Капиталовите системи са единствените, при която пенсионните спестявания работят за самите осигурени лица, заяви Никола Абаджиев, председател на БАДДПО
Още догодина ще има актуализиране на вноските за универсалните пенсионни фондове, прогнозира Никола Абаджиев
Господин Абаджиев, страната ни е домакин на престижен международен форум, посветен на пенсионното осигуряване. Очаква се участието на гости от близо 40 страни. Какви са очакванията ви от
тази конференция?
За първи път България ще бъде домакин на форум от световен мащаб, свързан с областта на пенсионното осигуряване. Интересът към конференцията е изключително голям. Своето участие вече са заявили
повече от 300 участници от 38 страни. Сред гостите има представители на пенсионни фондове, банки, инвестиционни и управляващи дружества, взаимни и договорни фондове и др. По предварителни разчети
участниците управляват пенсионни активи, възлизащи на повече от 120 млрд. долара. Целта на конференцията е да се допълнят и обновят аргументите в полза на пенсионните реформи и да се откроят
основните пътища за тяхното осъществяване. Очакваме и конкретни ползи за България – да си „сверим часовниците“ със световните тенденции в развитието и осъществяването на пенсионните реформи; да
извлечем нови знания и опит по актуалните за българската пенсионна реформа проблеми. Освен това провеждането на конференцията ще допринесе значително за издигане имиджа на България чрез даването на
по-голяма международна гласност за провежданата у нас пенсионна реформа. Не на последно място, ще се създадат възможности за пряк контакт между представителите на българския пенсионен бизнес и на
международните инвеститори и управляващи дружества.
Имат ли общи черти пенсионните модели в света?
Предстоящата международна конференция е съсредоточена върху развитието на капиталовите системи и в този смисъл пенсионните модели имат много общи черти, особено във втория и третия стълб –
дотолкова, доколкото вече се налага приложението на капиталовите системи като част от пенсионните модели на отделните страни. Даже в някои страни като Чили, Казахстан и други, пенсионният модел е
изграден само на основата на капиталовата система, тоест липсва разходопокривният модел на държавното обществено осигуряване. Трябва да подчертая, че както имаме общи черти при капиталовите
системи, така има и много особености в различните модели, в различната структура на пенсионната система. В България е изградена класическа тристълбова система. Подобни система имат Полша, Естония,
Латвия, Унгария, с чиито модели имаме общи черти.
Като част от ЕС, можем ли да откроим общи проблеми за пенсионните модели на страните от Европа?
Да, като част от ЕС, ние даваме като “принос” нашите проблеми, но в същото време наследяваме и проблемите, които са в старите страни-членки на ЕС. У нас проблемите са свързани с управлението на
активите на пенсионните фондове, с преноса на правата между отделните страни и фондове, с развитието на капиталовите стълбове в доброволното пенсионно осигуряване. Тук имаме различия с другите
страни от ЕС, където най-вече са развити професионалните пенсионни схеми или т.нар. фирмени фондове. Ние стъпихме на базата на универсалните пенсионни фондове, а вече създаваме и първите
професионални пенсионни схеми – фондовете за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. В това отношение ние се приближаваме към Европа. Сега остава Европа да се приближи към нас.
Неслучайно го казвам, защото по време на форумите на новите страни-членки, в които участвахме, се отчете, че досегашните директиви на ЕС касаят повече дейността на фондовете по професионални схеми
и недостатъчно отразяват новостите и проблемите на новите пенсионни модели и доброволните пенсионни фондове, които вече са развити в новите страни-членки. Нашите искания са тези директиви да се
развият в посока на отчитане на опита и постиженията на новите пенсионни фондове, създадени в новите страни-членки.
Прогнозирате ли интерес към фондовете за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми?
На базата на нормативната уредба, която се създаде в рамките на Кодекса за социално осигуряване, имаме вече създаден такъв пенсионен фонд. Другите пенсионноосигурителни дружества също се подготвят
за създаването на такива фондове. Като смятам, че тепърва ще се убеждаваме в целесъобразността на тези фондове, едновременно с това съм песимист по отношение на очакванията за бум, защото
смятам, че ще трябва време да се покаже какво е различието между новите фондове и досегашните доброволни пенсионни фондове. От друга страна, работодателите и колективите трябва достатъчно да
се подготвят за оценка на тази форма на допълнително доброволно пенсионно осигуряване, за да могат да вземат достатъчно обосновано решение.
