Когато физическо лице или фирма взима кредит, трябва винаги да си прави сметката как ще го изплаща в добри и лоши дни, напомня Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“
Г-н Хампарцумян, има ли опасност световната финансова криза по верижен път да засегне българската икономика така, че необслужваните кредити да скочат над критичната
граница?
Със сигурност тази криза не ни засяга директно. Индиректният ефект ще се види, но след време. Така че не може отсега да се каже дали това ще се отрази в скок на
необслужваните кредити, в забавяне на темповете на икономически растеж или на темповете на кредитиране. Няма вътрешни фундаментални причини за забавяне на българската икономика. Това, което може да
се случи, е общо забавяне на икономическото развитие в света, което няма как да не ни засегне, защото ставаме все по-интегрирани в световната икономика.
Но при забавяне на икономиката логично е да се очаква задържане на ръста на доходите, което ще рефлектира и върху банките?
Аз не приемам тезата, че българското население е
бедно и нещастно. България е една от богатите страни. Най-бедната от богатите, но с икономика, която почти 10 години расте и с хора, чиито доходи и богатство се увеличават. Разбира се, в една
пазарна среда богатството не е равномерно разпределено, но не е било и по времето на комунизма, макар интерпретацията да е била различна. Тогава левчето в джоба на един обикновен човек не е било
равно на левчето в джоба на един партиен член или член на Политбюро. Така че, от тази гледна точка – ние сме страна с бързо развиваща се икономика и не сме бедни. Необходимо е да се правят
структурни реформи, да се оптимизира средата, но в никакъв случай не сме бедна страна, която по много специален начин ще бъде засегната от кризата.
Научи ли се българинът при всички нови възможности, които се откриват пред него, да си прави сметката и да не поема повече дълг, отколкото може да изплаща?
Макро данните за
страната показват, че задлъжнялостта расте много бързо, но не е стигнала някакви застрашителни размери. Което не изключва отделни индивиди да са надхвърлили възможностите си. Тук веднага нещата се
разделят на две: хора, които го правят злонамерено знаейки още в момента, в който взимат кредит, че няма да го връщат - и това е лошият сценарий, а по-добрият сценарий е – хора, които не са си
преценили силата или са им се случили неща, които не позволяват един кредит да бъде изплатен по условията, при които е направен. Тогава вече трябва да се отива към преструктуриране, предоговаряне,
рефинансиране и т.н., което в крайна сметка, ако е добронамерено, в никакъв случай не е краят на света и е сценарий, който не е желателен, но е възможен.
Коментира ли се в банковата общност вероятността трезорите да се превърнат в брокери на недвижими имоти?
Мисля, че ако са си гледали нещата добре, когато са отпускали
кредитите, няма такава опасност. До голяма степен растежът на недвижимите имоти, като изключим емоционалния момент, се дължи на крещящите нужди в държавата от изграждане на нови жилища,
на нова инфраструктура, на индустриална собственост както за производство, така и за логистика и съхранение. Затова, независимо от ситуацията на пазарите по света и значително по-ниския ентусиазъм
към този сегмент, има фундаментални фактори, които у нас ще движат този пазар напред и нагоре. Разбира се, ваканционни селища с плътност на застрояване като в квартал „Лозенец“ нямат бъдеще.
Сбърканите проекти и в добри и в лоши години са си сбъркани проекти. Тези, които са добре направени и отговарят на нуждите на икономиката и на пазара, няма как да не бъдат успешни.
Преди около година „УниКредит Булбанк“ обяви, че се включва в бизнеса с недвижими имоти. Как се развива този проект?
Дружеството ни с Pirelli вече се организира. В момента
преговаряме по различни проекти, назначаваме хора – все оперативни неща, затова не сте чули за някоя голяма наша сделка. Засега няма новина, но ще има. Все пак това са деликатни преговори, повече
от една цел имаме, когато стане, ще обявим.
Какъв ресурс заделяте за това направление?
Спрямо българския пазар не е въпрос на заделяне, защото и двете дружества – Pirelli real estate и „УниКредит Булбанк“, са капиталово
много мощни, така че по-скоро става дума за намиране на подходящи проекти. Капиталът и цената не са ограничени.
Цената на кредитите пълзи нагоре, говори се дори за скок. Какво могат да очакват клиентите като сумарен резултат за годината?
Както пълзенето, така и скокът не са научни
термини, така че различни хора влагат различен смисъл. Сигурното е, че цената на риска в света се увеличава. За развиващите се пазари, какъвто ние несъмнено сме, рискът също расте и това няма как
да не се отрази на цената на кредита. Същевременно това повишение ще бъде от порядъка на 0,5% - 1% максимум на годишна база.
Някои ваши колеги говорят за 2-3 процента?
