До края на 2010 година ще заличим отрицателните резултати от кризата
Повече от 70 души - представители на пенсионноосигурителните дружества, на Комисията за финансов надзор, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание, на Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт, както и членове на Консултативния съвет по пенсионна реформа към министъра на труда и социалната политика, се събраха във Велико Търново, за да обсъдят преди броени дни проблемите на пенсионната реформа. Какви мерки ще предложи на правителството пенсионният бранш - разговор с Никола Абаджиев, председател на БАДДПО.
Господин Абаджиев, устойчива ли е пенсионната система у нас към настоящия момент? Все повече се чуват гласове, че моделът трябва да се смени.
Когато пенсионният модел се обсъжда между специалисти, никой не говори за необходимост от нова пенсионна реформа, а се говори за нейното понататъшно развитие. Мнението ми е категорично - не е
необходимо смяна на нашия пенсионен модел. Трябва обаче да се променят някои негови параметри и елементи, за да го усъвършенстваме. Когато започнахме пенсионната реформа през 2000 година, приехме
един съвременен пенсионен модел и, както се казва, бяхме две обиколки пред редица източноевропейски и западноевропейски страни. После обаче започнахме да изоставаме и сега някои от страните, които
започнаха реформата заедно с нас, вече ни изпреварват. Те предприеха навременни мерки, свързани с усъвършенстване на пенсионния си модел, особено в частта, свързана с дейността на
капиталовите пенсионни фондове, например въвеждането на мултифондовете, усъвършенстването режима на надзора и регулациите, размерът на осигурителните вноски, обхватът на капиталовите пенсионни
фондове.
Доколко реални са идеите за национализиране на системата или за преминаване към изцяло капиталов принцип...
Идеята да няма солидарен стълб не ми се вярва да се случи,
защото такъв елемент на пенсионната система трябва да има. На настоящия етап и ЕС, и другите основни международни институции категорично подкрепят функционирането на смесените пенсионни
системи, т.е. системи, в които има и солидарни, и капиталови пенсионни фондове. От друга страна, в докладите на ЕС за развитието на пенсионните системи се подкрепя развитието на капиталовите
системи и разширяването на техния обхват. Според ЕС двустълбовата структура "държава: частни компании" трябва да бъде насърчавана, защото тя преодолява капаните, съпътстващи поведението при
индивидуалното спестяване и се постига диверсификация на пенсионния доход. В България тези препоръки са изпълнени и са налице, така че и това е в подкрепа на мнението ми, че няма основания за
тотална смяна на модела. Между другото, анализът на поведението на българските пенсионни фондове в периода на криза сочи, че те са действали изключително адекватно. Имахме отрицателни резултати
вследствие на кризата, но те започнаха да се заличават много бързо - знаете, че от началото на 2010 година всички фондове имат положителни финансови резултати, отчитат положителна доходност. Ние
вярваме, че до края на 2010 година ще заличим отрицателните резултати, които имахме в края на 2008 г. -началото на 2009 г.
Кои са основните промени, от които се нуждае пенсионната ни система?
Един от важните въпроси е въпросът за
пенсионните плащания на допълнителните задължителни пенсионни фондове - УПФ и ППФ.
Досега в КСО все още не е разписан ясен законов механизъм за извършване на тези плащания. Решаването на този въпрос беше отлагано, защото първите пенсии от УПФ ще бъдат изплатени към 2023 година. Ние считаме обаче, че времето за регулирането на тези процедури вече дойде. В закона трябва да се разпишат подробно редът и начинът на формиране и изплащане на пенсиите от задължителните фондове, трябва да се решат и въпросите за формирането на резервите на тези фондове, които са необходими, за да се осигури изплащането на пожизнените допълнителни пенсии. Защо казваме, че този въпрос е важен за разрешаване? Според статистиката и разчетите, които имаме, през 2040 г. броят на лицата на възраст над 79 години ще е 616 753 души. При песимистичен сценарий, резервът за плащането на тези пенсии, който ПОД ще трябва да заделят, е към 1, 232 млрд.лв. С бъдещите законодателни промени трябва да се реши и въпросът за наследствените пенсии и онаследяването на средства от индивидуалните партиди на осигурените лица.
Въпросът за изплащането на пенсиите е в пряка зависимост от размера на осигурителната вноска. При старта на УПФ през 2002 година вноската бе 2%, такава се запази и през 2003 г. През следващите две години - 2004-та и 2005-та, вноската се увеличи до 3%, през 2006 г. стана 4 на сто и от 2007 г. до днес е 5%. Категоричното мнение на бранша е, че ако искаме осигуряващите се в универсалните фондове да получат адекватни пенсии в рамките на коефициент на заместване до 20%, каквато бе и целта на реформата, то
вноската в УПФ несъмнено трябва да бъде постепенно увеличена в рамките на 7 до 10 процента.
Ако вноската остане 5%, размерът на пенсията няма да е удовлетворителен за самите осигурени лица и пенсията няма да донесе съществени доходи на осигуряващите се. Като резултат - натискът върху обществената система ще си остане все така висок и обстановката ще се нажежи.
Ще приеме ли финансовото министерство предложението?
