29 Септември 2020, 10:58 Днес (5) | Вчера (10)

Пламен Орешарски: Потребителският бум на кредити косвено влияе отрицателно на растежа

23 Февруари 2004 в-к "Пари" по статията работи:
A+ A-

Причината е, че се намалява покупателната способност за години напред

Въпрос: Господин Орешарски, има ли сиви зони във финансовия сектор, които да остават ненадзиравани, и може ли да се каже къде са те?
Пламен Орешарски: Това е труден въпрос. Зависи от степента на взискателност по отношение на надзора. При една нормална взискателност, разбира се, че има цели сектори, които, макар и формално контролирани, не са подложени на истински надзорни правила и регулации. Тук не визирам толкова банковия сектор, колкото останалите.
Въпрос: Напримел?
Пламен Орешарски: Застраховане, осигуряване...
Въпрос:Къде точно при тях е рискът?
Пламен Орешарски: Най-значителен е при осигуряването - в дългосрочния характер на инструментите. Докато при застраховането и досега са наблюдавани случаи на некоректно отношение към клиентите от страна на някои компании.
Въпрос:Предстои промяна на Закона за ценните книжа. В каква насокаы според Васы би трябвало да се промени нормативната база, за да се намали сивата зона, да се намали рискът?
Пламен Орешарски: Не съм привърженик на чисто институционалните мерки за насърчаване на пазара. Практиката в последните години, след приемането на първия закон през 1996 г. /ако не се лъжа/ показва, че честите промени в законите създават несигурна рамка и може да се твърди, че повече затрудняват, отколкото облекчават пазара. Мисля, че сегашното състояние на пазара е функция повече на фундаментални фактори, в това число и функционални, отколкото на институционални. Не мисля, че законовата рамка пречи - проблемът тук е принципен за развитието на пазара. Що се касае за дребни подобрения - който и закон да вземете, винаги може да намерите нещо, което да подлежи на промяна.
Въпрос: Как ще коментирате обвиненията към банките, че не са достатъчно реални посредници и призивите да създадат свои инвестиционни институции, които да си поемат риска на пазара?
Пламен Орешарски: Мисля, че функцията на инвестиционни банки, на инвестиционно банкерство и сега присъства във финансовата ни система. Някои от тях като Еврофинанс, Елана и др. на фона на предизвикателствата във финансовия сектор и сега се справят сравнително успешно. При този малък дял на пазара на ценни книжа големи инвестиционни банки не могат да съществуват - от типа на JP Morgan и т. н. За тях просто няма бизнес тук.
Въпрос: Трябва ли, според Вас, стратегията за управление на дълга да бъде коригирана и в каква посока?
Пламен Орешарски: Веднага искам да кажа, че генерално погледнато, дългът се управлява прилично. Има обаче няколко смущаващи обстоятелства. Първо, аз лично не разбирам каква е предпоставката за наблюдаваното увеличение на вътрешния държавен дълг. В последните две години този дълг се е увеличил с около 1 милиард лв. От 1997 до 2001 г. той намаляваше. Не виждам никаква предпоставка тези пари, които се взимат от финансовия сектор, да се натрупват като свръхизлишъци във фискалния резерв и след това политиците да спорят за какво да бъдат изразходвани. А една част от тях да се връщат като депозити в банките. Това е абсурдно - никой не взема кредити, за да си прави влог в банка. Оказва се обаче, че държавата го прави. Що се отнася за външния дълг, слава Богу, че след злополучните замени от миналите години на хоризонта, струва ми се, не се задават нови. Или поне не се обявяват. Анализът само на числата, без да вземам предвид други нефинансови аргументи, показват доста впечатляващи загуби от замяната.
Въпрос: Колко са те, според Вас, до момента?
Пламен Орешарски: Само за тази година лихвените преразходи ще надхвърлят 120 млн. USD заради завишаването на лихвата - от 2 по брейдитата на 8.25% по глобалните облигации в долари. Това е над 6% негативен лихвен диференциал. Така беше и миналата година - значи трябва да ги умножим по две. А вероятно подобен ще бъде ефектът и следващата година. Това е само за лихвите. Не говоря за курса, за ценовите спекулации в началото на замяната. Ако няколкото покачвания на кредитния рейтинг струват 120 млн. USD годишно... На мен ми се струва скъпичко.
