Най-големият ни проблем е липсата на самочувствие и съзнанието, че не ние ръководим собствения си живот
В началото на тази седмица министърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще започне обиколката си в страната, като част от кампанията за разясняване на ангажиментите на България по членството в Европейския съюз. Първите два града са Силистра и Русе. Пътуването съвпада и с огласяването на резултатите от проверката по глава "Правосъдие и вътрешен ред". Препоръките на евроекспертите не бяха коментирани през миналата седмица от ресорните министри на правосъдието Антон Станков и на вътрешните работи Георги Петканов с мотива, че това е неофициален доклад.
Резултатите от извършената проверка по глава "Правосъдие и вътрешен ред" не са окуражаващи, ще има ли още инспекции?
- Това е първа по рода си "проверка на място" по тази глава. Като съдя по резултатите няма да е последна. Проведена беше между 7 и 10 юни от група експерти от страните членки. Преди това, през март, на правителството беше изпратен доклад, в който се отчитат изтеклите шест месеца от затварянето на главата - на база на приетите стратегии за съдебната реформа, шенгенски план, борба с корупцията и др. На всеки шест месеца такъв отчет ще продължи да се дава. Това е част от така наречения мониторинг или наблюдение. С тази "проверка на място", за която вие ме питате, експертите се запознават не на хартия, а на живо как напредваме в различните области и с особен интерес се отнасят към съдебната реформа. Причината - сигурността, която искат да има в Европа. За всеки гражданин, включително и българския. За една европейска държава единственият начин да се постигне ред е с помощта на правото и органите, които го прилагат.
Какво ви казаха експертите специално за частта "досъдебна фаза"?
- Аз не съм се виждала с тях. Те решават какви срещи са им необходими, за да добият обективна преценка. Не се срещат с политици, а и смятам, че това е правилно. От доклада им разбирам, че са се видели с представители на прокуратурата, следствието, адвокати, полиция, с експерти, които работят в България по проекти на ФАР от години. Били са не само в София, а и в градове, избрани от тях. Целта е да не се строят "потьомкински села", а реално да чуят и преценят позициите на тези, които "правят реформата". Да се види в един глас ли говорим, имаме ли воля да доведем нещата докрай, има ли лидер на процеса, каква е подкрепата, наясно ли сме към какъв модел се стремим.
Защо според вас всеки път проверките установяват едно и също - мудност и почти никакъв напредък?
- Това е записано в пет поредни доклада на Европейската комисия, в които се отразява какво е нивото на развитие на правосъдната ни система. Бледа реакция от наша страна. Един се опитва нещо да направи, десет обясняват защо не може. Междувременно има десетки проекти, които финансово и технически подкрепят България в търсенето на оптимално за нас решение за всички тези години. Тоест ЕС не гледа отстрани на случващото се, а е партньор. Поведение от типа "ти ми дай пари, акъл не искам" е изключително демодирано и непродуктивно. Няма защо да се открива колелото. Убийството на Косьо Самоковеца в Холандия е разкрито, престъпникът е хванат, осъден и лежи в затвора. Даваме си сметка за колко време го постигнаха, нали?
Ще се случи ли все пак тази реформа?
- Европейската интеграция трябва да се използва. Понякога на политиците им е по-лесно да кажат "така го иска Европа", отколкото да обосноват собствената си визия за промени, при това без последните да ни изхвърлят извън ЕС. Лично аз смятам, че това е по-малодушният избор, но разбирам защитната реакция - реформаторите у нас обикновено не са популярни. Защо смятам обаче че тази реформа ще се случи? Задавам си риторични въпроси в тази посока: ние доволни ли сме от функционирането на нашата съдебна система? Ние смятаме ли, че има добра разкриваемост на престъпленията? Събираните доказателства по извършени престъпления издържат ли в съда? Свидетели ли сме на "прехвърляне на топката" - за това кой е виновен за разминаването между броя на престъпленията и осъдените? Организирана ли е системата така, че тези, които са извършили престъпленията, да получат заслужено възмездие бързо и справедливо? Заради отговорите на тези въпроси реформата ще се случи. Ние, българите, го искаме.
Какви са препоръките към страната?
- Тук няма регламенти и директиви, зад които можем удобно да се скрием. Но има най-добри практики и, от друга страна, резултати, които или ги има, или ги няма. Като белег за ефективност. Между другото критикува се и съдебната ни статистика. Ето някои цитати: Приканвани сме "да се ангажираме категорично с развитието на досъдебната фаза, като се вземат за пример най-добрите практики на страните членки, да се гарантира прозрачност в работата на системата за досъдебно производство, да се гарантира равнопоставеност на всички граждани".
