Различни нормативно признати разходи за дейност ще вдигнат събраните налози с 40% Отпадането на патентите е опасно, казва Рангел Чолаков
Защитникът на интересите на членовете на Националната занаятчийска камара по образование всъщност е енергетик. Роденият в Пещера Рангел Чолаков е завършил Техническия университет-София, специалност
"Електрически централи". Веднага след дипломирането си заминава на работа в Козлодуй. Там остава 4 години. Продължава професионалната си кариера в ДСО "Монтажи". 10 ноември 1989 г. го заварва като
главен инженер на ВЕЦ в Либия. Две години по-късно той се връща в родината си и се захваща със собствен бизнес. Хлебопекарна! През 1992 г. със съмишленици създава Съюза на частните
хлебопроизводители, чийто председател е осем години. От 1998 г. Чолаков оглавява Българската занаятчийска камара, станала по-късно национална.
Г-н Чолаков, каква е вашата оценка на предвижданите промени в данъчната политика на правителството за догодина?
- Не мога да дам еднозначно тълкуване на изказванията на вече няколко ключови фигури в правителството за бъдещата данъчна политика. Но за мен най-важно е декларираното от министър Велчев желание за промени в законодателството по посока на корпоративното подоходно облагане. Прави ми впечатление, че не е изготвен никакъв анализ до момента как би се отразило отпадането на патентите и въвеждането на правото на избор. Имам съмнения, че това ще доведе до допълнително напрежение в сектора на занаятите. Нищо чудно и при търговците, и при дребните производители.
Какво имате предвид?
- Това, че Националната занаятчийска камара направи един анализ, според който от 1998 г., когато стартира патентното облагане, двама предприемачи бяха поставени на един кантар при неравноправни условия. Вляво беше този, който плаща корпоративна печалба от 500 лв. А отдясно - онзи със същата големина, който плаща патент от 500 лв. Сумите са равни, но какво става по-нататък. Около 39% е намаляла корпоративната печалба за този период от шест години. Тоест се забелязва устойчивост в обслужването на интересите на едрия капитал. И от двете правителства за това време - на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски. За същото време средно с 30% са се увеличили патентите. И ние чакаме нашите експерти да кажат можем ли да
сезираме Комисията за защита на конкуренцията
Защото фактически два пазарни субекта, които са поставени на равни начала през 1998 г., сега, през 2004 г. - с поглед към 2005 г., се оказват в доста неконкурентоспособна среда. С една голяма ножица, безкрайна пропаст по отношение на данъчните си задължения. Но има достатъчно време да се седне със занаятчийската камара и да се помисли, че вариантът да се пратят всички по корпоративното подоходно облагане не е блестящ. Давайки правото на избор с нормативно признат разход да приключиш годината, ще се породи взривоопасна обстановка. Защото, определяйки един нормативно признат разход за всички дейности по патент, както по чл. 21 е 35%, това автоматично ще увеличи патентите с още два пъти. Къде отиваме тогава? Защото действителните разходи на някои дейности стигат до 70%. Тоест
два пъти ще бъдат обложени
на нивото, на което се намират в момента. Имайки предвид казаното преди малко, че има ножица от около 69% между тези два пазарни субекта, се опасявам, че ще се изострят добрите взаимоотношения с институциите. Възможно е и е справедливо правото на избор, но трябва да се подходи радикално. Давайки възможността да се отиде към корпоративно подоходно облагане, нека се даде правото на избор за регистрация по ДДС. Това автоматично ще даде една стратегия за изваждането на една огромна част от фирмите на светло. Това засяга особено производството на хранителни стоки, което така ще може да се легитимира пред държавата, а и пред бизнеса.
Освен това трябва да се срещне интересът на данъкоплатеца. И да се определят нормативно признати разходи за всяка конкретна дейност. За да може да се стимулира събираемостта. Аз съм убеден, че тогава тя ще скочи поне с 30-40%.
Мога да си заложа главата
за това.
А какъв би бил обратният ефект?
- Ами с отпадането на производителите на хранителни и други стоки, около 17% от 250-те хиляди фирми, регистрирани по патент, са отишли в сивия сектор. Предполагам, че още толкова сега биха ги последвали.
Тоест увеличаваме сивата икономика, вместо да я ликвидираме.
- Националната занаятчийска камара за съжаление няма ресурс, с който да проведе едно изследване за състоянието на сивата икономика у нас. Българската стопанска камара в момента готви такъв анализ, който трябва да бъде оповестен през юни. Но по груби наши сметки в сектора на занаятите нелегитимните производители гонят вече 60-те процента. Най-страшно е положението при автосервизите и производителите на тестени изделия. И легалният бизнес започва да
вижда безсмислието да бъде на светло
Защото се оказва, че онзи, който е легитимен, него го гонят за данъци. Надявам се, живот и здраве, поемането на контрола над сектора на занаятите от камара след година-две ще промени нещата в положителна насока.
Имате идея за създаване на гаранционен фонд в размер на 10 млн. лв. за занаятчийските предприятия. Сами можете ли да я реализирате?
- Тя за съжаление още не е срещнала подкрепата на държавата. Още с предишния кабинет обсъждахме тази идея, но тогавашният финансов министър Муравей Радев въобще не беше склонен да я подкрепи. Но сегашното правителство е много по-гъвкаво и по-отворено към прилагането на такива схеми. А създаването на този фонд, обвързването му с водещи банки ще дава гаранции за всеки нов предприемач или такъв, който иска да обнови дълготрайните си материални активи или пък е отворен за прилагането на нови технологии.
Тази идея би се случила най-рано след три години, и то при положение, че привлечем чужда банка. Разговори с финансови институции от Европейския съюз и занаятчийски структури ще се водят. Но е важно този гаранционен фонд да стартира заедно и с кооперациите за общи доставки и с взаимноспомагателните каси, които имаме идея да работят към регионалните занаятчийски камари.