Въпрос: Някак си напоследък не се говори за междуфирмената задлъжнялост, а този проблем продължава да стои...
Пламен Орешарски: Лично не бих се притеснявал особено, нищо че за междуфирмени задължения можем да говорим още от края на 80-те години. През 90-те тяхното равнище непрекъснато се е повишавало. Това са задължения между частни субекти и има отработен механизъм за тяхното уреждане. По-притеснителни са вземанията на държавни монополи от частния сектор - от типа на НЕК, Булгаргаз и т. н. Това, както и да го разглеждаме, е една скрита форма на субсидиране на частния сектор. Друга интересна тенденция от последно време е нарастване на потребителските заеми и задлъжнялостта на домакинствата. Струва ми се, че има опасност в бъдеще гражданите да намалят в относително изражение потребителските си разходи, оттук да се намали съвкупното потребление и това да повлияе задържащо върху темповете на растежа. Напоследък темповете на нарастване на потребителския кредит изпреварваха темповете на нарастване на доходите.
Въпрос: Но банкерите казват, че нямат проблеми с потребителските кредити...
Пламен Орешарски: Много се радвам, че нямат проблеми. Ние обаче говорим за макрозависимости - че задлъжняването на домакинствата ще доведе в перспектива до по-ниско потребление. А иначе статистиката показва, че наистина потребителските кредити са най-здравите в системата. Това е синдромът на малкия дисциплиниран платец.
Въпрос: Популярни личности от банкерската общност развиха теорията, че непосредствено след преоформянето на външния ни дълг към Лондонския клуб през 1994 г. е можело да бъде направено обратно изкупуване на голяма част от книжата поради ниските им цени. Впоследствие пък те е можело да бъдат заложени зад граница по стойности, близки до номинала, срещу свежи ресурси. Възможно ли е това?
Пламен Орешарски: Всички коментари от последните години за пропуснати потенциални възможности за силно облекчаване на дълговото бреме ми се струват много надценени и преувеличени. Вярно е, че след преоформянето на дълга цената на брейди облигациите имаше доста ниски стойности - говорим за около 20 цента за долар. Искам да подчертая обаче, че те бяха на такива равнища, не на последно място, и защото валутните резерви на страната бяха много ниски. Това в някаква степен дава обяснение и защо правителствата по това време не са се възползвали от огромните пазарни дискаунти по дълга - тъй като биха рискували вътрешната устойчивост. Впрочем по-нататъшното развитие в периода след 1994 г. показа, че опасността е била реална - визирам кризата от 1996-1997 г. Така че аз не споделям мнението, че са пропуснати възможности, просто нямаше ресурси и страната нямаше лесен достъп до външно финансиране, за да направи по-комплексни сделки за облекчаване на дълговото бреме.
Въпрос: Как ще коментирате все по-настойчивото приканяне - и отвътре, и отвън, да си изкупим дълга - с излишъците, с резерва?
Пламен Орешарски: Обърнете внимание обаче към какво ни приканват отвън - да си изкупим брейди дълга. Никой не казва обаче, че трябва да купуваме новоемитираните глобални облигации. От чисто финансова гледна точка аз бих разсъждавал обратно - ако приемем, че в момента трябва да разрешим една оптимизационна задача какви парчета от дълга да се изкупят със свръхрезерва, да го наречем, би трябвало да се започне с най-скъпата част от него, а не с най-евтината. Така че в значителна степен интересите на емитентите и интересите на инвеститорите в дълга са противоположни. И сляпото възприемане на съвети от заинтересувана страна, която държи нашия дълг, е, меко казано, недоразумение.

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Валидни за 16:10 11 Септември 2020
    Купува Продава БНБ  
USD 1.5915 1.5924 1.6506
GBP 2.4796 2.4887 2.1354
EUR 1.9560 1.9560 1.9558
Резултати | Архив