Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
Господин Абаджиев, едно от допълненията, които предстои да бъдат внесени в КСО, се отнася до уреждане изплащането на допълнителните пенсии от универсалните пенсионни фондове. Разкажете
повече за това.
След многомесечна работа между БАДДПО и Комисията за финансов надзор (КФН) вече имаме подготвени предложения за изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Идеята възникна още
миналата година и бе подкрепена от МТСП, но практическата работа беше извършена през 2007 г. Преди да говорим за фазата на изплащане на пенсиите, бих очертал няколко направления в предложенията ни
за промяна на КСО.
Едната група въпроси включва промените на регулаторните и лицензионни режими. По предложение на КФН се предвижда засилване на изискванията за лицензиране на пенсионноосигурителни и
дружества. Предвиждат се по-строги изисквания към акционерите, притежаващи над 10 на сто от капитала на пенсионни дружества, отстраняват се някои непълноти в законовата уредба на управителните и
контролните органи на дружествата. Въвежда се забрана за свързаност на лицата в управителните органи на отделните пенсионни компании. Доразвиват се и се конкретизират изискванията към
специализираната служба за вътрешен контрол и към нейните служители.
Друга основна тема, касаеща регулаторния режим, е насочена към уредбата на професионалните пенсионни схеми. Отстранени са непълноти и неточности в регламентацията на техните правилници и в
текстовете за тяхното регистриране. Промяната е в съдържанието на самата професионална схема, реда и начина за прехвърляне от една в друга схема. Уточнени са и задължителните елементи в
съдържанието на колективните трудови договори и колективните споразумения..
Следващата група промени са насочени към уреждането на пенсионните плащания от задължителното допълнително пенсионно осигуряване и преди всичко с изплащането на пожизнените
пенсии. Досега бе отлагано законодателното уреждане на този въпрос, защото все още има доста време до изплащането на първите пенсии от универсалните пенсионни фондове. Създаването на тази уредба
цели решаването на съществуващите проблеми по формиране на пенсионните резерви и извършване на пенсионните плащания в ДЗПО, регламентират се по-широки права на осигурените за избор на вида на
допълнителната пожизнена пенсия, по-добре се уреждат правата на наследниците. В рамките на самия допълнителен фонд се въвежда формирането на отделна сметка, наречена още пул. Той ще се управлява от
самото дружество, но ще е в рамките на самия фонд. Средствата на тази обособена сметка за изплащане на пожизнени пенсии ще се водят като обособено имущество в рамките на универсалния пенсионен
фонд. След като на осигуреният се отпусне допълнителна пенсия, личната му партида практически се закрива, а натрупаните в нея средства преминават в този общ пул, от който ще му се плаща
пожизнената пенсия, независимо дали тези средства ще бъдат достатъчни за изплащането на тази пенсия, определена според предварителните актюерски разчети. Целта и логиката на създаването на този пул
е определянето на реда и начина на изплащането на пожизнена пенсия в рамките на съответния фонд при различната преживяемост на осигурените. Резервът, който има пенсионното дружество, служи като
гарант за изплащането на пожизнените пенсии. Ако по някаква причина средствата в пула не достигнат, влиза в сила пенсионният резерв на дружеството..
Как ще се инвестират средствата от този пул и кога се предвижда въвеждането му?
Това е важен въпрос защото за тях трябва да се търси още по-голяма сигурност. По тази причина те ще бъдат инвестирани по отделен режим при условията на балансиран или дори на консервативен
инвестиционен портфейл. Що се отнася до сроковете за неговото въвеждане това ще зависи от приемането на предвижданите промени в КСО.
Струва ми се, че е изчерпана възможността тези промени да влязат за законодателно разглеждане от 1 декември. Ще направим всичко възможно проектът да бъде разгледан в МТСП и до края на
годината да бъде внесен в Народното събрание
Докъде стигна идеята за създаването на мултифондовете в доброволното осигуряване?