Предстоящият форум е посветен на капиталовите схеми. Можем ли да се надяваме, че капиталовата схема е панацея за решението на основните пенсионни проблеми?
Капиталовите системи нямат алтернатива за решаването на пенсионния проблем. Те са единствените, които дават възможност не само за ефективни спестявания за пенсионно осигуряване от страна на
осигурените лица и от страна на работодателите, но са тази форма, при която пенсионните спестявания работят за самите осигурени лица, тоест те създават една допълнителна стойност на тези активи
чрез инвестирането на средствата. Тук е вече въпрос на национален избор каква тежест ще се придаде на капиталовите системи в една или друга страна. В едни страни е единствената форма на
осигуряване, в други страни, като нашата, имаме балансирано, според мен правилно, отношение към разходопокривната система и капиталовата система, която е допълваща. При всички случаи трябва да
търсим баланса и еднаквото развитие на трите стълба на пенсионната система, защото това създава сигурност на осигурените лица, от една страна, а от друга – дава възможности за получаване на
достоен пенсионен доход.
Част от панелите на форума ще бъдат посветени на инвестиционните политики и на стратегиите на пенсионните фондове. Как бихте коментирали в този контекст българския пенсионен
модел?
Въпросът за инвестициите на активите на пенсионните фондове е проблем за всички страни, за всички фондове, в които се управляват такива активи. От една страна, трябва да се търси изключително
голяма сигурност на тези средства, защото това са “бели пари за черни дни”, но от друга страна трябва да се търси и ефективност на инвестициите, за да се нови един достатъчно добър
допълнителен доход, за да бъде наистина в интерес на осигурените лица. Тази консервативност при инвестиране средствата на пенсионните фондове създава доста проблеми; търсят се най-добрите
инвестиционни стратегии – както в периода на натрупване на средствата по индивидуалните партиди на осигурените лица, така и по време на изплащане на пенсиите. Тези въпроси ще бъдат разгледани на
конференцията. Темата инвестиционни политики и стратегии на пенсионните фондове е важна част от този форум, тя е една отделна сесия, която ще бъде председателствана от господин Пламен
Орешарски, министър на финансите. Това показва и обосновава нашия интерес към темите, които ще бъдат разгледани. Тук бих подчертал въпросите, които най-много ни интересуват там: това е развитието
на мултифондовете в рамките на допълнителните пенсионни фондове; това е въпросът за избора на най-добрите инвестиционни стратегии при задължителните пенсионни фондове; също стратегиите за
инвестиции на средства по време на изплащането; както и въпросът за контрола на инвестиционния риск при управлението на активите на пенсионните фондове.
Един от обсъжданите въпроси е за осигуряване на втора пенсия за родените преди 1 януари 1960 година. Бе предложено вноската за универсален фонд да е 30% от начисления данък и парите да
отиват във втория стълб. Вашият коментар?
Това е въпрос, който трябва да намери своето решение, защото лицата, родени преди 31 декември 1959 г., са в известна степен ощетени от модела. Това са лица, които са в силата на своята трудова
кариера. Онова, което се предлага и което ние предлагахме още миналата година, бе чрез промени в данъчното законодателство на тези лица да се дадат по-големи възможности да инвестират според своите
финансови ресурси в доброволното пенсионно осигуряване. В известна степен може да се каже, че тази несправедливост беше обоснована в началото на пенсионната реформа, когато имаше страх да не
настъпи сътресение в първия стълб и когато искахме да имаме по-мек преход от разходопокривната част към капиталопокривната част. Това решение тогава изигра своята роля. Сега обаче трябва да се
намери нов подход и да създадем равнопоставеност между различните групи хора, родени в един или друг период.
Преди няколко месеца организации коментираха, че дефицитът в задължителното осигуряване не може да бъде преодолян до 2050 година...
Когато се прави анализ на пенсионната система, на пенсионната система трябва да се гледа в общ план. Оценките за пенсионната система трябва да се правят като цяло, отчитайки особеностите на трите
стълба. Какво значи дефицит, когато във втория и третия стълб на пенсионната система имаме активи на пенсионните фондове. Това са индивидуални средства на осигурените и тези активи възлизат на
милиард и половина лева. Този доход ще компенсира недостатъците на първия стълб.