Трябва да кажа, че няма категорично отрицателно мнение у тези представители на финансовото министерство, които са членове
на консултативния съвет по пенсионната реформа. Ясно е, че трябва да се намерят пътища за решаване на проблема за съотношението между вноската в обществената и в капиталовата система. Според много
мои колеги - и в България, и в ЦИЕ, на пенсията, която ще бъде получавана от УПФ, вече трябва да се гледа не като на допълнителен доход - бонус към основната пенсия, а като на втора основна
пенсия, получавана от задължителни капиталови фондове. С други думи, вторият стълб вече трябва да бъде възприеман като допълнителен, а като втори основен стълб на пенсионната система.
Кои са другите основни въпроси за разрешаване?
Да продължа темата за пенсионните плащания във втория стълб - предстои да се обсъдят някои плащания в професионалните пенсионни
фондове, тъй като през 2011 година изтича срокът за плащанията от НОИ и всички категорийни пенсии от 2012 година вече трябва да се изплащат само от допълнителните пенсионни фондове. Готовност
за това обаче няма. Коментирана бе идеята срокът да бъде удължен до 2014 година заради същестуващото мнение, че натрупванията в индивидуалните сметки на тези осигурени са твърде ниски. Тук обаче
трябва да кажем, че оповестената информация не е много показателна, защото в случая се работи със средни размери на натрупванията. Според официалните резултати, средният размер на натрупаните
средства на осигурено лице в професионален пенсионен фонд (при пълен период на осигуряване) за мъжете е 9741 лв., а за жените - 6405 лв. За сравнение, в общественото пространство бе обявен среден
размер на средствата от порядъка на 2032 лв. за мъжете и 1654 лв. за жените.
Както казах, проблемът при професионалните фондове е друг - болшинството пенсионери първа и втора категория труд се пенсионират от ДОО на база натрупан осигурителен стаж преди 2000 г., а според
разписаните нормативни изисквания, за да получат пари от ППФ, те трбява да са се осигурявали в такъв фонд през по-голямата част от 10-годишния период на неговото съществуване. Тъй като те са се
пенсионирали преди това, на практика не могат да вземат пари от ППФ. Най-вероятната причина да не стартира плащането на пенсии от ППФ е не натрупаните суми в индивидуалните сметки на
осигурените, а желанието на работещите и синдикатите възрастта за ранно пенсиониране преди 2000 г., която към днешна дата е необяснимо по-ниска от възрастта за пенсиониране на всички останали
работници в страната, да бъде запазена. Така че предстои да бъдат взети конкретни решения.
Следкризисното поведение на пенсионните фондове налага и други адекватни промени. Такава промяна е
либерализирането на инвестиционния режим на пенсионните фондове.
Много важно въвеждането на мултифондовете, като тук категорично смятаме, че трябва да разширим обхвата на мултифондовете, да променим стратегията и да ги въведем едновременно и в задължителните, и в доброволните фондове.
Също важно за усъвършенстването на пенсионния модел е
преминаването към така наречения риск базиран надзор.
С други думи, необходимо е усъвършенстване на процедурите по контрола на пенсионните фондове, като надзорът върху тях да е базиран на риска при инвестициите на фондовете.
Не на последно място, пред нас стои и още един важен въпрос, свързан с доброволното пенсионно осигуряване. Според експертите, в ДПФ се крие огромен потенциал, който засега все още не е използван. Въпросът се отнася до
размера на данъчните облекчения в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Ние предлагаме сега действащият размер от 10% данъчно облекчение за тези, които се осигуряват, да бъде увеличен поне до 15-20%. Също считаме, че трябва да бъде поставен на обсъждане и въпросът за
данъчното стимулиране за хората, които са родени пред 31.12.1959 г.
Според нас държавата има интерес хората с желание и финансови възможности да отделят средства за своето осигуряване. Така те ще помагат пенсионната система, а от друга страна ще увеличават
възможността за инвестиране в икономиката на страната.
В момента фондовете разполагат с около над 3,2 млрд. лв. и в интерес на държавата е тези средства да се инвестират в българската икономика, а тези инвестиции ще донесат по-голяма доходност на
самите осигурени лица.
Господин Абаджиев, прави впечатление, че всички тези предложения не са нещо ново, а отлагани стари проблеми...
Напълно съм съгласен. Отлагането при разрешаването на основните
проблеми намали темпа на реформата, затова вече казах, че изоставаме. Не мога да възприема спокойно факта, че голяма част от тези, които говорят за пенсионна реформа, я свързват само с въпроса за
възрастта, а в действителност говорят в повечето случаи за конкретни параметрични промени.
Основната теза на нашите предложения е, че промените в законодателството, касаещи капиталовите фондове, не бива да се отлагат. Готовност за това има, трябва по-голяма решителност.
Кога, според Вас, трябва да бъдат въведени изброените мерки, за да не закъснеем отново с реформирането на пенсионната система?
До края на тази година трябва да направим опит
да ги приемем, тъй като имаме разработки, имаме опит, имаме потенциал и готовност да ги въведем. При добро желание от страна на управляващите и при насоката, която вече е възприета от ЕС по
отношение извършването на пенсионни реформи, би могло тези мерки (или поне част от тях) да бъдат приети до края на тази година и да влязат в действие още през 2011 година.
АА