Това е третата основна група предложения за нови нормативни текстове в КСО, свързани с правното уреждане на инвестиционните портфейли (мултифондовете) в дейността по допълнителното доброволно
пенсионно осигуряване. Определя се същността на инвестиционните портфейли и целите за тяхното създаване, видовете инвестиционни портфейли и техните основни характеристики. На всяко дружество се
дава възможност в рамките на доброволния си допълнителен фонд да създава три инвестиционни портфейла, класифицирани според техния рискови профил: единият „А” - агресивен, вторият „Б” – балансиран,
третият – „В”консервативен. Класификацията на портфейлите се определя в зависимост от частта на средствата, които могат да бъдат инвестирани в инструменти с променлив доход. Така например
агресивният портфейл ще може да инвестира най-малко 50 на сто от средствата в такива инструменти, докато консервативния портфейл ще може да прави това за не повече от 15 на сто от средствата си,
тук ще преобладават инвестициите в инструменти с фиксирана доходност. Конкретните съотношения ще бъдат определени от КФН. Всяко пенсионноосигурително дружество само ще може да реши колко портфейла
ще създаде – само един, два, или всичките три едновременно или пък да регистрира първо един, а после останалите, или просто да остане само с един портфейл.
Какви са правата на осигурените по избора на инвестиционен портфейл?
Всяко осигурено лице според своето желание ще може да участва в един или в няколко портфейла. В определен момент лицето може да влага средствата си в един портфейл, а после пак да ги разпредели и в
другите. Изборът на портфейл ще се извършва чрез осигурителния договор или чрез подаване на нарочно заявление до съответното пенсионно осигурително дружество. Лице, което по една или друга причина
не е направило своя избор, задължително се включва в балансиран инвестиционен портфейл. Идеята е осигуреният да може да прехвърля средствата си в друг портфейл веднъж на три месеца. Основната цел
на мултифондовете е човек сам да участва в управлението на своите средства.
Ще има ли възрастово ограничение за влагане на средствата във високорисковия портфейл?
Този въпрос е доста дискусионен. Засега все още го коментираме. Една част от колегите поддържа мнението, че осигурените лица трябва да имат по-голяма свобода на избор и застъпват идеята да не се
поставят критерии за възраст, имайки предвид, че все пак става дума за доброволен пенсионен фонд, където правата на осигурените лица не трябва да се ограничават. Други (в т.ч и аз) считаме, че
независимо от това, че е доброволен фонд, има нужда от възрастови граници за инвестиране в агресивния портфейл. Международната практика сочи, че след определена възраст (ако възрастта за
пенсиониране е 60 години, се взема като горна граница 55 г.) не би трябвало осигурените да могат да инвестират в агресивен портфейл, доколкото могат да загубят част от средствата си точно преди
своето пенсиониране. Препоръката към тях е да инвестират най-много в балансиран портфейл.
Оптимист ли сте, че през 2008 г. мултифондовете ще започнат реално да работят?
Желанието ни е основните нормативни текстове, засягащи уредбата на мултифондовете, да влязат в КСО от 1 януари 2008 г., след което да се подготвят необходимите подзаконови актове. По този
начин самото реално формиране и функциониране на мултифондовете ще започне от средата на следващата година. 1 юли е приемлива и удобна дата за това. Тук трябва да си спомним, че по подобен
начин и в подобни срокове беше извършено въвеждането на счетоводните дялове и ежедневната оценка на активите.
Колко време след реалното си стартиране се очаква да се покаже ефективността на мултифондовете?
Би трябвало още в края на първата година да има разлика в доходността на трите портфейла. В някои страни, където има такива портфейли разликата между консервативен и агресивен портфейл достига до
3-4 пъти.
Кой ще съветва осигурените как и къде да инвестират?
Ето това е сериозен въпрос. Дружествата ще имат задължението да дават много по-широко информация, за да могат осигурените да вземат достатъчно мотивирано своите решения. Задължени сме да носим и
по-голяма отговорност за предпазването на хората от това да залитнат в желанието си за по-голяма печалба. Осигурените лица трябва да знаят, че отговорността за избора на инвестиционен портфейл се
носи от тях и, че последствията от неправилни решения ще са преди всичко за тяхна сметка. Трябва да знаят, че няма голяма доходност без голям риск, затова специалистите трябва да разясняват до
какво може да доведе такова рисково решение. На хората трябва да се пояснява, че тези, които са преди пенсия, трябва да се предпазват от рискови инвестиции. Агресивните портфейли, по-рисковите
инвестиции са за по-младите хора, които имат по-дълъг жизнен хоризонт пред себе си и това открива пред тях по-големи възможности за преодоляване на моментни инвестиционни неудачи.
Защо няма интерес към професионалните схеми, въведени у нас тази година?
