Излизам от властта по-богат с приятели; доволен съм от свършеното, твърди бившият зам.-министър на финансите
Г-н Катев, защо напускате поста на зам. финансов министър?
- От самото начало като дойдох, бях с ясната представа за ограниченията, които има този пост, и за това какво искам аз да правя. Знаех, че не искам да ставам професионален политик и че
искам да работя дотогава, докато виждам, че мога да допринасям качествено с нови неща. През целия си живот съм работил в частния бизнес и все още ми е доста трудно да се справя с инерцията на
бюрокрацията, която може да бъде доста тромава. Да не говорим, че парите за позицията, която заемах, каквото и да мислят хората, са много по-малко от това, което бях свикнал да получавам преди.
Т.е. решението ми има и финансов мотив. Аз мога да си позволя, така да се каже, да субсидирам държавата известно време, но в крайна сметка имам семейство и финансови отговорности.
Значи държавната служба не е толкова привлекателна?
- Това, което е лъскаво, е способността да реализираш себе си. Ако човек пристъпва към своята служба и позиция с една
голяма отговорност, с разбиране и ако е честен, тогава действително негативите са повече, отколкото позитивите. Особено ако имаш алтернатива. Аз съм свикнал да постигам всичко сам, а не да разчитам
на някого или на някакъв пост, за да съм добре финансово.
Новото явление, което сега за първи път се случи в нашата политика, е професионалисти от частния бизнес да влязат в правителството. И те се справят много добре. Става въпрос и за министър Велчев, и
за министър Василев, и за Лидия Шулева и т. н.
Това е нова, свежа струя на честни професионалисти и всепризнати експерти, които влизат в правителството финансово независими, т.е. те не трябва да треперят, за да вземат някой рушвет или нещо
подобно. Те са достатъчно независими, репутацията им струва достатъчно пари и предполагам се надяват един ден, като излязат и се върнат обратно в частния сектор, ако са свършили добра работа, пак
да се справят добре в частната сфера.
Но на други явно им харесва във властта. Министър Велчев поиска и втори мандат.
- Министър Велчев, който ми е близък приятел и съмишленик, действително чувства, че има мисия, че има отговорност. Аз го познавам като изключително кадърен и компетентен
професионалист и честен човек. Според мен той е един от най-добрите, ако не и най-добрият министър на финансите, който сме имали в най-новата ни история.
Какво спечелихте от активното управление на държавния дълг, с което се занимавахте през последните 2 години?
- Аз лично нищо не съм спечелил. Това, което спечели държавата, е в много направления. Нещата са очевидни.
Двете операции по външния дълг са едно от нещата, с които управлението на НДСВ ще остане в историята.
- Има много знакови неща. Например успешната банкова приватизация. Не бих казал, че само активното управление на дълга е знаково. Може би то е направило впечатление, защото не е
толкова лесно да се обясни какво става и е много лесно да се спекулира, че се прави нещо нередно. Затова може би попада във фокуса.
Ако не беше изискването на конституцията, решенията за операции с външни задължения просто нямаше да минават за одобрение през парламента. Това можеше да бъде една много тиха работа. В другите
държави е така. България е единствената страна, в която за всеки заем трябва да се ходи и да се пита парламентът. В това число и за неща, от които депутатите явно не разбират. В другите страни това
е неполитизирана дейност. А в България се направи сериозен опит да се политизира, защото е лесно да твърдиш за нещо, което не е толкова разбираемо и ясно, че има някаква далавера.
Когато през лятото обявихте, че ще освободите поста, веднага плъзна слухът, че бягате от проверка на операциите с дълга.
- Не. Това са активни мероприятия. Типично българска черта е да се завижда и да се пречи. Комбинация от политиканство, завист и злоба. Това, че не е така, е очевидно, защото моето
напускане става изключително по лични мотиви. Повече от 5 месеца премиерът не искаше да ме пусне, защото смята, че давам големи позитиви за екипа. И поради тази причина, и поради прекрасните ни
отношения с целия кабинет аз ще продължа да работя за това правителство и въобще за каузата на България.
Какво оставяте като несвършена работа и като предизвикателства на вашия наследник?
