днес здравеопазването, не са толкова драматични, те просто са натрупани с годините като плод от лошото управление на сектора. Здравеопазването е сектор, при който рядко реформите могат да попаднат във времевия хоризонт само на един управленски мандат. Това означава, че трябва да имаме много сериозна, целенасочена и единна политика в областта на здравеопазването, която е плод на широк политически и експертен консенсус.

Коя трябва да е отправната точка за ефективна здравна реформа - пациентът, лекарят, парите?
За съжаление всичко, което се говори в момента, поставя каруцата пред коня. Говори се, че вноската ще се увеличава, а не се знае какво точно ще покрива. Частни фондове ще влизат в модела, но не е ясно точно какво ще правят. Тази неяснота създава още по-голямо обществено недоверие в системата и реформите. Ето защо смятам, че трябва да се започне с информационна кампания - проблемите трябва първо да се дефинират. На второ място трябва да се даде категоричен отговор какво е мястото на всеки в системата, тоест, трябва да има недвусмислено разграничение кой какво ще прави и какви средства ще получава за това - нещо, което което тепърва предстои да се изяснява.
Ако трябва да прилагаме чужд опит от вече утвърдени системи, той трябва да е точно в тази област - какви дейности да се покирват от държавата. Личното ми мнение е, че държавата трябва да се ограничи в покриване на първичната извънболнична медицинска помощ и основни дейности от специализираната извънболнична медицинска помощ, както и реимбурсирането на лекарствените продукти за хронични заболявания. Оттам нататък е напълно възможно останалата част от извънболнична помощ да бъде пренесена в компетентността на доброволното здравно осигуряване. Друг възможен сценарий е извънболничната помощ да продължи да се покрива изцяло от държавата в лицето на обществения фонд, както и болнична помощ в ограничнен брой лечебни заведения, а частните здравноосигурителни фондове – в частни клиники. Това, обаче, е една твърде
 социално чувствителна тема, защото преструктурирането на болничната помощ неминуемо ще е свързано със затваряне на държавни и общински болници, а това неминуемо ще доведе до увеличаване листите на чакащите, въпреки че такава е ситуацията в много европейски държави с развити здравноосигурителни модели.

Има ли единна позиция бизнесът в лицето на частните фондове по предложението за изграждане от 2011 година на тристълбов здравен модел у нас - с два задължителни и един доброволен стълб?
Трудно ми е да коментирам, защото не сме запознати официално какви промени точно се предлагат, нито има официална позиция на министерство на здравеопазването. Всичко ще зависи от това какво ще се вмени на здравните фондове - какво ще покриват те и каква част от здравната вноска ще получават.
Това, което се обсъжда специално за втория стълб - фондовете да покриват разходи за медицински дейности, но без право на печалба, надали ще бъде в интерес на обществото, защото където няма печалба, там няма и интерес към ефективност и следователно подобряване на здравноосигурителната услуга. Типичен пример за това е НЗОК.
Много е важно да се направят адекватни разчети дали трансферите към фондовете ще покриват дейностите, които ще им бъдат вменени. Това трябва да е в основата на дебата, защото никой няма интерес вместо една, в държавата да функционират няколко НЗОК.

Каква част от вноската би трябвало да се дава на здравните фондове, ако от 2011-та вноската стане 10%, както се говори?
Смятам, че е разумно НЗОК да продължи да работи с 6-те процента, с които разполага и към момента, но при намален обем на здравни дейности, за да има адекватно заплащане на изпълнителите на медицинска помощ . Оттам нататък е разумно процентите от увеличението да бъдат дадени на новите играчи на пазара за допълнителните дейности, които ще покриват.
В момента моделът за преразпределение на средствата е доказано неефективен и колкото и пари да се наливат в една  нереформирана система, те ще продължат да изтичат. Смятам, че преминаването от модел на преразпределение към модел на ефективно управление на финансовия ресурс е промяна, която ще се отрази положително върху конкурентността и съответно качеството на услугите.