Още в самото начало прогнозирах тази липса на интерес. Личното ми мнение е, че една от причините е, че нашите досегашни доброволни пенсионни фондове са много по-съвременни, с по-доброто си
структуриране и отвореност, с предоставянето и реализирането на по-големи права на осигурените лица. Другата причина е, че у нас няма толкова големи фирми и структури, за които тази форма да бъде
ефективна и по този начин предпочитана. От друга страна, тук се касае и за една по-голяма отговорност и от страна на работодателите и на осигуряваните, защото те трябва да изберат и формират
съответната професионална пенсионна схема на базата на колективен трудов договор. Засега само две компании имат регистрирани такива фондове по професионални схеми – Алианц България и ДСК-Родина, но
доколкото зная те реално не функционират именно поради слабия интерес.
Доволен ли е браншът от резултатите на деветмесечието?
Резултатите от 9-месечието показват тенденция на развитие и потвърждават мнението, че България има добър пенсионен модел, който функционира ефективно. Допълнителните фондове вече надхвърлиха 2,1
млрд.лв. активи. Само за последното тримесечие активите им нараснаха с 400 млн.лв. Ако има нещо, от което не сме доволни, това е развитието на доброволните фондове. 578 хиляди са осигурените в тези
фондове, което, сравнено с универсалните фондове, където има 2,5 млн. души, което е почти пет пъти по-малко. Това означава и ясно показва, че имаме потенциал от още 2,5 млн. души, които
работят и получават трудови доходи и практически могат да бъдат членове на доброволните фондове. Не подценявам факта, че участието в доброволен фонд е подчинено на повишаването на личните доходи,
но има и някои косвени фактори – ниската осигурителна култура, недостатъчните финансови стимули и данъчни облекчения. Необходима е и по-добра информираност на обществото като цяло.
Какъв трябва да е размерът на данъчните облекчения, за да заинтересува хората?
Първо искам да изкажа задоволство от това, че отпадна опасността за премахване на данъчните облекчения за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване , свързано с въвеждането на плоския данък.
Тоест, остават данъчните облекчения от 10% от размера на работната заплата. Смятаме, че съществуването на това облекчение съчетано с очакваните ефекти от въвеждането на плоския данък може да се
окаже допълнителен фактор за засилване възможностите и желанието за включване в доброволни пенсионни фондове, тъй като хората ще разполагат с повече лични финансови ресурси. Що се отнася до
размерите, смятаме, че сегашната норма от 10% изигра ролята си и вече би трябвало да се пристъпи към завишаването и първоначално поне до ниво на 15 на сто.
От друга страна, все още не е решен проблемът за хората, родени преди 1960 г. Нашето предложение, както и на ИСС и на някои парламентарни групи, е да се дадат завишени данъчни облекчения при
доброволното осигуряване за тези лица. Мнението ни е, че за тях данъчното облекчения трябва да се удвои.
Очаквате ли тези това 15%-но завишение да стане факт през 2008-ма?
Ще бъде чудесно, но отговорът ми клони към „не”. Трябва да бъдем реалисти. Може би това ще бъде на дневен ред след Нова година, когато може да бъде предложен за разглеждане при обсъждане на
данъчните закони.
Коментарът ви за размера на вноската в УПФ?
През тази година достигаме максимума от 5%, определен в КСО. Въпреки, че оттук нататък би трябвало да остане тази вноска, вече съвсем обосновано се предлага тя да се повиши поне до 7-7,5%.
По-голямата вноска предполага по-големи натрупвания по индивидуалните партиди, което определя получаването на адекватна допълнителна пенсия, която да носи 20 % коефициент на заместване, който
заедно с пенсията от доброволните фондове (още 20 %) и от ДОО (40 %), да направи възможно постигането на мечтаните засега пенсионни доходи в границите на 80 % от доходите получавани преди
пенсиониране. Въпросът за увеличаване на вноската за УПФ е належащ и според мен няма алтернатива. Сигурен съм, че ако не тази година, догодина вноската ще бъде променена.
С какви резултати ще приключите 2007 г.?