Това е записано в редовния доклад от 2003 година. И така пет години. Правосъдната система и вътрешния ред са за това да може човек да се чувства спокоен и сигурен в собствената си държава. Нека да използваме ЕС, за да се случат тези неща. Да използваме практиката, парите, ако щете, за да се реформира системата по най-добрия начин.
България вече веднъж е направила приемане на чуждо законодателство след Освобождението и сме изградили модерно устроена държава, включително и по отношение на съдебната система.
Имаме прекрасни юристи и традиции, които ще ни помогнат.
Какъв е основният проблем според вас тази реформа да не става толкова години вече?
- Трябва да има силно лидерство на реформата, да има силна подкрепа и тя да се облече в конкретни действия. Аз не искам да говоря от името и вместо ресорните министри. Те го могат с целия си опит на правници, а и на министри вече три години. Ще ги подкрепям като колега и с убедеността, че това е работа, която ние трябва свършим. Без отлагане и уговорки, че в предизборно време реформи не се правят. Не вярвам в последното впрочем. Хората искат да видят свършена работа. Това е най-убедителната кампания и за управляващи, и за опозиция. Иначе ще ни отхвърлят като чуждо тяло.
Възможно ли е ЕС да приеме България и без да е извършила реформата в съдебната система - все пак сме накрая на преговорите, технически сме ги приключили, имаме определена дата за членство и вече са вложени доста средства на европейския данъкоплатец в нашата страна, за да ни бъде отказано членство?
- Не. Категорично няма как да се случи това. Би било изключително инфантилно, ако мислим, че вече не е необходимо да извършваме кой знае какви действия, след като сме успели да приключим преговорите. Да решим, че сме задоволили "учителя", а и защо той да ни пише двойка, като след това пак той ще трябва да се мъчи с нас да ни изпитва на поправителен? Това е грешна логика. Най-големият ни проблем е липсата на самочувствие и съзнанието, че не ние ръководим собствения си живот. Ние трябва да използваме ЕС, за да направим живота си по-добър, а не да оправдаваме действията си с това, че някой от някъде ни го е поискал.
Ако нашата съдебна система е ефективна и самите ние сме доволни от нея, ЕС би приел това без проблем. Но тогава, когато един посланик разтревожено обяснява, че негов сънародник бизнесмен е пребит в България, аз имам много малко аргументи да убедя страните от ЕС, че у нас има ефективна система на правозащита. А и да настояваме за още инвестиции.
Колко време за полезно действие ни остава?
- Никакво. До изготвянето на редовния доклад има един месец. Вече съм поканена на последни консултации по него на 1 септември. И тогава ще помоля министрите Петканов и Станков да дойдат с мен. Това е, надявам се, последният редовен доклад за България, който да ни даде възможност да обявим формално приключването на преговорите. Това ще се случи, ако успеем да преодолеем главната пречка в политическите критерии за членство - функционирането на съдебната система. Преговорите по самата глава бяха трудни, защото няма задължителни режими, които да се приемат. Изисква се политика, единомислие, зрялост, способност за национална теза. И резултати. Когато отидох в Лондон например, за да убеждавам моите колеги в ефективната работа на съдебната система у нас, в същия ден в България станаха три убийства. В този случай аргументите, които можеш да дадеш на отсрещната страна, са много малко. Данните, с които страните членки разполагат от собствените си посолства тук, не говорят в полза на бързата разкриваемост на престъпленията и осъждане на виновните лица. Живеем "във и със" Европа, а не в паралелен свят.
До края на тази сесия на парламента ще могат ли да се приемат законите, с които сме закъснели?
- Не всички. През март пристигна първият мониторингов документ, в който бяха изброени 13 сфери, в които България изостава. Проблемът е в това, че когато ние закъснеем с приемането на определен кръг мерки и след това наваксаме загубеното с една година закъснение или с 6 месеца , то това се отчита като неизпълнение на ангажиментите. Фактът, че не сме успели да се справим със собствения си график, показва, че ние нямаме административен капацитет. Наваксването е само "минимизиране на вредите". Надявам се, че закони като този за здравето и генно модифицираните организми ще бъдат приети. Не зная обаче за закона за хората с увреждания или още няколко, които закъсняват. Всъщност списъкът е доста дълъг. Закъснения има и Министерският съвет. Според последния отчет за юли не са приети 39 от наредбите, които е трябвало да бъдат приети. Двайсет от мерките, които са свързани пряко с работата на министрите - наредби, заповеди, също не са приети. Така стават общо 59 наредби, за които изпълнителната власт е закъсняла. Надявам се, че това ще стане до края на август, провела съм срещи с политическите кабинети и министрите. Координацията винаги е времеемка - бавят се три или четири министерства предимно в наредби, които трябва да се издадат от трима министри.
Това, което аз ще направя, е да спра да подписвам предложенията за допълнително материално стимулиране на служителите в министерствата, които имат закъснения. Стимул на старогръцки значи остен.