Аз казвам средно колко ще е. Някои по-рискови сегменти, като потребителските кредити, може да поскъпнат повече, но това е въпрос на
търговска политика на всяка институция. Веднага искам да кажа, че не че „сега кредитите поскъпват“, а преминахме през период, в който в света имаше много излишна ликвидност и кредитите бяха
изключително евтини. Този период е вече зад нас. Когато едно физическо лице или една фирма взима кредит, трябва винаги да си прави сметката как ще го изплаща в добри и лоши дни, особено когато
става дума за една ипотека, която е 20-30 годишна. Това е дълъг период и човек трябва да си прави сметката, че доходите му няма непременно да вървят все нагоре. Когато има разум у двете страни –
банките и клиентите – не би трябвало такова повишаване на цената на кредита да се отрази негативно. Другият елемент, който не трябва да се забравя(, е че при инфлация 10% на годишна база всичко
поскъпва, нормално е и кредитите да поскъпнат.
С колко ще се повишат лихвите при вас?
Няма да бъде равномерно за физически лица, корпоративни клиенти, малки и средни предприятия. В зависимост от продукта и
надеждността на кредитополучателя цената е различна. Обикновено в банкирането на дребно спредовете са по-големи, защото там и рисковете са по-големи.
Можете ли да прогнозирате кога лихвените нива в България ще се изравнят с европейските?
Ще прозвучи може би парадоксално, но няма да е в обозримо бъдеще. По простата причина,
че няма европейски нива. В различните европейски страни в зависимост от историята, от икономиката, от нивото на конкуренцията и характерните продукти, цената на кредита е различна. Това е нещо,
което в голяма степен ще бъде свързано с начина, по-който нашата среда се развива, с риска на икономиката като цяло и успеха на тази икономика в развитието й. Ако говорим за цени, нашите цени
в момента са напълно сравними с цените в голяма част от Европа.
Споделяте ли оценката, че са занижени критериите за кредитиране?
Аз не бих обобщавал. Централната банка има по-добър поглед, разбира се, но що се отнася до нас критериите ни
не са занижени, което може би се е отразило в по-нисък темп на растежа, но се чувстваме по-спокойни и в по-лоши дни. Като цяло има няколко банкови институции, които мисля, че са прекалено агресивни
в търговските си предложения и по естествен начин това води до пълзящо намаляване на критериите за даване на кредит. Но банкирането е бизнес, в който устойчивото положение и
стабилността се ценят. Ако някой направи много краткосрочен пробив, навлизайки в рискови сегменти или снижавайки критериите си за управление на риска, ще бъде наказан от пазара в много къс
срок.
Какъв е процентът на проблемните кредити?
Нашите са около 1%. Това е много далече от критичните граници. За различните кредити преценката е различна, но например в
потребителското кредитиране дори 4-5% с е смята за нормално. В корпоративното кредитиране стойностите са многократно по-ниски, защото при големите клиенти нямаме право на грешки.
В сегашните условия каква стратегия следва „УниКредит Булбанк“?
Не само в сегашните, във всички условия и при всички перипетии на растежа и нашата реорганизация, на първо
място е качеството на услугата, разнообразието на продуктите, бързината на обслужване, т.е. клиентът е най-важният компонент в нашия бизнес модел. Всичко останало е технология.
Какъв е пазарният ви дял?
Във всички сегменти, с изключение на потребителските кредити и ипотечното кредитиране, където тръгнахме най-скоро, сме най-големи и пазарният ни
дял е около 20%. Имаме амбиции да растем, да предложим качествен продукт. Какъв пазарен дял това би ни дало е важно, но е вторично. Рентабилността, стабилността на институцията и качеството
на услугата е това, което осигурява устойчиво положение на пазара и устойчив растеж.
Подготвяте ли нови продукти?
Някакъв революционен продукт не може да се очаква, ние сме универсална банка, предлагаме усъвършенствани и разнообразени продукти, известни на
пазара. Ново и с добро развитие миналата година е факторинговото ни дружество, което в момента има пазарен дял над 80%. Разбира се, това няма да е за дълго, ще започнат да ни наподобяват. Много
добре се разви дружеството ни „Кларима“, което вече е преименувано на „Уникредит кънсюмър файнънс“, а също и лизинговото ни дружество „УниКредит Лизинг“. Предлагаме комбинирани със
застраховка продукти, на базата на общата икономическа изгода ще продължим да работим и със застрахователите.
Кои са рисковете за банките през 2008 година?
Според мен най-големият риск е - за тези банки, за които това има значение – достъпът до ликвидност от международните пазари,
който сега е затруднен. Важни са всички неща, свързани с управлението на риска и на последно, но не най-маловажно място – качеството на човешките ресурси.
Вие нямате такъв проблем?
С персонала винаги има проблем. „УниКредит Булбанк“, бъдейки лидер на пазара, е прицел на всеки, който търси качествени служители. По принцип е
трудно да убедиш някой, който работи в голяма институция с добри перспективи за кариера, да напусне. Още повече, нашите кариери са международни, имаме вече няколко българи на постове в други
институции на банката-майка, като Станислав Георгиев, който стана финансов директор и вицепрезидент на румънската ни банка, шефът на риска в Сърбия е българин, сега един колега ще отиде като шеф на
ИТ отдела в руската ни банка, която е най-голямата чужда банка в Москва, и още много хора на по-ниски, но важни позиции, които работят във Виена, Милано, Прага. Възможностите за кариера при
нас са много по-големи, защото ние наистина сме мултинационална компания.