Надяваме се в края на годината да преминем границата от 2,6 млрд.лв. активи, а броя на осигурените лица да достигне до 3,4 млн. души. Радващо е, че дружествата вече показват стабилни положителни
финансови резултати. За деветмесечието 8 дружества от всичките 9 имат положителни резултати, а за шестмесечието дружествата бяха седем. Повече от 12 години някои от тях работеха отрицателни
финансови резултати, но трябва да се знае, че независимо от това резултатите на фондовете винаги са били положителни и осигурените лица получаваха своята допълнителна доходност. Като говорим за
доходност, трябва да посоча, че и тук резултатите са много добри. Постигнат средна доходност за двегодишния период от 30.09.2006г. до 30.09.2007 г. за УПФ е 13,94%, за ППФ – 14,48 % и за ДПФ –
16,35%. За края на годината прогнозирам тя да бъде повече от 10-12 %.
Дружествата събират все повече пари. Как се проявяват като инвеститори?
Резултатите, за които говорихме преди малко, красноречиво дават отговор на този въпрос. Несъмнено, влиянието върху икономиката от страна на пенсионноосигурителните дружества като институционални
инвеститори ще се увеличава с всеки изминат ден. Досега имаше известно пренебрежително отношение към дейността на пенсионните фондове и техните финансови ресурси. Нещата обаче вече се променят и
този ресурс не може да не бъде забелязван, защото той вече е основен играч на капиталовия и инвестиционен пазар. Нашата държава има интерес от ефективното използване на този български финансов
ресурс. Тук стои въпросът за създаване на по-условия и възможности за ефективни и дългосрочни инвестиции, защото пенсионните дружества срещат все по-големи трудности за намиране място на своите
средства в страната и това ще ги накара да ги насочат към инвестиции в чужбина. Факт е, че всяка вноска, постъпила в български пенсионен фонд, трябва да бъде инвестирана най-късно до петия ден от
своето постъпване. За да изпълнят това законово изискване, понякога самите дружества са принудени да инвестират средствата в по-ниско ефективни инвестиции, а това не е в полза на осигурените лица.
Въпреки че все още се справяме и на родна земя, някои компании вече инвестират в чужбина и можем да посочим пример за инвестиции на български пари в дори някои германски общини. Трябва да се оцени,
че инвестирането в собствената икономика помага на самата икономика.
Има ли място за нови дружества?
Трудно е да се предвиди. Пазарът ще покаже дали може да поеме още компании и същевременно те да работят ефективно. Един нов фонд, който започва от нулата, ще се вмести в пазара много трудно, защото
родният осигурителен пазар се пак е ограничен и не е голям. По-голяма е вероятността да се появят нови играчи-акционери в съществуващи вече дружества, да се извършат промени в собствеността на
дружествата, да се протекат процеси на сливане и др. подобни. Ако има нови компании, при всички случаи те ще бъдат единици..
Какво прави “Софийската ад хок група на страните от Централна и Източна Европа”?
Тази неформална организация за сътрудничество в областта на пенсионното осигуряване работи активно. Неотдавна в Прага се състоя поредната ни среща, на която бе взето решение за провеждането на
съвместно проучване във връзка с мултифондовете, пенсионните плащания, приложението на евродирективата за професионалните пенсионни схеми. България ще участва в това изследване. На срещата си
сверихме още веднъж часовниците за развитието на пенсионното осигуряване. Проблемите във всички страни са почти идентични и затова дейността на тази група ще продължи още по-активно, за да бъде в
полза на нейните членове.
Тази година БАДДПО навършва 10 години...
Да. Едно десетилетие активна дейност е достоен за отбелязване юбилей. Можем със задоволство да отчетем, че БАДДПО стои в основата на българската пенсионна реформа, в създаването на нейната законова
уредба, в практическото осъществяване на нейната най-значима част - допълнителното пенсионно осигуряване. Благодарение на усилената работа на всички членове на асоциацията ни българският пенсионен
модел функционира в пълнота и същия се оценява много високо от международните организации и експерти. В този план трябва да отчетем, че БАДДПО през всичките тези години е използвала делови и
конструктивен диалог с всички институции, в т.ч. български и международни и затова тя е с утвърден авторитет пред тях. Мога да посоча, че най-характерното за нашата асоциация е, че тя не е
виртуално представително сдружение на пенсионния бизнес, а практически действаща институция с реален организационен, административен и експертен капацитет, който се реализира в полза както на
своите членове – пенсионните дружество, така и на осигурените в управляваните от тях допълнителни пенсионни фондове .Ще използвам случая да кажа, че годишнината, за която говорим, ще отбележим по
тържествен начин на 12 декември т.г. с участието на представители на държавните и обществени институции, на всички наши партньори, които имат отношение към проблемите на пенсионната реформа в
страната.
