Максим Сираков, изпълнителен вицепрезидент на "Алианц България Холдинг" пред Insurance.bg
Господин Сираков, кои са най-наболелите въпроси по отношение на данъчното третиране на застрахавателния бранш у нас?
- Един от най-важните въпроси в момента е свързан с нашето искане да не се въвежда трипроцентния косвен данък при повечето продукти от общото застраховане по Закона за корпоративно-подоходното
облагане ( ЗКПО ) при преминаване към данък върху печалбата. Аргументите ни са, че застраховането е слабо развито. То изостана в последите години, както у нас, така и в страните от Източна Европа
заради прекомерното данъчно облагане. Справка за последните 6 години сочи, че застрахователният сектор е платил общо около 120 млн.лв. данъци, а при едно нормално облагане би трябвало да бъдат
платени не повече от 50-60 млн. лева.
Застраховането играе важна роля в икономиката на една страна като намалява рисковете, поема съществената част от социалното осигуряване, а животозастраховането има принос за натрупване
на вътрешни инвестиции. За целта застрахователният пазар у нас трябва да се развива.
Относно ЗОДФЛ, застрахователите настояваме да бъде намален т.нар. окончателен данък от 20%, който се плаща при изтичане на договорения срок. Всъщност говорим за две ставки - 20% във всички случаи
на предварително изтегляне на суми и 15% за дългосрочните застраховки "Живот". Тези ставки бяха въведени, когато скалата варираше от 19 до 38 %. Сега новата скала в проектозакона варира от 10 до 24
%, следователно би трябвало и данъчните ставки за застрахованите лица да бъде намалено. Предлагаме данъкът да се намали от 20 на 15%, а за дългосрочното застраховане да падне от 15 до 0%,
тоест да няма облагане.
Тези 3% ще оскъпят ли продуктите в общото застраховане?
- Миналата година данъчните настояваха да подпишем протокол, че няма да се отрази. Бих се подписал под такъв протокол, защото теоретично има възможност да бъдат намалени тарифите и като се начислят
още 3%, да не поскъпне крайната цена на продукта. На практика обаче какво ще стане, трудно може да се гадае. Когато слагаш една 3%-на добавка, трябва да очакваш продуктът да се оскъпи. Този
косвен данък ще задържа пазара.
Има ли други наболели въпроси, които стоят пред застрахователите?
- Много важен и актуален е въпросът със задължителната застраховка "Гражданска отговрност". Приета бе наредба за задължителните застраховки, но остава проблемът с високите застрахователни суми - от
1 януари 2006 г. 1 млн. лв. минимална застрахователна сума при неимуществените вреди. Те предполагат високи премии, така че застраховките ще стигнат 200-300 лева. Ще трябва да търсим начини за
разсрочено плащане.
В публичното пространство се спряга, че "Гражданска отговорност" ще поскъпне през следващите няколко години до 200-300 лева. Нормално ли е това при положение, че по пътищата ни все още има твърде
много стари автомобили, чиято стойност е малко по-висока от спряганата цена на застраховката?
- При всички случаи Жигули, чиято стойност е 400 лева и се ползва само за транспорт до лозето няма да има застраховка от 300 лева. Тя ще е по-ниска, но не може да бъде по-малка от някакъв
минимум.
Лошото е, че тази кола, която вече трябва да отида за скраб, също носи някакъв риск. Вярно е, че такъв шофьор кара малко и на къси разстояния, но в същото време статитиката сочи, че точно с такива
коли стават много катастрофи. Според мен обаче посоката ще е към подновяване парка на колите. Годишни премии от порядъка на 200-300 лева няма да са толкова страшни.
Много се спекули с това, че задължителната застраховка е губеща за бранша и за това вие настоявате тя да бъде толкова скъпа. Така ли е?
- Актюерите на надзора твърдят, че сегашните премии са напълно достатъчни. Като цяло трудно мога да направя преценка дали застраховката е печеливша, или губеща. Това, което съм сигурен е, че за
някои дружества тя е много губеща, а те не го виждат и се радват, че имат в банковите си сметки пари. Те обаче произвеждат бъдещи загуби. За други дружества застраховката е печеливша. Общо за
пазара тя се движи някъде по ръба.
Какъв е размерът на обезщетенията, които плаща Гаранционният фонд по "Гражданска отговорност"?
- Обикновено се плащат имуществени щети, за които са водени дела по няколко години, тоест, това са плащания по застраховки отпреди 3-4 години, когато лимитите бяха, примерно, 50 000 лева. Затова
средните обезщетения са много ниски. Но претенциите, които се предявяват по сегашни случаи вече са по 300-400 хил. лева, ако има смъртен случай. В Европа се обсъждат суми от порядъка на 5 млн. евро
обезщетение за едно събитие и по 1 млн. евро за едно лице. Това са огромни лимити и не е далеч бъдещето, когато и ние трябва да ги приемем.
Господин Сираков, предстои приемането на Кодексът за застраховане, какъв е вашия коментар за проекта на този нормативен документ?
- Кодексът е едно добро начинание като идея, но като изпълнение, бих казал, е лошо. Някак си е в насипно състояние, все едно има безразборо свързване на отделни части оттук-оттам. Не считам, че с
една такава неизпипана "тухла" от 150-160 страници може да се оценява.
Вредно е да се приемат толкова спешно важни закони. Такъв кодекс изисква минимум година за работа по него. Важно е той да бъде съобразен с директивите на ЕС. Необходимо е уреждане на новите
принципи за платежоспособност на застрахователите, както и информационна система за всяко отделно дружество. Отчетността на дружествата трябва да е построена на базата на международните счетоводни
стандарти. Искаме и ползване на данъчните облекчения, които обикновено се ползват от другите резерви. Застрахователите в развитите страни са технологични лидери. Те дори са откриватели. Ние
изоставаме и като че ли сме заети прекалено много с текущите проблеми и забравяме да мислим стратегически.
Докога автомобилното застраховане ще бъде определящи и ще дава облика на общозастрахователния пазар у нас?
- Това е друг проблем на по-слаборазвитите пазари, макар че автомобилното застраховане обикновено заема съществен дял и при по-напредналите. В по-слаборазвитите обаче то обикновено е над 50% за
сметка особено на класическото имуществено застраховане на по-масовите обекти. Една голяма част от бизнеса у нас няма застраховки и това е едно предизвикателство.
В много браншове се забелязва спад. Големият растеж е само при автомобилното застраховане. Във всяка област причините за този спад са различни. Радващото обаче е, че нарастват дългосрочните
застраховки, което е истинското застраховане.
Може ли да очакваме пред следващите години вливания, сливания, фалити?
- Прогнозирам преструктуриране на пазара и се надявам то да стане по безболезнен начин. Макар че 30 дружества не са много за пазара, предполагам, че може да има вътрешно преструктуриране и то
най-вече на базата на глобалните корпорации. Най-голямото предизвикателство за застрахователите, когато има вече свободно движение на хора, стоки и услуги в ЕС, е че няма да е необходимо да
се откриват офиси и клонове, а може само да сключват договори с брокери. Въпреки това си мисля, че някои от големите играчи ще се опитат да купят български дружества или да отворят офиси или
клонове.