Какъв процент от дейностите трябва да поемат фондовете?
Трудно ми е да отговоря, защото трябва да базираме своите разчети на статистика колко души от какви заболявания страдат, в какъв размер е лечението им, а в последните 20 години в България няма адекватна и достоверна медицинска статистика. Имахме абсурден парадокс при опит да лицензираме в КФН на нов пакет, базирайки се на статистиката от НЗОК,  да ни бъде отказано от надзора с мотив, че статистиката на НЗОК не може да се приеме да достоверна! Ако погледнем цифрите в приложението към националния рамков договор, ще видим, че една от клиничните пътеки, планирани с най-голяма честота, е пневмонията. Не вярвам, че хората у нас са толкова болнави, нито че за м.г. около 1,700 млн. пъти българи са влизали в болница с различни здравни проблеми. Защо се получава така? Защото всеки човек, дори с тривиално заболяване като бронхит може да бъде "превъртян" като пролежал в болница по клинична пътека за пневмония.

Ако се върнем на предложението за тристълбово осигуряване какво ще бъде мястото на третия стълб?
Лично аз бях озадачен, когато сериозни хора споменаха в медиите, че третият стълб ще може да покрива естетична и козметична хирургия, спа процедури, почивки, например. Това не е сериозно. Според мен третият, доброволен, стълб трябва да покрива по-висок клас консумативи от тези, които ще бъдат заплащани по линия на задължителното осигуряване (първи и втори стълб).

Може ли да дадете пример?
Да кажем, при операция на окото, при която трябва да се сложи леща имаме избор между продукти, които струват напр. между 50 лева и 200 лева. Едната може да е произведена в Китай, а другата - в Германия. По линия на задължителното здравно осигуряване ще се определи някакъв лимит на покритата стойност на този консуматив. Ако някой желае да получава винаги най-доброто, той би могъл да се осигури по третия стълб – доброволното здравно осигуряване. Това, според мен, е нормалната посока на разсъждение.

Значи отказвате по третия стълб да покривате музикотерапия, ароматерапия, психоанализи, естетична хирургия...
Може да присъстват и такива услуги, но третият стълб сновно трябва да покрива по-висок клас от предлаганите в задължителното осигуряване дейности, консумативи и материали.

Друга дискутирана подробност около новото статукво на здравните компании е изискването за минимален брой набрани пациенти, за капиталова адекватност. Как гледате на тези условия?
Изисквания за много висок капитал (очевидно в пъти по-висок от този, който се изисква за застрахователните компании), комбинирано със солидарен гаранционен фонд, за който също се говори,  както и изискването за стотици хиляди записани лица създават една твърде рестриктнивна матрица. В нашата дейност не капиталът , а заделяните резерви са това, което гарантира сигурността и стабилността на дружествата и на пазара като цяло. Затова е много по-важно дружествата да са правилно резервирани (съгласно адекватна методология на регулаторните органи), отколкото да имат висок като абслютна стойност капитал.

Една малко останала в сянка тема от началото на това управление - здравното осигуряване здравно застраховане ли е?
Това е по-скоро семантичен спор. За мен здравното осигуряване е различно от здравното застраховане и основните фактори, които формират тънката граница между двете понятия, са задължителността  и солидарността.

Имате ли нагласа, че реформата най-сетне ще се състои?
Ако не сме положително настроени, нещата няма да се случат в хоризонтите, в които очакваме. Хубавото е, че в момента има обективна политическа воля на широка основа.

Значи да очакваме 2011-та като начало на новата българска здравна система.
Не, мисля ,че този срок е малко оптимистичен. Целият процес по дефиниране на пакетите, по ценообразуване на дейностите, по изграждане на единна информационна система за всички играчи в полето на здравното осигуряване, електронно досие на всеки пациент ще отнеме повече време. Ако всичко работи стиковано и според предварителните разчети е реално да имаме работещ здравноосигурителене модел на 1 януари 2012 година.

ВИЗИТКА:
Николай Мишкалов е директор на ЗОД Булстрад Здраве АД от 2007 г.
Завършил е Стопанско управление в СУ Св. Климент Охридски и магистратура по Банков мениджмънт
Преди това е заемал мениджърски позиции в областта на банкирането и продажбите.

АА