- Най-голямото предизвикателство е да убедим рейтинговите агенции да ни дадат инвестиционен рейтинг. Знам, че трудно се обяснява какво е това, но рано или късно хората ще го
почувстват като по-евтини и по-дългосрочни заеми, като по-добри условия за бизнес, като повече чуждестранни инвестиции. За да получим този рейтинг, трябват няколко неща - да приключи успешно
сегашната програма с МВФ и бързо да договорим ново, предпазно споразумение, да продължим програмата със Световната банка. Но за да стане това, трябва да продължи голямата приватизация. Изключително
важно е тези забавяния, които се случиха, най-вече що се отнася до БТК, да бъдат преодолени. Защото това много влияе на имиджа на България. Когато посетихме Вашингтон с министър Велчев и имахме
срещи в Конгреса и в Сената, с представители на правителството, първият или вторият въпрос беше: "Какво става с американската компания, която е спечелила честно процедурата и защо не става
транзакцията?"
И какво отговаряхте вие тогава?
- Беше ни неудобно.
Не е ли политически проблемът при БТК?
- Не мога да коментирам. Явно има проблем, който се надявам да бъде решен в скоро време в интерес на самата компания, в интерес на държавата и в интерес на имиджа на това правителство.
Важно е тези знакови сделки да станат.
Важно е и рационално да използваме фискалния резерв. Част от него може да бъде използвана за предплащане на дълг. Фактът, че намаляваме краткосрочния дълг, моментално ще подобри шансовете да не
изпадаме в затруднение. Ще се подобрят някои ключови съотношения, които следят рейтинговите агенции. Аз съм напълно убеден, че ако имаме политическа стабилност, ако продължат гладко преговорите с
Европейския съюз и влезем в НАТО и предплатим дълг към МВФ, другото лято рейтинговите агенции ще повишат отново рейтинга на страната и най-после ще влезем в А групата на стабилните и заможни,
нискорискови държави.
Това е изключително важно, защото много компании по света въобще не гледат, на радара им не съществуват държави, които са със спекулативен рейтинг, какъвто имаме в момента.
Има ли силен политически натиск за харчене на средства от фискалния резерв? ДПС поиска пари за пътища и такива са предвидени в бюджет 2004.
- Мисля, че се спекулира. Идеята част от резерва да отиде за пътища се роди тук, в Министерството на финансите, преди пет-шест месеца, а не под натиска на ДПС. Идеята беше за разнебитената
инфраструктура по един интелигентен начин с активното участие на частния сектор и с малък ресурс от фискалния резерв да се получи голям ефект. Не можем да си позволим такива големи бюджетни
разходи, защото ще се издъни дефицитът, но можем да дадем начален тласък на една компания, която да впрегне след това частния сектор и да довърши тези започнати магистрали. Това е една добра идея.
Естествено опозицията спекулира и я атакува.
Основното й твърдение е, че пари от резерва се насочват в тази посока, защото има търгове и конкурси, а при тях има комисиони.
- Не. Пари се насочват, защото трябва да се прави политика и някой трябва да завърши тези пътища. Ако те имат някаква идея как да ги завършим без търгове, няма проблем, нека да я
обяснят.
Според вас скоро икономиката ни ще навлезе в своя малък ренесанс. В какво ще се изразява той?
- Тя вече навлиза. Това означава икономиката да спре да бъде зависима от политиката, от правителството и т. н. Частният сектор вече е достатъчно голям. Той произвежда около 75% от
добавената стойност и около 70% от БВП. Т.е. ние оперираме в една частна среда. И при положение че са създадени оптимални условия за местен и за чуждестранен бизнес, при положение че се отпушва
банковото кредитиране, при положение че трудът е още евтин и цената на някои реални активи е сравнително ниска, вече виждаме миграция на капитали от Централна Европа - Унгария, Полша, Чехия, към
България, Румъния и Хърватска. Защото ние имаме същите перспективи за членство, същата квалифицирана работна ръка, но тук е 3-4 пъти по-евтино.