Как оценявате тримесечните резултати на пенсионните компании и актуализира ли се прогнозата за активите и пенсионноосигурените през следващите години?
Радостен съм от факта, че прогнозата, която направихме още през 2000-та година, се оказва реалистична и обоснована. За тази година прогнозите, които имахме тогава, се различават с по-малко от
100 млн. лева, тоест, цифрите, които тогава прогнозирахме, са напълно очаквани. Нашата прогноза, която направихме тогава, бе, че през 2010 година можем да очакваме активи от над 4,5
млрд. лева при сегашните вноски и при една доходност от около 10% през следващи периоди. Тук виждаме определен потенциал в увеличаването на тези активи. Водят се сериозни разговори и имаме вече
предложения за актуализиране на вноските за универсалните пенсионни фондове. Българската вноска за този род фондове е една от най-малките в Европа – много страни (например Македония, Хърватска,
Словения) започнаха с вноски от 7-7,5% и много бързо техните фондове надминаха по активи нашите. Ние започнахме с една вноска от 2% и за период от шест години стигнахме до равнището от 5%, каквато
е вноската тази година. Нашето мнение е, че вноската трябва да е поне 7-7,5%,за да се получат едни добри пенсии като краен резултат. Това, което се дискутира в отделните парламентарни групи, в
комисиите на НС, ме прави оптимист, че тази вноска още следващата година може да бъде повишена. Именно увеличаването на вноските за задължителното допълнително пенсионно осигуряване, както и
преференциите, които имаме в доброволното, биха осигурили този пенсионен доход, към който се стремим – равнище от 80% от доходите. Тази цел може да бъде постигната само по този начин. Оптимист съм,
че още следващата година може да бъде взето и съответното решение. Както знаете, някои парламентарни групи и отделни народни представители са осъзнали този проблеми и дори се предлага
вноската за универсалните фондове да бъде в размер на около 10%.
Имате ли усещането, че нещо се промени за българския пенсионен модел след влизането ни в ЕС?
Не очаквам коренна промяна. Онова, което наблюдавам в страните от Източна Европа, където пенсионният модел е подобен на нашия, е, че няма някакви големи промени. На предстоящата конференция ще чуем
мнението на експерти от ЕС за перспективата за развитие на пенсионните модели в Европа. Моето мнение е, че новите тенденции, които протичат в новите страни-членки на ЕС, ще окажат по-голямо влияние
върху развитието на фондовете в старите членки на ЕС. Наскоро на форум в Швейцария бе демонстрирано намерение за пенсионна реформа в Белгия, която реформа е едно към едно с нашия пенсионен модел.
Всичко това показва, че сме на прав път, разбира се, съобразявайки се със световните тенденции. Затова, както ние се съобразяваме със световните тенденции, така и другите страни-членки на ЕС,
а и като цяло ЕС, се съобразяват с тези световни тенденции. От друга страна, проблемите на пенсионното осигуряване вече излизат от рамките на националното и стават глобални, затова всички страни
търсят ефективни решения.
Очаквате ли промени в пенсионния пазар у нас по посока на нови компании, сливания, закупувания, външни инвестиции?
Смятам, че имаме един оптимален брой пенсионноосигурителни дружества. Едва ли на българския пазар ще се появят нови компании, защото това е един малък ограничен и добре сепариран пазар. От друга
страна, очаквам тенденциите да с ав посока на поява на нови акционери, на нови сериозни инвеститори, на закупуване на досегашните дружества от други собственици или увеличаване на мажоритарното
участие на такива нови акционери. Може да протекат и явления на сливания и вливания. Това се очаква и поради факта, че пенсионните компании развиват една успешна дейност, моделът е утвърден, а и
активите нарастват. Досега имаме милиард и половина лева, до края на годината очакваме активите да достигнат 2 млрд. лева – все пак това също е генератор на интереса. Това подсказва, че може да се
появят нови играчи на пазара. Интересът към пенсионните фондове като институционални инвеститори се потвърждава от факта, че на конференцията, която ще проведен във Варна, ще участват много банкови
и небанкови институции, управляващи и инвестиционни дружества, които участват в управлението на активите на пенсионните фондове.