Не случайно в Унгария тази година има само $ 230 млн. преки чужди инвестиции. За първи път през последните 20 г. там се забелязва по-голям отлив, т.е. унгарски компании, понеже вече са достатъчно
развити и мощни, инвестират в чужбина. Купуват в Хърватска петролни компании, банки в България, Румъния, Украйна др. Чуждестранните инвеститори също мигрират. Казват "Окей. Коя е следващата
игра?"
Значи България е следващата игра?
- Ние сме обект, може би от около година, на следващото залагане. Този процес ще бъде още по-силно изразен през втората половина на следващата година, защото влизането в НАТО и
приключването на преговорите с ЕС ще даде силен тласък.
Дали обаче вече са постигнати оптималните условия за бизнес, като се имат предвид проблемите с престъпността, корупцията и др.?
- Това са явления, които са функция на прехода и на много по-либералната политика, която провежда НДСВ и коалиционният кабинет. Да не забравяме, че за първи път в близката ни история
успешно управлява коалиция.
Вие смятате да правите бизнес тук, значи вярвате в подобряването на условията.
- Аз ще се ориентирам в областите, в които съм специалист - инвестиционното финансиране и банкиране, управление на активи, на дългови портфейли, инвестиции, финансови съвети. Действително
условията за бизнес са добри. Не случайно $ 1,5 млрд. са инвестирани от чужденци, които не познават добре условията, но те са проучили, дошли са и са поели риска. Много по-малък риск има, ако си
местен човек, познаваш добре средата и инвестираш. Има възможности за инвестиции в производството, в развитието на финансовото посредничество - бумът, който изживява в момента нашият банков сектор,
ипотечната сфера.
Но не са ли пречка за инвеститорите сивият сектор и престъпността, която има силни икономически интереси?
- Силно преувеличено от медиите е какво владеят и кои са групировките. Едно е ясно - тяхното влияние непрекъснато ерозира. Именно за това се гърмят, защото явно баницата им е много
по-малка. Силно се преувеличава темата за престъпността. Чуждестранните инвеститори се притесняват, но това не е достатъчно, за да ги възпре да инвестират тук.
Какво бихте посъветвали хората - в какво да спестяват, как да защитят парите си?
- Разумно е да се спестява в левове. Така се взима от 2 до 3 пъти по-висока лихва от тази при еврото. Ако някой все още има долари, може би е удачно да изчака някакво
засилване на долара, което може да стане, но може и да се наложи да чака дълго време, години. Валутите обикновено варират в цикли, така че е възможно доларът да възстанови част от загубените си
позиции. Не бих съветвал хората да спекулират и държат прекалено много пари в долари. Поне половината от техните авоари и спестявания е добре да бъдат в левове и евро. Не бих ги съветвал да се
втурват да купуват апартаменти и да ги дават на чужденци, защото те може и да не дойдат.
Има голямо предлагане на луксозни жилища, а чуждият бизнес идва, но не с големи темпове. В цените на имотите може да настъпи известна стагнация, особено що се отнася до скъпите недвижимости в
големите градове. Цените им ще се задържат или ще тръгнат надолу, но ще спре поскъпването им. Цени над 600-700 евро на квадрат в България се доближават много до европейските, но икономическите
фундаменти изостават. Т.е. ако някой сега си купи жилище за 800 евро на квадрат, може да чака много дълго време, докато си върне инвестицията. Много перспективна е новата форма на спестяване във
взаимноспомагателни фондове. Това е голяма индустрия в други сродни страни като Полша, Чехия, Унгария. У нас са изключително малко, а това е най-популярната форма на спестяване в Западна Европа.
Инвестициите в държавни ценни книжа за граждани. Те са с по-висока лихва от нормалното. Бих окуражавал хората да си купуват такива облигации.
На финала по-богат или по-беден излизате от държавната власт?
- Излизам по-богат с приятели, опит и преживявания. Във финансово отношение в абсолютна стойност не излизам по-богат. Общо взето, състоянието ми е непроменено. В относителна стойност, ако
извадя това, което евентуално бих заработил за тези две години и половина, съм много по-беден, защото очевидно имам доста пропуснати ползи. Но аз не разсъждавам така. Бях напълно наясно, че мога да
си позволя няколко години да работя за една идея, и съм доволен от свършеното.
